Свържете се с нас

Европа

Евробарометър: Европейците искат ЕС да играе по-важна роля за тяхната защита

Гражданите на Европейския съюз искат ЕС да играе по-важна роля при тяхната защита от глобални кризи и рискове за сигурността. Така смятат 66% от европейците според проучване на Евробарометър, проведено между 9 януари и 4 февруари 2025 г.

Тази гледна точка е особено застъпена сред по-младите респонденти в проучването. На национално равнище резултатите за по-силна роля на ЕС варират от 87% в Швеция до 47% в Румъния и 44% в Полша, като българските резултати са близо до средното ниво – 62 на сто, заедно с тези на Хърватия (63%), Италия (63%), Унгария (63), Словакия (63%) и Франция (61%).

Почти три четвърти от гражданите на ЕС (74%) смятат, че страната им има ползи от членството си в ЕС. Това е най-високият резултат, регистриран някога в проучване на Евробарометър за този въпрос, откакто е зададен за първи път през 1983 г. Българският показател за ползите от членството в съюза, въпреки че е най-ниският за ЕС – 61%, демонстрира покачване от 8 процентни пункта спрямо предишното проучване от юни-юли 2024 г. По този показател България е в една група с Франция, Гърция, Чехия и Австрия, всяка с 65%.

Респондентите посочват приноса на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (35%) като основната причина, поради която членството в съюза се счита за полезно. За 54% от българските анкетирани като най-голяма полза се открояват възможностите за работа, които предоставя ЕС, докато поддържането на мира и укрепването на сигурността и подобряването на сътрудничеството между държавите членки остават на второ място – 29 процента.

Едновременно с това сред гражданите на ЕС съществува широк консенсус, че държавите от съюза трябва да бъдат по-обединени, за да могат да се справят с настоящите глобални предизвикателства (89%), и че Европейският съюз се нуждае от повече средства за справяне с предстоящите предизвикателства (76%). Данните за България са близки до средните за ЕС – 84% от анкетираните смятат, че Европа трябва да има единен подход и 73% смятат, че са необходими повече средства за справяне с предстоящите предизвикателства.

Гражданите очакват ЕС да укрепи сигурността и отбраната и да повиши конкурентоспособността

В бързо променящата се геополитическа среда отбраната и сигурността (36%), както и конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (32%) се определят като областите, върху които ЕС следва да се съсредоточи най-много, за да утвърди позицията си в света. Това са и темите, които бяха приоритетни по време на заседанието на Европейския съвет миналата седмица, като председателят на Европейския парламент призова за по-бързи действия и по-смели амбиции.

Докато резултатите по отношение на отбраната и сигурността остават стабилни в сравнение с февруари-март 2024 г., резултатите по отношение на конкурентоспособността, икономиката и промишлеността се увеличават с пет процентни пункта. В България анкетираните също са посочили конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (35%) като най-ключова тема, към която ЕС трябва да насочи вниманието си, за да утвърди позицията си на водеща сила в света. Делът на българските респонденти, които са посочили отбраната и сигурността (26%) като приоритет, остава на пето място, като преди този показател са поставени енергийната зависимост, ресурсите и инфраструктурата (34%), демографията, миграцията и застаряването на населението (28%), както и продоволствената сигурност и селското стопанство (28%).

Икономическите въпроси и въпросите, свързани със сигурността, също са на преден план, когато става въпрос за темите, които гражданите искат Европейският парламент да разгледа приоритетно. Четирима от всеки десет европейци споменават като приоритетни инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (43%), следвани от отбраната и сигурността на ЕС (31%), борбата срещу бедността и социалното изключване (31%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (29%).

Българските респонденти отразяват сходно мнение, като резултатите сочат, че от първостепенно значение за тях са въпросите, свързани с инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (53%), следвани от подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (42%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (40%), докато отбраната и сигурността на ЕС остава на пето място с 20%. Инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот са основен приоритет за всички възрастови групи и с най-високи резултати, отчетени в Португалия (57%), Франция (56%), Словакия (56%), Хърватия (54%), Естония (54%) и България (53%).

