Малко неща подклаждат изпълнени с толкова много полемика дебати, колкото правата на жените да разполагат със собствените си тела, когато стане дума за аборт. От заложени в конституциите права до почти пълни забрани, ЕС е огледален образ на тези различия, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.

Законодателството на отделните страни в ЕС в областта на аборта е изключително разнообразно – варира от едни от най-либералните рамки в света до едни от най-строгите.

Според правозащитната организация „Център за репродуктивни права“ (CRR) само 34% от жените в репродуктивна възраст живеят в държави (77 на брой), където абортът е достъпен. Нелегалните аборти водят до около 39 000 смъртни случая годишно.

Европейският парламент призова за включване на правото на аборт в Хартата на основните права на ЕС, но това все още е предмет на дебати и би изисквало единодушно съгласие.

В началото на октомври Испания предложи да защити в конституцията си правото на жените да прекъсват бременност, като по този начин стана втората страна от ЕС след Франция, която предприе тази стъпка. От другата страна Малта и Полша имат почти пълна забрана на абортите.

Много държави се намират някъде по средата, но често жените не могат да се възползват от правата, които съществуват само на хартия. Въпросът за правото на аборт е свързан не само със законодателството и политиката, но и с практическите аспекти на наличието на здравни грижи и достъпа до тях.

Въпросът с конституционните права: Франция и Испания

През март 2024 г. френският парламент гласува правото на аборт да бъде закрепено в конституцията, като по този начин Франция стана първата страна в света, която предлага такава изрична защита. Според различни проучвания около 80% от населението подкрепя тази стъпка. Президентът Еманюел Макрон също настоя за вписване на правото на прекъсване на бременността в основния закон на Европейския съюз.

„В Европа нищо вече не е окончателно и всичко трябва да се защитава“, заяви Макрон на церемония, организирана по повод конституционната защита. „Ето защо желая тази гарантирана свобода – правото на аборт – да бъде записана в Хартата на основните права на Европейския съюз.“

Абортът във Франция е законен по желание до 14-ата седмица и може да бъде извършен от общопрактикуващи лекари и акушерки.

Лявото правителство на Испания иска да защити правото на аборт в конституцията, за да опази жените от „реакционната вълна“, която според него е предизвикана от крайната десница и консервативната опозиция.

Инициативата беше подета, след като някои регионални правителства, водени от опозиционната Народна партия (Partido Popular – ПП), отказаха да приложат изцяло действащия закон за абортите. По-конкретно – те не създадоха регистър на служителите, които отказват да извършват аборти, което затруднява медицинските центрове да определят кои специалисти са на разположение.

Испанското правителство признава, че реформата на конституцията няма да бъде лесна, тъй като за това е необходима подкрепата на три пети от членовете на двете камари на парламента – невъзможно без участието на ПП.

Испания разрешава аборт по желание до 14-ата седмица и, при опасност за здравето на майката или аномалии на плода, до 22-рата седмица. Процедурите се извършват в клиники.

Либерален достъп: Нидерландия, Швеция, Португалия, Дания, Финландия и Белгия
Група държави, предимно от Северна Европа, осигуряват либерален достъп до процедурата. Разликите са основно в срока на бременността, до който абортът е законен по желание.

В Нидерландия абортът е разрешен по желание до 22–24 седмици. Процедурните пречки са малко – има петдневен период на изчакване и услугата е широко достъпна. Това прави страната дестинация за жени от други държави, които прекъсват бременността си там.

В Швеция абортът е законен по желание до 18-ата гестационна седмица, а след това – със специално разрешение. Няма задължителен срок за изчакване или консултация, а процедурите са широко достъпни.

Прекъсването на бременността е законно по искане до десет седмици в Португалия, до 12 седмици във Финландия и до 18 седмици в Дания. След този срок абортът може да бъде разрешен по медицински или правни причини.

Либерален, но с препятствия
В Австрия, Германия, Чехия, Люксембург, Ирландия, Гърция, Естония, Латвия, Литва, България, Румъния, Словения, Словакия и Кипър абортът обикновено е възможен до 10–14 седмици от началото на бременността, в зависимост от страната, но има различни процедурни изисквания. По здравословни причини или при изнасилване и кръвосмешение обикновено се допускат и по-късни аборти.

