Свят
Европейски нюзрум: ЕС гледа отвъд Запада, докато митата на Тръмп прекрояват световната търговия

Докато търговската война, започната от Тръмп, отеква в Европа, ЕС бърза да прекрои своята глобална търговска карта. Отлагани от години сделки отново излизат на дневен ред, появяват се нови съюзи, а Брюксел залага на бързина и солидарност, за да преодолее настоящата икономическа буря, пише обобщава Европейският нюзрум – платформа, обединяваща новинарски агенции от 23 европейски страни, сред които е и БТА.
Със стремглавото налагане на мита върху европейски внос и заплахи за нови, президентът на САЩ Доналд Тръмп кара Брюксел трескаво да пренаписва търговската си стратегия. ЕС спешно търси нови пазари и съюзници, които все още вярват в честната търговия и ясните правила.
Преизбирането на Тръмп през ноември вече подтикна блока да засили търговските си връзки, но събитията от последните седмици принуждават ЕС и държавите членки да увеличат усилията си още повече.
Графикът на ЕС по търговските въпроси е пълен още от януари. Блокът се съгласи да укрепи търговските си отношения с Мексико дни преди встъпването в длъжност на Тръмп и поднови търговските преговори с Малайзия в деня на полагането на клетва. През февруари и март висши представители на ЕС се срещнаха с лидери на Индия и Южна Африка за разговори, включително по теми, свързани с търговията, като същевременно активно търсеха по-близки връзки с Канада.
По-рано този месец ЕС започна преговори за споразумение с Обединените арабски емирства. „В един нестабилен свят партньорствата с доверени съюзници и ясно дефинирани правила за взаимна полза са по-ценни от всякога“, заяви говорител на ЕС.
Тази нагласа започна да набира популярност из целия континент, след като Тръмп обяви мита върху стоки от ЕС по-рано този месец. Първоначално той обяви 20-процентни тарифи върху вноса от блока, след което отложи въвеждането им с 90 дни. Междувременно обаче повечето стоки от ЕС продължават да се облагат с 10-процентно мито.
Испанският министър на икономиката Карлос Куерпо предложи на последната среща на търговските представители в Люксембург търговската война със САЩ да бъде използвана като „стимул“ за диверсификация на отношенията на ЕС с други партньори.
Премиерът на Чехия Петър Фиала също подчерта нуждата от търсене на алтернативни пазари. Той спомена бързото финализиране на споразумение за свободна търговия с Меркосур (търговски блок в Южна Америка, включващ Бразилия, Боливия, Аржентина, Парагвай и Уругвай), както и възможността за сключване на споразумения с Индия или страните от Югоизточна Азия.
„Искаме ЕС да събаря стени там, където други ги изграждат“, заяви шведският министър на търговията Бенямин Дуса пред агенция TT още през март.
Ще се сближат ли ЕС и Китай?
Испанският премиер Педро Санчес също видя възможности, особено в Азия. Той се обяви за „укрепване и балансиране на икономическите и търговските отношения“ между Китай и Испания по време на визитата си в страната на 11 април. Подчерта, че винаги е бил ясен относно желанието на страната си „да продължи развитието на тези отношения на основата на баланс и взаимност“.
„Искаме да допринесем за положителни отношения между САЩ и ЕС, но стабилни отношения между Китай и ЕС, както и между Китай и Испания, са необходими“, допълни той, подчертавайки нуждата от преосмисляне на търговския баланс.
През 2024 г. ЕС отчете търговски дефицит от 304,5 милиарда евро с Китай.
Китайският президент Си Цзинпин заяви по време на визитата, че „в търговска война няма победители и противопоставянето на света води само до изолация“.
В Брюксел източници от ЕС съобщиха за италианската агенция АНСА, че забелязват леко изменение в отношението на Пекин. Каналите за подобряване на търговските отношения с азиатския гигант бяха отново отворени и бе обявена среща на върха ЕС – Китай за юли.
Все пак липсата на равнопоставеност между компаниите от двата блока и възможността китайски стоки да залеят европейския пазар вследствие на новите бариери за влизане в САЩ подхранват нежеланието на Брюксел да възприеме Пекин като надежден партньор в близко бъдеще.
Държавите от ЕС се насочват към по-интензивна търговия с Индия
Белгия също вижда възможности в текущата търговска ситуация. Подобно на Европейската комисия и няколко други държави членки, Белгия смята Индия за привлекателен партньор. В началото на март белгийската принцеса Астрид оглави голяма търговска делегация в Делхи и Мумбай. В дневния ред фигурираха фармация, отбрана, диаманти, логистика, авиация и зелена енергия.
