/БП/

Източник: БТА

България е прекрасна страна, само трябва хората да се научат да се усмихват и проявяват повече уважение един към друг. Това каза за БТА разградчанинът Цветалин Цонев по повод инициативата „Избирам България“ на Министерството на труда и социалната политика, в рамките на която БТА започна да публикува истории на българи, завърнали се от чужбина в родината си.

Цветалин и съпругата му Севдалина Цонева са прекарали повече от две десетилетия в Съединените щати, където, по думите им, са постигнали своята „американска мечта“. През 2020 година обаче двамата решават да се приберат в Разград, защото, както казват, по-красива и по-спокойна страна от България няма.

Пътят на Цонев към Америка започва през далечната 1994 г. Като всеки един млад човек той има желание да опита нещо и да види какво се случва навън. „Четейки статиите в списание „Паралели“ ми се откриваше прозорче за западния начин на живот и другия свят. Една от възможностите да отида и да видя и аз този свят беше кандидатстването за зелена карта“, разказва Цветалин Цонев. В продължение на години той участва в лотарията за зелена карта, като през 2004 година вече има тази възможност да пътува със семейството и съвсем легално да пребива в САЩ. „Тръгнахме за Америка със съпругата ми и деветгодишния ми тогава син без да знаем език, без да знаем къде отиваме и без никаква представа какво ще правим. Абсолютна авантюра. А исках ли, бях ли готов да го направя? Да, имах желание, не знаех какви трудности ме очакват, не знаех нищо и разчитах, може би, единствено на семейството си и на приятелите си Илиян и Веска, които ни посрещнаха и бяха винаги наша опора в Лас Вегас“, заяви Цонев. 

За него фразата „американска мечта“ е относително понятие. По думите му заминаването му в САЩ му отваря мирогледа. „Определено мога да кажа, че не съм този човек, който бях, преди да отида в Америка. Видях колко е голям светът и колко много различни хора има. И това, което научих, е отношението и задължителния респект и уважение към всеки един човек. Това е, което аз имам като капитал, взет оттам“, посочи Цонев. 

Живота си в чужбина в началото на пребиваването си разградчанинът определи като борба за оцеляване и адаптиране в обществото. „Отношенията, навиците, всичко беше различно. Много работа, но това, което ме впечатли, беше отношението към служителя. Там работникът се чувства значим, важен, но задължително трябва да спазва правила и да си върши работата“, добави Цонев. Първоначално започва с разнасяне на пици, после работи в казино, като постепенно се издига до дилър (крупие). Постепенно научава и английския език. „С много труд от малко казино започнах да работя в едно от най-добрите в Лас Вегас, може би с най-високия клас клиентела. То беше предпочитано място от световно известни звезди и богаташи“, обясни разградчанинът. 

Решението да се приберат окончателно в родния Разград семейство Цоневи взема през 2020 г. след раждането на второто им дете. Синът им остава там със семейството си, като в момента  успешно се реализира във филмовата индустрия.

Днес Севдалина Цонева е старши експерт в отдел „Посреднически услуги“ в „Бюрото по труда – Разград“, а Цветалин Цонев работи с баща си Петър Цонев и доразвиват заедно бизнеса му, свързан с хотел „Петров хан“ в село Пороище. По думите на Цветалин Цонев един от основните проблеми и при тях, в семейния им бизнес, е недостигът на персонал. 

Към българите, които все още се колебаят дали да се върнат, той се обръща с прост съвет: „Изборът е личен. Всеки минава по своя път и той е строго индивидуален. За едни завръщането е прекрасно, за други е неуспешно. Но истината е, че няма по-прекрасна страна от България“. 

Източник: БТА

По-високи средни добиви при житните култури, слънчогледа и рапицата се отчитат за област Ямбол през настоящата стопанска година, според данни, предоставени за БТА от Областната дирекция (ОД) „Земеделие“. Увеличението е най-осезаемо при рапицата – с 82 килограма повече от декар спрямо добивите от 2023/2024 г. По-малко продукция от декар площ е регистрирана при царевицата за зърно и лозята.

Традиционно за региона най-висок дял имат площите с пшеница, като и през настоящата и изминалата стопанска година те надхвърлят 733 000 декара. За 2024/2025 г. средният добив е 597 кг/дка, което е с 66 кг повече спрямо предходния период.

Втората по разпространение култура в Ямболско е слънчогледът. Тази година с него бяха заети 473 020 дка, а средният добив отново е по-висок спрямо миналата година – 144 кг/дка. През стопанската 2023/2024 г. слънчогледовите ниви бяха повече като площ – общо 528 780 дка, но добивът беше по-нисък – 113 кг/дка, според данните от ОД „Земеделие”.

Увеличение на площите и на добивите се отчита при рапицата. За 2024/2025 г. са засети общо 160 379 декара с маслодайната култура. Това е с 46 136 дка повече спрямо предходната година. Добивът, отчетен сега, е от 295 кг/дка при 213 кг/дка от миналата година. Към настоящия момент за новата стопанска година 2025/2026 подадени засети площи възлизат на 161 960 дка.

Значително увеличение на площите с ечемик се отчита за приключилата тази година кампания. С културата бяха заети 113 230 дка. За 2024 г. те са били 86 510 дка. Тогава част от стопаните са се възползвали от програмата за разнообразие на културите и са отглеждали тритикале, посочиха от ОД „Земеделие” – Ямбол. Средният добив от декар с ечемик за реколта 2025 г. е 573 килограма. Това е с 22 кг от декар повече спрямо предходната реколта.

Добив от 237 кг/дка е средният показател за региона при царевицата за зърно. През 2024 г. той е бил 247 кг/дка. Общият размер на площите за приключилата тази година кампания е 22 155 дка, което е с над 11 000 декара по-малко спрямо 2024 г.

И през двете съпоставени години лозята съставляват по над 12 000 дка от земеделските площи в област Ямбол. Добивът на продукция е с 20 кг по-малко от декар тази есен, като средният показател е 443 кг/дка.

Към настоящия момент върви кампанията по сеитба на есенниците. Данни за заетите площи с различни видове култури за новата стопанска година ще бъдат обобщени в първата половина на ноември, посочиха от ОД „Земеделие”.

Източник: БТА