Както показва и предишното проучване на ЕП, инфлацията и разходите за живот вече са изиграли важна роля като движеща сила на последните европейски избори и икономическата ситуация продължава да бъде основна грижа за много европейци. Една трета (33%) от анкетираните очакват жизненият им стандарт да намалее през следващите пет години, което е със седем процентни пункта повече, отколкото през юни-юли 2024 г. Такъв е случаят с 53% от респондентите във Франция (+ 8 процентни пункта) и 47% от германците (+ 15 процентни пункта). Българските респонденти са по-оптимистично настроени, като само 25% смятат, че жизненият им стандарт ще намалее през следващите пет години.

Мирът и демокрацията остават основни ценности на ЕС

По отношение на ценностите, които гражданите искат Европейският парламент да защитава, на първо място са мирът (45%), демокрацията (32%) и защитата правата на човека в ЕС и по света (22%). Резултатите по този въпрос остават стабилни, като подчертават твърдата подкрепа на гражданите за основополагащите ценности и принципи на ЕС. За анкетираните българи от първостепенно значение са мирът (50%), свободата на движение (34%), върховенството на правото (24%) и демокрацията (23%).

Две трети от гражданите подкрепят по-силна роля на ЕП

Както показват историческите тенденции, в моменти на криза гражданите се обръщат към ЕС за решителни действия и решения. Когато ЕС се възприема като обединен и постигащ резултати, показателите за подкрепа са високи, какъвто е случаят сега.  50% от респондентите определят имиджа на ЕС като положителен. През последното десетилетие такова положително възприятие е било отчетено по-високо само веднъж (52%) през пролетта на 2022 г. след руското нашествие в Украйна.

Положителният имидж на Европейския парламент остава стабилен на високо равнище (41%). Дяловете на българските анкетирани с положителна представа за ЕС и ЕП са над средните нива за ЕС, съответно 54% и 49%. Няколко месеца след началото на законодателния мандат, над шест от всеки десет граждани (62%) биха искали Европейският парламент да играе по-важна роля – увеличение от шест процентни пункта в сравнение с февруари-март 2024 г., няколко месеца преди изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. По този въпрос показателят за България е сред най-ниските в ЕС (44%), следван от Дания (41%), Естония (39%) и Чехия (34%).

Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от зимата на 2025 г. беше проведено между 9 януари и 4 февруари 2025 г., като26 354граждани от всички 27 държави членки на ЕС взеха участие. Проучването бе проведено под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата в Чехия, Дания, Финландия,Малта, Холандия и Швеция. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Европа

Премиерът Росен Желязков е начело на българската делегация на погребението на папата

Държавни глави, премиери, монарси и 130 чужди делегации са потвърдили присъствието си на погребението на папа Франциск във Ватикана днес, обобщава Франс прес и представя списък на високопоставените гости. Погребалната церемония е от 11:00 ч. българско време (10:00 италианско).

България е представлявана от българския премиер Росен Желязков. Той ръководи делегация, в чийто състав влизат вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на външните работи Георг Георгиев и извънредният и пълномощен посланик при Светия престол Костадин Коджабашев, съобщиха от пресслужбата на премиера на 23 април.

Италия ще бъде представена от президента Серджо Матарела, от премиера Джорджа Мелони и редица политически лидери и ръководители на местни институции.

Останалите гости, според списъка на Франс прес, са, както следва:

ООН: генералният секретар Антонио Гутериш

Европейски институции: председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и председателят на Европейския съвет Антонио Коща.

САЩ: президентът Доналд Тръмп и първата дама Мелания. Бившият президент Джо Байдън също каза, че планира да присъства

Франция: президентът Еманюел Макрон, придружен от съпругата си Брижит и министрите на външните и на вътрешните работи Жан-Ноел Баро и Брюно Рьотайо.