„Струва ми се, че това е идеалният момент за Европа решително да сключи споразумения за свободна търговия с нови партньори по света, които повече от всякога гледат към нас“, заяви белгийският премиер Барт де Вевер, когато митата бяха обявени за първи път.
Президентът на Сингапур осъществи държавна визита в Белгия по-късно същия месец – още едно свидетелство за стратегията на Белгия за задълбочаване на връзките с Азия.
Новият германски канцлер Фридрих Мерц също заяви подобна позиция. „Световният баланс се измества и ние, европейците, се нуждаем от (нови търговски партньори) много бързо“, каза той по-рано този месец.
Споразумение с Южна Америка изглежда близо
ЕС се надяваше, че ратификацията на търговското споразумение с южноамериканските страни ще напредне бързо и че процесът може да бъде завършен още тази година. Споразумението бе постигнато през декември миналата година, но за да влезе в сила, трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и най-малко 15 от 27-те държави членки, представляващи поне 65 процента от населението.
Не е сигурно дали това ще се случи. Сделката срещна остра критика от екологични организации заради опасения, че ще доведе до понижаване на екологичните стандарти и увеличаване на обезлесяването. Земеделците също протестираха, като твърдяха, че сделката може да ги постави в неблагоприятно положение, тъй като продукцията в страните от Меркосур подлежи на по-малко строги регулации и съответно е по-евтина.
Няколко държави от ЕС, включително Франция, Полша и Австрия, изразиха неудовлетворение от сделката, но необходимостта от осигуряване на нови търговски партньори може да смекчи позицията им и да улесни ратификацията на пакта.
Брюксел „водеше диалог“ с най-резервираните държави. Европейската комисия се стреми да приключи правния преглед на текста преди края на следващото лято. Това ще проправи пътя за ратификация и да принуди страните от ЕС и Европейския парламент, където също имаше сериозна съпротива, да изразят позиция.
По-малките европейски страни настояват за повече свободна търговия
В някои по-малки европейски държави има опасения относно въздействието, което митата биха могли да окажат върху икономиките на по-големите страни, като Германия, от които са силно зависими търговски.
Словения, като малка и ориентирана към износ икономика, е традиционно обвързана основно с европейските пазари, докато САЩ са едва дванадесетият по важност търговски партньор на страната. Поради това словенските компании търсят бизнес възможности на трети пазари, особено в Близкия изток и Азия. Според Словенската статистическа служба през 2024 г. стойността на словенския износ към страни извън ЕС нарасна с 25 процента на годишна база, докато стойността на вноса от тези страни се увеличи с 47 процента.
Зденко Лучич, държавен секретар към МВнР на Хърватия, каза, че САЩ представляват около 2 процента от търговията на Хърватия със стоки. „Изправяли сме се пред по-големи кризи – като пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна – и икономиката ни се възстанови от тях сравнително бързо.“
В България САЩ представляват относително малък, но стабилен дял от външната търговия – приблизително 2,5 процента от износа и 1,2 процента от вноса според данни на Министерството на икономиката и индустрията.
Правителството на Република Северна Македония смята, че това може да бъде момент за страната да подобри отношенията си със САЩ. Въведените мита за Северна Македония не трябва да водят до паника и не бива да се интерпретират негативно, каза министърката на финансите на страната Гордана Димитриеска-Кочоска пред агенция МИА.
„Можем да използваме това като шанс за македонската икономика, тъй като правителството е установило добра комуникация с Вашингтон, което е много важно. Въпреки че в момента търговията ни със Съединените щати е под един процент, това все пак може да се разглежда като предимство в бъдеще.“
Босна и Херцеговина има сходна перспектива. Страната разчита в голяма степен на ЕС за търговия – над 70 процента от износа ѝ и 66 процента от вноса ѝ са обвързани с ЕС. Докато САЩ са по-малък търговски партньор, особено в областта на износа за отбраната, новите американски мита засегнаха този сектор, което подтикна страната да обмисли премахването на собствените си мита, за да улесни търговията и евентуално да се стреми към споразумение за свободна търговия.
В случая на Ирландия обаче митата могат да окажат значително отрицателно въздействие. През 2024 г. страната изнася стоки за САЩ на стойност 72 милиарда евро. По-голямата част от тази сума идва от фармацевтичната промишленост – сектор, който досега е бил освободен от митата, но Тръмп даде знак, че възнамерява да промени това.
