ЕС предвижда възможности разплащанията с цифровото евро да се осъществяват дори при липса на интернет, съобщи днес пред евродепутатите от комисията на Европейския парламент по икономически и валутни въпроси Пиеро Чиполоне, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от БТА.

Той отбеляза, че в днешното време на геополитическо напрежение и растящи заплахи в киберпространството е необходимо Европа да разполага със самостоятелна електронна разплащателна система. ЕС предвижда до края на годината да завърши първата фаза от подготовката на цифровото евро – разплащателна система, подобна на частните световни системи (като „Виза“ (Visa), „Мастъркард“ (Mastercard) и др. – бел. ред.), но поддържана от ЕЦБ. По неговите думи днес Европа все още е изцяло зависима при безналичните плащания от частни неевропейски системи.

Цифровото евро ще допълни парите в брой, уточни Чиполоне. Ще бъде запазена свободата на хората да се разплащат с пари, издадени от ЕЦБ, добави той.

Еврото трябва да бъде готово за бъдещето, цифровото евро ще бъде допълнение, а парите в брой ще останат важни за нашата устойчивост. Предвиждаме хората да могат да използват цифровото евро дори и в случаи на големи смущения. Засега цифровите разплащателни системи, осигурявани от неевропейски организации, затрудняват способността ни да действаме бързо и независимо, особено при кризи. Безналичните разплащания са удобство и са бързи, но са зависими от състоянието на цифровата инфраструктура, каза експертът.

Разплащателните системи са толкова важни, колкото достъпът до електричество и до чиста вода. Трябва да има възможност за разплащане, общодостъпна при всички случаи. Саботажите на подводни съобщителни кабели показаха колко може да бъде уязвима инфраструктурата. Предвиждаме новата европейска инфраструктура за електронни разплащания да бъде разпръсната поне в три отделни региона, всеки от които да разполага с множество сървъри. В случай на криза или кибератака в даден район, плащанията ще бъде пренасочвани, за да не бъдат прекъсвани, поясни Чиполоне.

Той добави, че се предвижда, когато една банка изпадне в неспособност да продължи работа, приложение на ЕЦБ за плащане с електронни устройства да осигурява възможност за прехвърляне към услугите на незасегната банка.

Чиполоне отчете, че някои граждани не разполагат със смартфони или им е трудно да боравят с приложения. Работим с представители на уязвимите групи, за да се създадат необходимите за тях технологии – например управление на приложението на ЕЦБ с гласови команди, поясни той. По неговите думи се обмисля възможността незрящите и глухите потребители да получават безплатна помощ в библиотеки и пощи, за да могат да използват европейското приложение за електронни плащания.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Над половината българи – 59%, и 66 на сто от останалите граждани на ЕС смятат, че бъдещето на Общността е оптимистично, сочи проучване на „Евробарометър“.

Половината от българските участници в допитването и останалите европейци имат положително отношение към ЕС, а 44 на сто от сънародниците ни и 41 процента от останалите – към ЕП. Мнозинството (62 на сто у нас и 72 на сто в ЕС) отчитат, че действията на ЕС се отразяват на тяхното всекидневие, като според половината това влияние е положително.

За 58 на сто от българите и 73 на сто от останалите участници тяхната страна печели от това, че е част от ЕС. Според 47 на сто от българите основната полза е в допълнителните възможности за намиране на работа (този отговор дават 25 на сто от другите участници), докато за останалите в ЕС най-важни са защитата на мира и подобряването на сигурността.

Почти половината българи (49%, 42 на сто в ЕС) са на мнение, че ЕС се развива в правилната посока. Според 50 на сто у нас и 52 процента от останалите участници, страната им не върви в правилната посока. У нас 43 на сто (55 на сто в ЕС) очакват в близките 5 г. стандартът им на живот да остане без промяна, а 27 на сто от всички отговори изразяват песимизъм.

Според 56 на сто от българските участници и 68 на сто от останалите ролята на ЕС в защитата срещу глобалните заплахи ще нараства. Мнозинството (81 на сто у нас и 90 на сто от останалите в ЕС) е на мнение, че държавите от ЕС трябва да бъдат по-обединени пред настоящите общи предизвикателства. За 69 на сто у нас и 77 на сто от другите в ЕС има нужда от по-голям европейски бюджет, с който да се осигури повече подкрепа за развиваните проекти. Повечето участници (61 на сто у нас и 64 на сто в ЕС) наскоро не са попадали на информация за дългосрочния бюджет на ЕС.

