Свят
Европейски нюзрум: ЕС се стреми към трансатлантическо търговско споразумение, тъй като американските мита засягат автомобилната индустрия

Пред американските мита, конкуренцията от Китай и екологичните правила у дома, европейските производители на автомобили се затрудняват да се справят с намаляването на продажбите и печалбите. Докато Вашингтон и Лондон постигнаха първата сделка, откакто президентът на САЩ Тръмп започна глобалната си търговска офанзива, Европейският съюз все още търси трансатлантическо споразумение, за да спаси една от ключовите си индустрии. Това пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп постигна първото споразумение в глобалната си търговска война, като миналата седмица постигна „исторически“ компромис с Обединеното кралство. В понеделник той се съгласи да намали митата и с Китай, но Европейският съюз все още преговаря за постигане на компромис отвъд Атлантика.
След встъпването си в длъжност през януари Тръмп, който е върл протекционист, въведе мита от 25% върху стоманата, алуминия и автомобилите, както и глобални мита от 10% върху повечето други вносни стоки в САЩ.
През април той обяви 90-дневно прекратяване на специалните мита върху вноса от повечето търговски партньори, включително от Европейския съюз, заради което Евросъюзът спря планираните си контрамита, за да позволи по-нататъшни преговори.
В четвъртък миналата седмица обаче Европейската комисия представи планове за налагане на допълнителни мита върху вноса от САЩ на стойност до 95 млрд. евро, ако преговорите с Вашингтон не доведат до решение на търговския конфликт.
Публикуваният в четвъртък списък на продукти обхваща промишлени и селскостопански стоки, включително автомобили и автомобилни части, самолетни части, машини и горива, както и добитък, месо, пресни продукти, шоколадови изделия, вино и други алкохолни напитки.
„ЕС остава напълно ангажиран с намирането на решение в рамките на преговорите със САЩ“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Производителите на автомобили са сред най-тежко засегнатите от многостранната атака на американския президент срещу свободната търговия, като големите марки – особено в най-голямата европейска икономика Германия – има проблеми заради намалени продажби и печалби.
Според годишния доклад на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA) през 2024 г. ЕС е изнесъл за САЩ около 750 000 автомобила на стойност 39 млрд. евро.
Европейски автомобилопроизводители в затруднено положение
В края на април германската компания „Мерцедес-Бенц“ и американско-европейската група „Стелантис“ (Stellantis), сред чиито 14 марки са и „Джийп“ (Jeep), „Пежо“ (Peugeot), „Фиат“ (Fiat), „Мазерати“ (Maserati) и „Опел“ (Opel), се присъединиха към други автомобилостроители, които отмениха публикуването на годишните си финансови прогнози заради несигурността, свързана с американските мита.
Често наричана „ръководство за приходите“, производителите на автомобили редовно публикуват тази информация като индикация или оценка на бъдещите си приходи. Несигурността във връзка с икономическото влияние на американските мита обаче ги накара да не правят финансови прогнози за тази година, което подчертават хаоса, предизвикан от бързо променящата се търговска тактика на Тръмп.
„Мерцедес“ цитира „нестабилност по отношение на политиката на митата“, която означава, че развитието на бизнеса не може да бъде надеждно прогнозирано.
„Мерцедес-Бенц“ и „Фолксваген“, най-големите автомобилни производители в Европа, отчетоха големи спадове в нетните си печалби за периода януари-март, преди американските мита да влязат в сила. Нетната печалба на „Мерцедес“ спадна с почти 43% през първите три месеца на годината до 1,73 млрд. евро.
„Стелантис“ отчете 14-процентен спад в продажбите си през първото тримесечие и е отчел продажби за 35,8 млрд. евро.
В Испания се откроява случаят със „Сеат“ (Seat), една от най-големите компании в автомобилна индустрия на страната – но не заради американските мита, а заради митата на ЕС върху китайските електромобили (ЕПС), които все още са в сила.
За да се пребори със силната конкуренция на китайския пазар на електрически превозни средства, ЕС наложи мита в размер до 45,3% на Китай.
През февруари „Сеат“ заяви, че около 1500 работни места в компанията и други 10 000 непреки работни места са под риск да бъдат закрити, ако настоящите тарифи на ЕС за „Купра Таваскан“ (Cupra Tavascan), електрическия автомобил, който произвежда в Китай, не бъдат намалени.