В Германия абортът технически е престъпление, но не се наказва, ако се извърши в рамките на първите 12 седмици след задължителна консултация и тридневен срок на изчакване. Достъпът е неравномерен – най-труден в южните католически провинции и най-лесен в северните и източните. Натискът на предишното лявоцентристко правителство за пълна легализация засега е отложен.

Ирландия, дълго време бастион на католицизма, легализира абортите през 2018 г. след категорично „да“ на референдум, който отмени конституционната забрана.

В Румъния абортът е законен по желание до 14-ата седмица, а след това – само при риск за живота на майката или детето. Въпреки това достъпът не винаги е гарантиран в държавните болници, където услугата не се субсидира изцяло.

Съгласно българското законодателство аборт по избор може да се извърши до 12-ата гестационна седмица. В по-късен срок е възможен, ако продължаването на бременността застрашава живота или здравето на жената или жизнеспособността на плода. След 20-ата седмица абортът е допустим само при тежки генетични увреждания или за спасяване на живота на жената.

В България абортите се одобряват почти единодушно, посочи консервативният анализатор Кристиян Шкварек през 2023 г. Една от причините, които той изтъква, е, че българите не са дълбоко религиозни и се различават от консервативните общества като Полша.

Член 55 от словенската конституция гласи, че всеки има право свободно да решава дали да има деца. Напоследък обаче темата предизвиква все по-ожесточени дебати.

Труден достъп и отказващи лекари
В Хърватия абортът е законен до 12-ата седмица, а след това – само при специални обстоятелства и с одобрение на медицинска комисия. Достъпът варира според региона, като в някои болници всички лекари отказват да извършват процедурата.

Подобна е ситуацията в съседна Босна и Херцеговина. Там абортът е разрешен по желание до 10-ата седмица, а след това – по медицински или правни причини. На практика обаче жените често се сблъскват с пречки: липса на подходящи заведения, високи разходи и отказ на лекари по съображения на съвестта.

Лекарството за медикаментозен аборт (мизопростол) не е регистрирано за тази цел, което допълнително ограничава избора.

В Босна и Херцеговина все още няма широки обществени кампании за конституционна защита на правото на аборт, за разлика от някои държави членки на ЕС. Акцентът там остава върху практическата достъпност, а не върху законодателни промени.

Унгария затегна закона си през 2022 г., като задължи жените, които обмислят процедурата, да чуят сърдечния ритъм на плода. Правителството също насърчава политики за повишаване на раждаемостта.

В Италия абортът е законен до 90 дни (около 12 седмици), но на практика достъпът е ограничен, тъй като между 63 и 80% от лекарите отказват да извършват процедурата. Защитниците на правото на аборт настояват за реформи – премахване на задължителния седемдневен срок за изчакване и улесняване на процедурите при риск за здравето.

Най-строгите режими
Малта криминализира всички аборти, освен ако животът на майката е в опасност или плодът няма шанс за оцеляване. През 2023 г., въпреки протестите, страната затегна правилата си.

Полша, строго католическа държава, ограничи правото на аборт след решение на Конституционния съд през 2021 г., което премахна възможността за прекъсване на бременност при тежки увреждания на плода. Сега абортът е разрешен само при заплаха за живота на жената или ако бременността е резултат от изнасилване или кръвосмешение.

Феминистки движения като „Стачка на жените от цяла Полша“ (All-Poland Women’s Strike) настояват за либерализация на закона, докато консервативните групи искат още по-строги ограничения.

През 2024–2025 г. полското правителство въведе някои процедурни промени – например гаранции, че болниците няма да отказват законни аборти – но основният закон остава силно рестриктивен.

Италианската експертка по биоетика Киара Лали от Асоциацията „Лука Кошони“ призова обществата да престанат да разглеждат аборта „единствено като морална дилема“. „Разбира се, въпросът има морално измерение, но доброволното прекъсване на бременността е преди всичко медицинска услуга“, заяви тя.

Дебатът продължава, а консервативните, католическите и десните сили се противопоставят на правата на жените и либералното законодателство.

Източник: БТА