Свят
Европейски нюзрум: Изборите в Румъния и Полша дават отдих на ЕС, но крайната десница се представя силно

Докато крайнодесни, националистически и евроскептични партии набират подкрепа сред европейските избиратели, изборите по източния фланг на Европейския съюз дават основания за надежда на проевропейските сили на фона на продължаващи геополитически предизвикателства, пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
ЕС реагира с облекчение тази седмица след ключови президентски избори в две държави на източния си фланг – в Полша и Румъния – белязани от ожесточено противопоставяне между проевропейски и евроскептични кандидати.
Изборите в двете страни членки на ЕС се проведоха в напрегнат момент за Европа: руската инвазия в Украйна продължава, отношенията със САЩ са обтегнати, а крайнодесните популисти печелят позиции.
„Ако погледнете страните наблизо – Германия, Франция, Великобритания – крайната десница печели навсякъде, възползвайки се от социалните проблеми“, каза 24-годишният полски студент Кацпер Карвацки за АФП по време на гласуването в Полша.
Европейските столици наблюдават с тревога възхода на крайната десница през последните години. В Париж, например, френският президент Еманюел Макрон се зарече да не допусне „екстремисти“ на власт – основният му съперник е партията на Марин Льо Пен „Национален сбор“, която вече е най-голямата в парламента на Франция.
През март Льо Пен беше осъдена за злоупотреба с фондове на ЕС чрез фалшиви длъжности в Европейския парламент и ѝ беше забранено да се кандидатира за президентските избори във Франция през 2027 г. Тя отрича вината си и обжалва решението.
В Германия – най-голямата икономика в ЕС – консервативните християндемократи (ХДС), водени от канцлера Фридрих Мерц, спечелиха изборите през февруари. Макар и ХДС да е в коалиция със сестринската партия ХСС и социалдемократите на бившия канцлер Олаф Шолц, крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) завърши на второ място и вече е втората по големина парламентарна сила.
Избирателният процес все по-често става мишена на руска намеса, целяща да подкопае изборите или да подпомогне прокремълски евроскептични кандидати.
Последните избори в Полша и Румъния обаче сочат, че проевропейските партии запазват подкрепа въпреки значителния възход на националистически сили в целия континент.
Румъния: Центристка победа възпира възхода на национализма
Новият президент на Румъния, Никушор Дан, е изправен пред трудната задача да обедини дълбоко разделена нация след напрегнат балотаж, като Брюксел и други европейски съюзници приветстваха победата на центриста.
В балотажа независимият кандидат Дан победи десния националист Джордже Симион, лидер на „Алианс за обединение на румънците“. Дан спечели с 53,6% от гласовете, докато Симион събра 46,4%.
Изборите бяха повторение на вота от ноември миналата година, когато проруския кандидат Калин Джорджеску спечели първия тур, разчитайки главно на кампания в ТикТок. Но Конституционният съд анулира вота поради нередности и подозрения за руска намеса, като забрани на Джорджеску да се кандидатира отново.
Изборите бяха определящи за бъдещето на Румъния – дали ще запази прозападния си курс или ще поеме към суверенизъм и възход на национализъм в стил Тръмп. В Румъния президентът представлява страната на срещи на ЕС и НАТО и назначава ключови длъжности, включително премиера.
Победата на Дан беше приветствана от европейските съюзници на Румъния, включително председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, генералния секретар на НАТО Марк Рюте, президента Макрон и украинския президент Володимир Зеленски.
Румънците се борят с висока инфлация в най-задлъжнялата страна в ЕС, а разочарованието от политическата класа, управляваща от 1989 г., е високо.
Румъния разполага с огромни газови резерви, които може да я направят най-големия производител на газ в Европа. Потокът се очаква да започне през 2027 г.
В съседна Молдова проевропейската президентка Мая Санду призова молдовците с румънско гражданство – около четвърт от населението по данни от 2021 г. – да гласуват за Дан, който спечели близо 88% от румънския вот в Молдова.
Полша: Варшава се готви за решаващ балотаж
В Полша проевропейският лагер също води леко след първия тур на президентските избори, но крайната десница се представи силно с двамата си кандидати – евроскептичния милионер Славомир Менцен и ултранационалиста евродепутат Гжегож Браун.
Досега кампанията бе доминирана от външнополитически теми и сблъсък между различни визии за ролята на Полша в ЕС и отношенията ѝ със САЩ.
В неделя проевропейският кмет на Варшава Рафал Тшасковски от центристката коалиция „Гражданска платформа“ на премиера Доналд Туск спечели с 31,36%.
Тшасковски е изявен привърженик на ЕС, с докторат по темата и опит в преговорите по присъединяването на Полша към ЕС. Обеща да либерализира законите за абортите и да защитава правата на ЛГБТ хората. Бил е съветник в Европейския парламент и вицепрезидент на ЕНП.
Карол Навроцки – 42-годишен историк и политически аутсайдер, подкрепян от дясната партия „Право и справедливост“ (ПиС) – събра 29,54%.
Навроцки води кампания под лозунга „Полша първа, поляците първи“, като критикува привилегиите за близо 1 милион украински бежанци в страната. Въпреки това обеща подкрепа за Украйна.
Бившата управляваща партия ПиС често беше в конфликт с ЕС за върховенството на закона.
Крайнодесният кандидат Менцен („Конфедерация“) завърши трети с 14,8%, а Браун получи около 6%.
Поляците ще гласуват на балотаж между Тшасковски и Навроцки на 1 юни.
Победа за Тшасковски ще даде тласък на центристкото правителство на Доналд Туск, в противоборство с президента националист Анджей Дуда.
Победа за Навроцки може да доведе до политическа блокада в страната с 38 милиона жители.
Полският президент е главнокомандващ, ръководи външната политика и има право да налага вето върху закони.
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
