Икономика
Европейските борси стартираха сесиите с понижения в очакване на важни данни от Европа и САЩ

Европейските фондови пазари се понижиха в началото на днешната търговия, след като вниманието на инвеститорите се насочи към данните за инфлацията в някои от водещите икономики в региона, както и в Съединените щати, съобщи Си Ен Би Си.
Общият европейски индекс Stoxx 600 се понижи с 0,2 на сто, като повечето подсектори отчетоха спад. Сред основните регионални борси най-силни загуби регистрираха френският САС 40 и испанският IBEX, които се понижиха съответно с 0,5 на сто и 0,6 на сто, след като публикуваните по-рано данни показаха инфлация под прогнозите във Франция и Испания през август.
Във Франкфурт на Майн германският DAX се понижи с 0,26 на сто, а лондонският FTSE спадна с 0,23 на сто.
Акциите на компаниите от отбранителния сектор поскъпнаха в началото на сесията и оглавиха ръста в Stoxx 600. Германските „Райнметал“ (Rheinmetall), „Хензолд“ (Hensoldt) и „Ренк“ (Renk) добавиха над 3 на сто към пазарната си стойност, след като германският канцлер Фридрих Мерц заяви пред репортери, че се съмнява среща между руския президент Владимир Путин и украинския държавен глава Володимир Зеленски да се състои.
В Съединените щати инвеститорите очакват данните за ценовия индекс на личните потребителски разходи – ключов показател за Управлението за федерален резерв. Преди няколко дни президентът на УФР Джером Пауъл подхрани очакванията за намаляване на лихвените проценти през септември с речта си в Джаксън Хоул. Според „Си Ем И Фед Уоч Туул“ (CME FedWatch Tool) търговците оценяват на около 85 процента вероятността за понижение на лихвите през следващия месец.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
Брутният външен дълг на България нараства с 18,6 процента в края на юни на годишна база до 53,030 млрд. евро, по данни на БНБ

Брутният външен дълг на България в края на юни възлиза на 53,030 млрд. евро, което представлява 47,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на Българската народна банка. Спрямо края на юни 2024 г. дългът нараства с 8,330 млрд. евро, или с 18,6 на сто.
Данните показват, че в края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 42,4941 млрд. евро (80,1 процента от брутния дълг, 37,8 процента от БВП) в края на юни като нарастват с 6,4648 млрд. евро (17,9 процента) на годишна база (36,0293 млрд. евро, 80,6 процента от дълга, 34,7 процента от БВП).
Към края на юни 33,6983 млрд. евро (63,5 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80,1 процента от брутните външни задължения, при 80 процента година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни е 15,460 млрд. евро (13,8 процента от БВП). Спрямо края на юни 2024 г. (10,280 млрд. евро, 9,9 процента от БВП) той нараства с 5,180 млрд. евро (50,4 процента). Той е с най- значителен дял в структурата на външния дълг – 29,2 процента към края на юни при 23 процента към юни 2024 г.
Външните задължения на централната банка са 1,9171 млрд. евро (1,7 процента от БВП). Те намаляват с 93,7 млн. евро (4,7 процента) спрямо края на юни миналата година, когато са 2,0108 млрд. евро, 1,9 процента от БВП.
Външните задължения на сектор „Други парично-финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 9,4817 млрд. евро (8,4 процента от БВП) като се повишават с 2,4392 млрд. евро (34,6 процента) спрямо края на юни 2024 г. (7,0425 млрд. евро, 6,8 процента от БВП).
Външните задължения на „Други сектори“ са 13,4421 млрд. евро (12 процента от БВП). Те нарастват с 838,7 млн. евро (6,7 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,6034 млрд. евро, 12,2 процента от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,7291 млрд. евро (11,3 процента от БВП) в края на юни, което е с 34,2 млн. евро (0,3 процента) по-малко спрямо края на юни 2024 г. (12,7633 млрд. евро, 12,3 процента от БВП).
Източник: БТА
Икономика
Петролът на ОПЕК продължава да поевтинява, цената остава под 70 долара за барел

Цената на петрола на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) вчера се понижи до 69,65 долара за барел, информира днес петролният картел на сайта си.
В четвъртък един барел петрол на ОПЕК се котираше за 69,73 долара.
За определяне на цената на петрола на ОПЕК се използва т. нар. петролна кошница, включваща 12 сорта петрол за износ на страните членки на картела: Сахаран бленд или „Сахарска смес“ (Алжир), Джено (Конго), Зафиро (Екваториална Гвинея), Раби лек (Габон), ирански тежък (Иран), Басра лек (Ирак), Кувейт експорт (Кувейт), Ес Сидер (Либия), Бони лек (Нигерия), Лек арабски (Саудитска Арабия), Мурбан (ОАЕ) и Мерей (Венецуела).
Историческият максимум за „кошницата на ОПЕК“ е цената от 140,73 долара за барел, отчетена на 3 юли 2008 г.
Цената на барел петрол се определя чрез извеждане на средна аритметична величина от котировките към момента на закриване на търговията с всички сортове от „кошницата на ОПЕК“ предходния работен ден.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
Френската икономика нарасна с 0,3 процента през второто тримесечие, показват ревизирани данни

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Франция се увеличи с 0,3 на сто през периода април–юни спрямо първото тримесечие на 2025 г., когато ръстът беше 0,1 на сто. Това сочат ревизираните данни на Националния статистически институт Insee, които потвърждават първата оценка, предадоха Ройтерс и АФП. Резултатите съответстват на прогнозата на 21 икономисти в анкета на Ройтерс и показват, че втората по големина икономика в еврозоната набира скорост.
Вътрешното търсене (без запасите) е допринесло с 0,1 пункта за растежа, след като в началото на годината беше отбелязан спад. Износът се е увеличил с 0,5 на сто след понижение с 1,2 на сто през първото тримесечие, а вносът е нараснал с 1,3 на сто при 0,4 на сто в предходния период. Така външната търговия е имала отрицателен принос от 0,3 пункта.
Основният двигател на растежа остават запасите, които са добавили 0,5 пункта след 0,7 пункта в началото на годината. Потреблението на домакинствата се е стабилизирало (0,0 на сто) след спад с 0,3 на сто, благодарение на по-високото потребление на хранителни продукти и услуги, което е компенсирало рязко намалелите разходи за енергия (минус 2,4 на сто).
През юни Националният статистически институт съобщи, че тримесечният растеж във Франция се очаква да се задържи на 0,2 на сто от второто тримесечие до края на годината.
Франция се бори с относително бавен икономически растеж и висок бюджетен дефицит, допълва Ройтерс.
Премиерът Франсоа Байру иска да намали бюджетния дефицит от 5,4 на сто от БВП тази година, който е почти двойно над официалното равнище на ЕС от 3 на сто, до 4,6 на сто през 2026 г. Именно бюджетните планове са напът да предизвикат политическа криза във втората по големина икономика в еврозоната, защото Байру обяви, че ще иска вот на доверие в началото на септември в опит да получи подкрепа за бюджетните реформи.
През второто тримесечие на 2025 г. брутният разполагаем доход на домакинствата се е увеличил с 0,2 на сто след спад от 0,1 на сто през предходното, първо тримесечие, показват отделни данни на статистическия институт.
От началото на годината е постигнат растеж от 0,6 на сто, допълва АФП.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 4 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 4 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 4 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 4 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 2 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 2 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Технологиипреди 2 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации