Тридесет държавни лидери се събраха в Париж с украинския президент Володимир Зеленски, за да обсъдят евентуалните гаранции за сигурността на Киев в случай на мирно споразумение с Русия. Коалицията, състояща се от европейски държави, Канада, Австралия и Япония, но може би без САЩ, финализира работата по своите актуални военни планове, целящи да възпрат бъдеща руска агресия, както в рамките на Украйна, така и в други части на Европа. Европейските лидери обаче твърдят, че такива ангажименти са осъществими само с подкрепата на САЩ, която президентът Доналд Тръмп още не е дал изрично.

Щатският специален пратеник Стив Уиткоф се срещна с европейски официални лица преди срещата на върха, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова за яснота, за да се даде възможност за по-задълбочени разговори с Вашингтон. Предложенията включват дългосрочна подкрепа за украинската армия и евентуално международни сили в или близо до Украйна, въпреки че различията по темата остават. Анализаторите предупреждават, че мирът все още остава далечен, възпрепятстван от очевидната съпротива на Русия, колебливата дипломация на Тръмп и липсата на съществени преговори.

Ентусиазъм в Париж, но хлад от Вашингтон

Френският президент Еманюел Макрон обяви след срещата в Париж на 4 септември, че двадесет и шест държави са се „ангажирали официално“ да разположат сили в Украйна като гаранции за сигурност след сключване на бъдещо примирие или мирно споразумение с Русия. Тази военна сила, без да е ясно дали ще е под обединено командване или не, ще бъде разположена на сушата, в морето и във въздуха, за да „предотврати всяка нова голяма агресия“. Не се очаква да има военни формирования, изпратени на фронтовата линия. „Тези сили не целят да водят война срещу Русия“, заяви Макрон по време на срещата на високо равнище на т.нар. „Коалиция на желаещите“ в Париж. Френският президент и британският премиер сър Киър Стармър бяха съпредседатели на срещата, на която присъстваше и украинският държавен глава Володимир Зеленски.

Източник: Капитал

Проблемът настъпва, когато вниманието ѝ е насочено другаде или когато темата е твърде поляризираща. Тогава се разкрива лидерския вакуум под нея. Националните столици се оказват без компас, а ако Урсула фон дер Лайен не вземе нещата твърдо в свои ръце, изглежда, никой друг в Брюксел няма нито смелостта, нито политическата тежест да доведе една инициатива докрай.

Нейната сила – централизираното ръководство – се оказва и най-голямата слабост на ЕС, оставяйки го да изглежда нерешителен и реактивен на световната сцена. „Ако нямаме единен глас по тази тема, нямаме глас на световната сцена. Така че това определено е много проблематично“, коментира по темата „Израел“ и върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас.

Европа изглежда все по-сама и е абсолютно зависима от САЩ за континенталната си отбрана. Речта на Съюза е момент не само да се повтори значението на сътрудничеството с Украйна, но и да се поеме ангажимент за увеличаваме военния произдодствен и иновационен капацитет, както и възможност за проектиране на сила извън границите на ЕС. Пари за муниции, европейски военно-инудстриален комплекс, военна мобилност и нови структури за вземане на кризисни решения. Това е от изключителна важност за Република България по отношение физическата ни сигурност, както и инвестиционен потенциал в страната ни.

Бюджетът, който може да предизвика паника на борда

Сякаш всички тези фронтове не са достатъчни, на хоризонта се задава и битката, която има потенциала наистина да обърне каруцата на втория мандат на Фон дер Лайен – бюджетът на ЕС. Недоволството сред държавите членки расте с всеки изминал ден. Идеята за нов общ европейски заем за финансиране на отбраната и Украйна се посреща с леден отпор от фискално консервативните столици. „Целият икономически и социален модел на ЕС е директно застрашен отвън и отвътре.

В същото време държавите в блока са бесни от плановете за орязване на средствата за традиционни политики като кохезията и селското стопанство. Празните приказки за „нови собствени източници“ на приходи без никакви реални действия само наливат масло в огъня. Тази токсична комбинация вече доведе до все по-силни шушукания в коридорите на Брюксел за нов вот на недоверие към Фон дер Лайен до края на годината. Източници от собственото й политическо семейство – Европейската народна партия (ЕНП), признават, че търпението се изчерпва. Подкрепата им може и да не бъде оттеглена официално, но липсата на ентусиазъм може да се окаже достатъчна, за да тласне недоволните социалисти и либерали към по-силно съпротивление.

Източник: Капитал

По неофициални оценки SpaceX ще трябва да прави между 10 и 20 полета с танкери за презареждане, преди да изпрати спускаемия апарат към Луната. Провал дори само на един или два полета с гориво може да доведе до провал на цялата мисия, а евентуална експлозия ще създаде гигантски облак от опасни космически отпадъци, които обикалят планетата и застрашават бъдещите космически полети. Тук е важно да е отбележи пак, че технологията за трансфер на гориво в орбита е изпробвана само в тестови условия, но не между два космически кораба и в мащаби, включващи тонове втечнен кислород и метан.

Отделно от това съхранението на горивото в Космоса за по-дълъг период също само по себе си е проблем, който компанията на Мъск ще трябва да реши. Въртейки се около Земята, орбиталната „бензиностанция“ ще бъде подложена на екстремни вариации в температурата, когато бъде изложена на пряка слънчева светлина без защита от земната атмосфера. Това вероятно ще предизвиква изпаряване на част от втечненото гориво, което евентуално ще трябва да бъде изпускано, освен ако не бъде разработена технология за обратното му втечняване или за радикално ефективна термоизолация на космическия апарат.

Също така безопасното кацане на ракета с височина на 15-етажна сграда на повърхността на Луната само по себе си ще е инженерно предизвикателство. За разлика от „земната“ и „марсианската“ си версия този вариант на Starship няма да има аеродинамични повърхности, с които да се забавя (тъй като тук няма атмосфера), и ще трябва да прави това със собствените си двигатели. Премахването на стабилизаторите ще спести тегло, но за сметка на това ще трябва да бъдат добавени сгъваеми „крака“ за кацане, защото на Луната закономерно няма и кула с щипки, която да хващат кораба. Също така ще бъдат добавени още двигатели в средата на корпуса на Starship, защото от SpaceX се опасяват, че реактивната тяга от космическите двигатели Raptor може да предизвика облак от опасни отломки, които да повредят апарата.

Космическата индустрия е (умерено) песимистична

Според повечето космически анализатори компанията на Мъск е способна да се справи с всички тези предизвикателства. Големият въпрос е може ли да го направи преди средата на 2027 г., за когато е насрочено кацането на Луната в рамките на мисията Artemis III. И ако отговорът е „не“, тогава възниква следващият въпрос: възможно ли е всичко това да се случи, преди евентуално Китай да забие своя флаг на земния спътник в края на настоящото десетилетие?

Източник: Капитал