Спадът в търсенето на автомобили в Европа, най-вече в Германия, също оказва влияние върху производителите и доставчиците на автомобилни части на целия континент.
България не произвежда автомобили, но много български предприятия произвеждат автомобилни компоненти. В пролетния макроикономически преглед на Банка ДСК, публикуван в края на април, се предупреждава за негативен ефект, свързан с търговските партньори в Германия и Италия, които са пряко засегнати от митата. Това може да доведе до спад в поръчките на части.
Председателят на изпълнителния съвет на Асоциацията на вносителите на автомобили в България (АВА) Любомир Доросиев обаче заяви в началото на април пред БТА, че митата върху автомобилите, произведени в ЕС, са добра новина за европейските потребители. Според него, ако европейските производители не могат да изнасят евтино за САЩ, те постепенно ще намалят цените на новите автомобили в Европа, включително и в България.
В Република Северна Македония, страна кандидатка за членство в ЕС, доставчиците на автомобилни части също са обезпокоени за намаляването на поръчките, като при някои от тях спадът достига 30 %. Според тях отрицателният ефект в Европа засяга местните доставчици на големите производители на автомобили с леко закъснение и те се опасяват, че последиците за икономиката на страната ще станат още по-сериозни, ако икономическите предизвикателства в най-голямата европейска икономика – Германия, продължат.
Проблеми с емисиите
Пред ЕС също така продължава да съществува дилемата между укрепването на ключови сектори, включително автомобилостроенето, в условия на ожесточена конкуренция от страна на САЩ и Китай, от една страна, и постигането на дългосрочните цели в областта на климата, от друга.
Миналата седмица евродепутатите дадоха зелена светлина за отлагане на изпълнението на новите цели за емисиите от европейските автомобилостроители, тъй като блокът се стреми да намери баланс между целите в областта на климата и подкрепата за изпитващата затруднения индустрия.
Част от това усилие включва разхлабване на правилата, за да се даде възможност на компаниите да си поемат въздух, включително отсрочката, одобрена в Страсбург с мнозинство от 458 срещу 101 гласа от членовете на Европейския парламент.
От тази година ЕС намалява квотата на допустимите осреднени емисии на въглероден диоксид, които могат да произвеждат новите автомобили, продавани в 27-те страни от блока. Евросъюзът предвижда строги глоби, ако производителите на автомобили не се съобразят с изискванията.
Съгласно схемата, предложена през март от Фон дер Лайен, компаниите ще могат да се съобразяват с новите цели, като осредняват емисиите си за три години от 2025 до 2027 г., а не за всяка отделна година.
Това означава, че те няма да бъдат глобявани, ако не успеят да постигнат целта за 2025 г. до 31 декември тази година.
Обединеното кралство задава тренда с първия компромис в областта на търговията
Докато ЕС и други страни, които са засегнати от американските мита, все още се опитват да постигнат търговски компромис със САЩ, Великобритания стана първата страна, която направи това, като смекчи митата за автомобили и метали, но си навлече гнева на американските автомобилопроизводители.
Миналата седмица САЩ и Обединеното кралство постигнаха „исторически“ компромис, приветстван като взаимноизгодна сделка за намаляване на митата за британските автомобилопроизводители и намаляване на митата за стомана и алуминий до нула.
Съгласно споразумението, обявено от Тръмп и британския министър-председател Киър Стармър в петък, митата за 100 000 произведени в Обединеното кралство автомобили, внасяни в САЩ, ще бъдат намалени от 25% на 10%.
Междувременно сделката предизвиква критики от страна на американската автомобилна индустрия, според която тя може да постави в неблагоприятно положение местните производители.
Американският съвет за автомобилна политика, който представлява трите големи американски компании за производство на автомобили – „Форд“, „Дженерал мотърс“ и „Стелантис“, също предупреди, че този ход ще даде на британските производители несправедливо предимство пред базираните в САЩ фирми.
Производителите на автомобили в САЩ разчитат на Мексико и Канада за производство и за автомобилни части, като голяма част от тях понастоящем остават освободени от мита съгласно Споразумението между САЩ, Мексико и Канада.
Очаква се обаче тези изключения да намалеят с течение на времето. Американският съвет за автомобилна политика заяви, че заради новото споразумение скоро може да се окаже по-евтино автомобил да бъде внесен от Обединеното кралство, отколкото от Мексико или Канада, които изнасят автомобили със значително количество на американски части, Това ще доведе до неблагоприятни последици за американските производители, доставчици и работници.
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
