Пропалестински демонстранти скандираха „RAF (Кралски военновъздушни сили), срам за вас!“ на протест пред база на Кралските военновъздушни сили с призиви за ембарго върху продажбата на оръжие на Израел, предаде днес ДПА.

Стотици демонстранти се събраха вчера следобед пред оградата от бодлива тел на военновъздушната база „Хай Уайкомб“ (High Wycombe) за протеста, организиран от „Кампания за солидарност с Палестина“.

Протестиращите държаха плакати с надписи „Спрете военното сътрудничество на Великобритания с Израел“ и „61 000+ убити, 600 шпионски полета на RAF“.

Чуха се скандирания „RAF, вие работите за нас, Израел не ви е шеф“, „RAF, срам, срам – убивате деца“ и „RAF, имате кръв по ръцете си“.

Голямо палестинско знаме беше издигнато пред реплика на изтребител „Хърикейн“ от Втората световна война пред входа на военновъздушната база, а организаторите докарваха протестиращите с автобуси от жп гарата.

Събралите се пред военновъздушната база демонстранти държаха голям червен транспарант и скандираха „Ние сме червената линия, Великобритания за Палестина“, докато протестиращи вдигаха шум с тенджери и барабани.

Полицията в Темз Вали заяви, че по време на протеста не са били извършени арести.

В речта си по време на демонстрацията Аднан Хмидан, председател на „Палестински форум – Великобритания“, заяви, че кралските военновъздушни сили не са просто „страничен наблюдател, а партньор в колективното наказание.

„RAF е партньор в етническото прочистване и преди всичко е партньор в геноцида срещу хората в Газа. Всеки военен самолет, който достига Израел с британски части или британска подкрепа, прави тази страна съучастник в убийството на деца“, каза още Хмидан.

Миналата седмица в центъра на Лондон 15 000 души демонстрираха мирно в подкрепа на палестинската кауза, като беше арестуван само един човек, съобщи столичната полиция и отбеляза, че 522 души са били арестувани „за незаконна проява на подкрепа за „Действие за Палестина“ (Palestine Action) в същия ден“.

От столичната полиция казаха вчера, че още 60 души ще бъдат дадени на съд за „проява на подкрепа за забранената терористична група „Действие за Палестина“.

Полицията посочи, че това се случва след ареста на повече от 700 души, откакто групата беше забранена на 5 юли, включително 522 в центъра на Лондон миналата събота.

По думите на полицията се очакват още съдебни преследвания през идните седмици и са взети мерки, „които ще позволят разследването и преследването на значителен брой лица всяка седмица, ако е необходимо“.

Миналата седмица полицията потвърди първите три обвинения в Англия и Уелс за нарушение на параграф 13 от Закона за тероризма, във връзка с „Действие за Палестина“.

Организацията „Действие за Палестина“ беше забранена от британското правителство през юли, като забраната означава, че членството в нея или подкрепата за нея е престъпление, наказуемо с до 14 години затвор, съгласно Закона за тероризма от 2000 г.

Източник: БТА

Близо 8 милиона боливийци ще гласуват днес за нов президент, вицепрезидент и за всички места в парламента – 26 сенатори и 130 депутати, посочва Ройтерс.

Бившият президент Ево Моралес, доминиращата политическа фигура в Боливия през последните десетилетия, е лишен от правото да се кандидатира и призова избирателите да бойкотират изборите.

Срещу Моралес – историческа фигура на боливийската левица – е издадена заповед за арест и той не може да участва в президентските избори. Бившият президент обаче все още възнамерява да упражнява влиянието си на политическата сцена, която се пренарежда и на която изглежда, че десницата днес ще спечели, отбелязва Франс прес.

Най-важното за избирателите е отслабената икономика. Износът на природен газ е спаднал драстично, инфлацията бележи 40-годишен връх, а горивото е дефицит, отбелязва Ройтерс.

Ако никой кандидат не спечели на първия тур, ще има втори, насрочен за 19 октомври. Новият президент ще встъпи в длъжност на 8 ноември.

Какъв е залогът на изборите и какво е влиянието на Моралес?

Управляващата в Боливия партия “Движение за социализъм“ (ДС), която е на власт почти без прекъсване от 2006 г. насам, излиза на изборите като слаба, раздробена политическа сила, чиято подкрепа сред избирателите намалява на фона на най-тежката икономическа криза в страната от десетилетия, посочва Ройтерс.

Проучванията на общественото мнение сочат нарастваща подкрепа за десните партии, които обещават промяна в курса и стабилизиране на икономиката.

Президентът Луис Арсе не се кандидатира за преизбиране.

Моралес, трикратен бивш президент и съосновател на ДС, беше лишен от правото да се кандидатира след неуспешен опит да промени конституцията, за да може да се бори за четвърти мандат. Шестдесет и пет годишният бивш държавен глава от индиански произход, който ръководеше Боливия три пъти между 2006 и 2019 г., доскоро все още се надяваше да се кандидатира за четвърти мандат, но Конституционният съд го изключи от надпреварата, посочва АФП. 