Източник: БТА
Свят
Русия уведоми талибаните, че могат да изпратят посланик в Москва

Русия информира афганистанските власти, че вече могат да изпратят посланик в Москва в резултат на повишаване на равнището на дипломатическо представителство на Кабул в Русия, предадоха ТАСС и Франс прес. Решението бе взето шест дни след като руският Върховен съд извади движението на талибаните от руския списък с терористични организации.
„На 23 април специалният представител на Руската федерация в Афганистан Замир Кабулов и посланикът на Русия в Кабул Дмитрий Жирнов имаха работна среща с министъра на външните работи Амир Хан Мутаки и на вътрешните работи – Сираджудин Хакани“, се отбелязва в изявление на Министерството на външните работи, цитирано от ТАСС. „Представителите на афганистанските власти бяха информирани за решението на Върховния съд за прекратяване на забраната на дейностите на движението на талибаните и повишаването на равнището на дипломатическо представителство на Афганистан в Москва до ниво посланик. Афганистанското ръководство изрази дълбока признателност за тази стъпка“, се добавя в изявлението.
Талибаните превзеха афганистанската столица Кабул на 15 август 2021 г. след падането на подкрепяното от САЩ правителство. Дни по-късно американските сили се изтеглиха от страната.
Оттогава Москва предприе стъпки за нормализиране на отношенията си с новото афганистанско правителство, на което гледа като на потенциален икономически и антитерористичен партньор.
Режимът на талибаните до момента не е официално признат от нито една страна по света, най-вече заради положението с правата на жените.
Русия, Пакистан, Китай и повечето централноазиатски страни обаче на практика поддържат отношения с режима на талибаните, отбелязва АФП.
В няколко случая Москва посрещна пратеници на талибаните на руска земя, дори още преди те да се върнат на власт.
/ДИ/
Източник: БТА
Свят
Зеленски се движи в грешната посока по отношение на мирните преговори, заяви Белият дом

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е разочарован от темпа на разговорите за слагане на край на войната в Украйна и президентът Володимир Зеленски се движи в грешната посока по отношение на преговорите, заяви днес говорителката на Белия дом Карълайн Левит, цитирана от Ройтерс.
„Президентът е разочарован. Търпението му почти се е изчерпало. Той иска да направи това, което е правилно за света. Той иска да види мир. Той иска убийствата да спрат, но и двете страни във войната трябва да желаят да направят това“, заяви Левит пред репортери в Белия дом.
„И за съжаление президентът Зеленски изглежда се движи в грешната посока“, добави тя.
/ДИ/
Източник: БТА
Свят
Ватиканът обяви деветдневен траур за смъртта на папа Франциск, който ще започне в деня на погребението му в събота

Ватиканът обяви деветдневен траур, който ще започне в деня на погребението на папа Франциск в събота, предаде Франс прес.
По време на тези дни, които ще приключат в неделя – 4 май, всеки ден ще има траурна служба.
В неделя след погребението на папата кардинал Пиетро Паролин ще ръководи литургия на площад “Свети Петър” във Ватикана.
Във всеки от следващите седем дни службата ще бъде водена на различно място в Рим и от различен високопоставен представител на Римокатолическата църква.
Литургиите ще бъдат открити за посещение за гражданите, отбелязаха от Ватикана.
/ДИ/
Източник: БТА
-
Балканипреди 1 седмица
КНА: Според кипърския финансов министър трябва да се предложи структуриран диалог между ЕС и САЩ относно митата
-
Балканипреди 1 седмица
Модернизацията на румънската ВВС база „Михаил Когълничану“ има за цел да я превърне в регионален стратегически център на НАТО
-
Святпреди 1 седмица
Русия пренебрегва американското предложение за прекратяване на ударите по въздух, вода и суша, заяви Зеленски
-
Икономикапреди 6 дни
С 25 процента е увеличен броят на леглата в местата за нощуване в област Хасково в рамките на една година, отчетоха от статистиката
-
Святпреди 4 дни
Иран и САЩ започнаха в Рим втория кръг преговори за ядрената програма на Ислямската република
-
Обществопреди 1 седмица
Рибата си отдъхва, риболовът е забранен от днес
-
Политикапреди 1 седмица
ДПС-ДПС отново решава да продължи ли подкрепата си за правителството
-
Политикапреди 1 седмица
Подписва се договор за търсене на нефт и природен газ в Черно море