Икономика
Европейски асоциации настояват пред ЕК за общоевропейско разследване на политиките на авиокомпании за таксуване на ръчен багаж

Европейската организация за защита на потребителите (BEUC) и шестнадесет неправителствени организации, членуващи в нея подадоха жалба до Европейската комисия с искане да започне общоевропейско разследване на политиката за таксуване на ръчния багаж на седем нискотарифни авиокомпании, предаде Франс прес.
Превозвачите „ИзиДжет“ (EasyJet), „Норуиджън“ (Norwegian), „Райънеър“ (Ryanair), „Трансавиа“ (Transavia), „Волотеа“ (Volotea), „Вуелинг“(Vueling) и „Уизеър“ (Wizzair) „начисляват на потребителите необосновани такси“, заявява в съобщение до медиите френската Конфедерация на потреблението, жилищата и средата на живот (CLCV), част от Европейската организация за защита на потребителите.
Всъщност „Съдът на ЕС постанови през 2014 г., че превозът на ръчен багаж не може да бъде предмет на ценова добавка при условие, че отговаря на разумни изисквания по отношение на теглото и размерите и е в съответствие с приложимите изисквания за безопасност“, посочва френската асоциация.
В жалбата до ЕК се твърди, че изброените седем авиокомпании налагат такси за ръчен багаж, ако се окаже, че определените от компанията размери на багажа не са спазени, които асоциациите считат за значителни: 36 евро за „Райънеър“, близо 43 евро за „ИзиДжет“ или дори до 280 евро за „Вуелинг“.
Друг спорен момент – размерите, използвани за определяне на вида (малък или голям) на багажа, разрешен на борда, „са особено разнородни при различните компании“.
Поради това европейските асоциации са решили да отнесат въпроса до Европейската комисия и националните институции за защита на потребителите на двадесет и седемте страни членки, „за да се проведе разследване на ниво ЕС и незаконните търговски практики на авиокомпаниите да бъдат наказани“.
Сред посочените авиокомпании, ирландската „Райънеър“ обяви в комюнике, че приветства тази инициатива, тъй като смята, че разследването ще покаже, че нейната „политика за ценообразуване на багажа е напълно в съответствие с европейските разпоредби, които гарантират на всички европейски авиокомпании свободата да определят цените, включително тези на допълнителните услуги.“
От своя страна „Норуиджън“ заявява в изявление, изпратено до Франс прес, че ценовият й модел „отговаря на европейските разпоредби“.
„ИзиДжет“, „Трансавиа“, „Волотеа“, „Вуелинг“ и „Уизеър“ не са отговорили на запитване за коментар от страна на АФП.
Жалбата до ЕК идва в момент, когато в европейските институции текат дебати относно реформата на регламента, уреждащ правата на пътниците във въздушния транспорт.
Източник: БТА
Икономика
Европейските борси приключиха днешните търговски сесии предимно с ръстове на индексите

Водещите борсови индекси в Европа закриха търговията днес предимно с повишения, предаде Ройтерс.
Във Франкфурт DAX се повиши със 78,29 пункта или 0,33 на сто до 23 924,36 пункта.
Парижкият CAC 40 нарасна с 13,99 пункта или 0,18 на сто до 7635,03 пункта.
Лондоският FTSE 100 се увеличи с 21,58 пункта или 0,24 на сто до 9164,31 пункта, а швейцарският индекс SMI приключи сесията с понижение от 103,01 пункта или 0,87 на сто до 11 755,32 пункта, след като акциите на швейцарските фармацевтични компания „Новартис“ (Novartis) и „Рош“ (Roche) поевтиняха съответно с 3,3 и 2,6 на сто.
Общият европейски индекс Stoxx Europe 600 също е надолу с 0,33 пункта или 0,06 на сто до 5451,07 пункта, след като акциите на компаниите в сектора на здравеопазването понесоха основната тежест от последната заплаха на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи по-високи мита върху вноса на фармацевтични продукти.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Сирия подписа инвестиционни споразумения на стойност 14 милиарда долара, включително проекти за изграждане на летища и метро

Сирия подписа днес 12 инвестиционни споразумения на стойност 14 милиарда долара на церемония, на която присъства временният президент Ахмед Аш Шараа, предаде Ройтерс. Споразуменията включват проекти в областта на инфраструктурата, транспорта и недвижимите имоти, насочени към съживяване на пострадалата от войната икономика.
Споразуменията включват сделка за 4 милиарда долара за изграждане на ново летище в Дамаск, подписана с катарска международна компания за енергетика, концесии и строителство “Ю Си Си Холдинг“ (UCC Holding), както и сделка за 2 милиарда долара за изграждане на метро в сирийската столица с Националната инвестиционна корпорация на Обединените арабски емирства (National Investment Corporation – NIC).
Други важни проекти включват построяването на набостъргача „Дамаск Тауърс“ (Damascus Towers) на стойност 2 милиарда долара, подписан с италианската инженерна компания УБАКО (UBAKO). През юли Сирия подписа инвестиции на стойност 6,4 милиарда долара със Саудитска Арабия, в опит да се възстанови след 14-годишна гражданска война.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
САЩ удвояват митата върху индийски стоки заради внос на руски петрол, Ню Делхи определи решението като „несправедливо“

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ за въвеждане на допълнителни 25 на сто мита върху вносни стоки от Индия, с което общото облагане на индийския износ към американския пазар достига 50 на сто. Мярката е мотивирана с твърдението, че Индия „пряко или косвено“ продължава да внася руски петрол, въпреки западните санкции срещу Москва.
„Установих, че правителството на Индия директно или индиректно внася петрол от Руската федерация. Съответно, и в съответствие със закона, вносът на индийски стоки ще бъде обложен с допълнителна ставка от 25 на сто“, се казва в заповедта на президента Тръмп, публикувана от Белия дом.
Новата тарифа ще влезе в сила след 21 дни, което според някои анализатори оставя отворена врата за преговори. Въвеждането на санкцията съвпадна по време с края на среща между специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и руския президент Владимир Путин относно евентуално споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна.
В бърза ответна реакция външното министерство на Индия определи решението като „несправедливо, неоправдано и неразумно“, и подчерта, че страната ще предприеме „всички необходими мерки за защита на националните си интереси“. Индийските власти заявиха, че позицията им по отношение на вноса на руски петрол е била изяснена многократно, а обвиненията на САЩ не отразяват реалното състояние на енергийната им политика.
Икономисти в Индия, цитирани от Ройтерс, предупреждават, че мярката може да нанесе удар върху някои от ключовите износни сектори, особено в сферата на бижутерията и текстила. Според търговски анализатори, повишението на митата ще постави Индия в неблагоприятна позиция спрямо конкуренти като Виетнам и Бангладеш, които поддържат по-добри търговски отношения със САЩ.
Според данни на правителството в Ню Делхи, износът на индийски стоки към САЩ възлиза на около 87 милиарда долара годишно, което е приблизително 2 на сто от БВП на страната. Макар и ударът да не е катастрофален за цялата икономика, той се оценява като значителен риск за растежа на износа и БВП през 2025–2026 г.
Индийските експерти посочиха още, че ако новите мита останат в сила до март 2026 г., негативният ефект върху растежа може да достигне 0,3 – 0,5 процентни пункта, допълва Ройтерс.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 2 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Бизнеспреди 3 месеца
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Бизнеспреди 3 месеца
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами
-
Бизнеспреди 3 месеца
Без пробив след първите от три години преговори между Украйна и Русия