Ево Моралес, първият държавен глава на Боливия от коренно население, запазва солидна подкрепа в някои селски райони и такива с коренно население и заплашва да мобилизира поддръжниците си в случай на победа на десницата.

“Няма да узаконим тези фалшифицирани избори“, заяви той в понеделник в интервю за АФП в Лаука Ене, неговата крепост в центъра на страната, където се е установил от октомври след издаването на заповед за арест по дело за трафик на непълнолетни, което оспорва.

“Заедно с народа ще пренесем борбата на улицата“, каза в борбен тон той.

Лидерът от коренното население твърди, че няма да напусне Боливия, отричайк слуховете, че може да потърси убежище в Куба, негов исторически съюзник.

“Няма да изоставя боливийския народ“, заяви Моралес.

Ево Моралес показа значителни лидерски качества, “но за съжаление не притежаваше стратегическата визия да се оттегли в подходящия момент“, казва социологът Хуан Карлос Нунес, изследовател в боливийската фондация “Юбилей“.

В края на първото и началото на второто десетилетие на този век той беше изключително популярен и хвален за национализацията на газовия сектор и реинвестирането на приходите в намаляване на бедността.

По време на неговото президентство страната утроява своя БВП, бедността намалява от 60  на 37 процента, коренното население и включено в преразпределението на богатствата, посочва АФП.

Според Сантяго Силес, съветник в Сената, Ево Моралес е успял да установи определено “социално“ равновесие, но “през годините е злоупотребил с този образ“.

Положението му започна да се влошава през 2016 г., когато боливийците отхвърлиха референдум, целящ премахване на ограниченията за президентските мандати. Пренебрегвайки този резултат, Моралес се кандидатира на изборите през 2019 г., които според опозицията са спечелени с измама.

Принуден да подаде оставка, Моралес намира убежище в Мексико, след това в Аржентина, преди да се завърне в Боливия през 2020 г., ден след встъпването в длъжност като президент на неговия приемник Луис Арсе, с когото оттогава е в конфликт. Това кара поддръжниците му да организират блокади на пътища, които изострят икономическата криза.

Как ще се произведат изборите?

Централната избирателна комисия на Боливия планира да въведе нова система тази година в отговор на твърденията за измами след президентските избори през 2019 г., които доведоха до масови безредици и оставката на тогавашния президент Моралес.

Съгласно новата система, протоколите за гласуване ще бъдат фотографирани в избирателните секции и предадени директно в центровете за преброяване. Международни наблюдатели от Европейския съюз и Организацията на американските държави ще наблюдават процеса.

Изборните секции отварят в 8 ч. сутринта (12:00 ч. по Гринуич) и затварят в 16 ч. местно време. ЦИК планира да публикува 80 процента от предварителните резултати в изборната нощ. Официалните резултати се очакват в рамките на седем дни.

Кои са кандидатите и какви са техните програми?

Никой от многобройните кандидати, които се борят за петгодишен мандат, според анкетите няма да получи над 30 процента от гласовете, като около една четвърт от избирателите заявяват, че все още не са решили, за кого да гласуват.

Водач в надпреварата е 66-годишният Самуел Дория Медина, центристки магнат в областта на недвижимите имоти, който доведе закусвалните “Бъргър Кинг“ в Боливия. Основните предложения на Дория Медина включват съкращаване на държавните субсидии, приватизация на държавните предприятия и подкрепа на икономиката.

На второ място в проучванията е друг консерватор, 65-годишният Хорхе „Туто“ Кирога, който за кратко е бил президент от 2001 до 2002 г. Той е яростен критик на левите правителства в Латинска Америка, а платформата му включва приоритизиране на правото на частна собственост и разширяване на свободната търговия.

Подкрепата за левите кандидати и тези, свързани с ДС, изостава от тази за десните опозиционни сили. Водещият ляв кандидат, с около 6 процента подкрепа, е 36-годишният Андронико Родригес, който някога беше считан за политически наследник на Моралес, но се дистанцира от ДС.

Неговата платформа се фокусира върху селските избиратели и предложения за “интелигентни икономии“, които имат за цел да намалят държавните разходи, като дават приоритет на хората в неравностойно положение.

Какво ще стане с лития?

Огромните солни полета в Боливия са мястото на най-големите в света запаси от този метал, използван за производството на батерии, но страната отдавна се стреми да увеличи производството му или да разработи търговски изгодни резерви.

Руски и китайски компании са сред малкото, които са напреднали с предложения за разработване, но сделките не са получили одобрение от законодателната власт, където управляващата партия е разединена, а Арсе няма мнозинство в Конгреса.

Някои инвеститори се надяват, че политическа промяна може да доведе до промени в регулаторната среда на страната и да отвори пътя за достъп до голяма част от неизползваните ресурси от литий.

В същото време Боливия, която дълго време се радваше на голям износ на природен газ, от 2017 г. насам отбелязва забавяне на растежа си поради намаляването на добива. Тази ситуация тежи и на левите кандидати, които не могат да наберат преднина на изборите.

Източник: БТА

/ДИ/

Източник: БТА