Мнозинството (82 на сто у нас и 85 на сто в ЕС) са съгласни осигуряването на европейски средства да зависи от състоянието на законността. Малко над 70% подкрепят въвеждането на нови възможности за получаване на приходи в европейския бюджет. Повечето участници (58 на сто у нас и 55 на сто в ЕС) очакват прозрачност при разпределението на общия бюджет. Сходни са дяловете на онези, които биха искали ефикасност и проследимост на бюджетните разходи.

У нас 43% (62 на сто в останалите страни от ЕС) искат ЕП да има по-голяма роля. Сред основните теми, посочени от участниците за разглеждане от евродепутатите, са инфлацията, отбраната, борбата с бедността, създаването на работни места. Участниците заявяват, че ЕП трябва да защитава най-вече мира (над 45 на сто), демокрацията (19 на сто у нас и 33 на сто в ЕС), свободата на словото (17 на сто у нас и 22 на сто в ЕС), върховенството на закона (28 на сто у нас и 22 на сто в ЕС), свободното придвижване (34 на сто у нас и 15 на сто в ЕС).

Проучването е извършено през май, като от българска страна отговори са дали 1039 участници, посочва БТА.

Източник: Offnews.bg

Над половината българи – 59%, и 66 на сто от останалите граждани на ЕС смятат, че бъдещето на Общността е оптимистично, сочи проучване на „Евробарометър“.

Половината от българските участници в допитването и останалите европейци имат положително отношение към ЕС, а 44 на сто от сънародниците ни и 41 процента от останалите – към ЕП. Мнозинството (62 на сто у нас и 72 на сто в ЕС) отчитат, че действията на ЕС се отразяват на тяхното всекидневие, като според половината това влияние е положително.

За 58 на сто от българите и 73 на сто от останалите участници тяхната страна печели от това, че е част от ЕС. Според 47 на сто от българите основната полза е в допълнителните възможности за намиране на работа (този отговор дават 25 на сто от другите участници), докато за останалите в ЕС най-важни са защитата на мира и подобряването на сигурността.

Почти половината българи (49%, 42 на сто в ЕС) са на мнение, че ЕС се развива в правилната посока. Според 50 на сто у нас и 52 процента от останалите участници, страната им не върви в правилната посока. У нас 43 на сто (55 на сто в ЕС) очакват в близките 5 г. стандартът им на живот да остане без промяна, а 27 на сто от всички отговори изразяват песимизъм.

Според 56 на сто от българските участници и 68 на сто от останалите ролята на ЕС в защитата срещу глобалните заплахи ще нараства. Мнозинството (81 на сто у нас и 90 на сто от останалите в ЕС) е на мнение, че държавите от ЕС трябва да бъдат по-обединени пред настоящите общи предизвикателства. За 69 на сто у нас и 77 на сто от другите в ЕС има нужда от по-голям европейски бюджет, с който да се осигури повече подкрепа за развиваните проекти. Повечето участници (61 на сто у нас и 64 на сто в ЕС) наскоро не са попадали на информация за дългосрочния бюджет на ЕС.

Мнозинството (82 на сто у нас и 85 на сто в ЕС) са съгласни осигуряването на европейски средства да зависи от състоянието на законността. Малко над 70% подкрепят въвеждането на нови възможности за получаване на приходи в европейския бюджет. Повечето участници (58 на сто у нас и 55 на сто в ЕС) очакват прозрачност при разпределението на общия бюджет. Сходни са дяловете на онези, които биха искали ефикасност и проследимост на бюджетните разходи.

У нас 43% (62 на сто в останалите страни от ЕС) искат ЕП да има по-голяма роля. Сред основните теми, посочени от участниците за разглеждане от евродепутатите, са инфлацията, отбраната, борбата с бедността, създаването на работни места. Участниците заявяват, че ЕП трябва да защитава най-вече мира (над 45 на сто), демокрацията (19 на сто у нас и 33 на сто в ЕС), свободата на словото (17 на сто у нас и 22 на сто в ЕС), върховенството на закона (28 на сто у нас и 22 на сто в ЕС), свободното придвижване (34 на сто у нас и 15 на сто в ЕС).

Проучването е извършено през май, като от българска страна отговори са дали 1039 участници, посочва БТА.

Източник: Offnews.bg