Великобритания: престолонаследникът принц Уилям и премиерът Киър Стармър

Германия: президентът Франк-Валтер Щайнмайер, канцлерът Олаф Шолц, но не и бъдещият канцлер Фридрих Мерц като част от официалната делегация.

Украйна: президентът Володимир Зеленски намекна, че може и да не присъства на погребението на папа Франциск, но там със сигурност ще бъдат първата дама Олена Зеленска и министърът на външните работи Андрий Сибига

Полша: президентът Анджей Дуда и председателят на долната камара на полския парламент Шимон Холовня.

Унгария: президентът Тамаш Шуйок и премиерът Виктор Орбан

Словакия: президентът Петер Пелегрини

Чехия: премиерът Петър Фиала

Испания: крал Фелипе Шести и съпругата му – кралица Летисия

Белгия: крал Филип, кралица Матилда и премиерът Барт де Вевер.

Швеция: крал Карл Шестнадесети Густав, кралица Силвия и премиерът Улф Кристершон

Монако: принц Албер Втори и съпругата му Шарлийн

Норвегия: престолонаследникът принц Хокон, съпругата му – принцеса Мете Марит, и министърът на външните работи Еспен Барт Ейде

Дания: Кралица Мери

Финландия: президентът Александър Стуб

Нидерландия: премиерът Дик Схоф и министърът на външните работи Каспар Велдкамп

Португалия: президентът Марсело Ребело де Соуза, премиерът Луиш Монтенегро, председателят на парламента Жозе Педро Агиар-Бранко и външният министър Пауло Ранжел

Австрия: канцлерът Кристиан Щокер

Швейцария: президентката Карин Келер-Зутер

Ирландия: президентът Майкъл Хигинс, премиерът Михол Мартин и вицепремиерът Саймън Харис

Гърция: премиерът Кириакос Мицотакис

Република Северна Македония: президентката Гордана Силяновска-Давкова

Румъния: временният президент Илие Боложан

Словения: президентката Наташа Пирц Мусар и премиерът Роберт Голоб

Хърватия: президентът Зоран Миланович и премиерът Андрей Пленкович

Кипър: президентът Никос Христодулидис

Черна гора: Президентът Яков Милатович

Сърбия: премиерът Джуро Мацут

Албания: президентът Байрам Бегай

Косово: Президентката Вьоса Османи

Литва: президентът Гитанас Науседа

Латвия: президентът Едгар Ринкевичс

Естония: президентът Алар Карис

Молдова: президентката Мая Санду

Аржентина: президентът Хавиер Милей, неговата сестра Карина, както и няколко министри, сред които и външният министър Херардо Вертейн

Бразилия: президентът Луиз Инасио Лула да Силва и неговата съпруга Розанжела

Еквадор: президентът Даниел Нобоа

Кабо Верде: президентът Жозе Мария Невеш

Израел: посланикът на Израел във Ватикана Ярон Сидерман

Доминиканска република: президентът Луис Абинадер

Източен Тимор: Жозе Рамос-Орта

Нова Зеландия: премиерът Кристоф Лъксън

Филипини: президентът Фердинанд Маркос-младши

Хондурас: президентката Сиомара Кастро

Индия: президентката Друпади Мурму

Централноафриканската република: президентът Фостен Аршанж Туадера

Ангола: президентът Жоау Лоуренсо

Русия: Олга Любимова, министър на културата

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Европа

Европейският нюзрум: Европа е залята от хибридни заплахи, особено от Москва

Европа е залята от хибридни заплахи, особено от страна на Москва, откакто започна руската инвазия в Украйна, пише Европейският нюзрум (ЕНР), цитиран от БТА.

Официални лица от ЕС и доклади на разузнаването предупреждават за рязко увеличаване на атаките, насочени към дестабилизирането на европейските демокрации. Под прицел са националните избори, инфраструктурни обекти и общественото доверие.

Отбелязва се, че ЕС е все по-загрижен относно руската намеса, която се смята за част от по-широка хибридна кампания на Москва за отслабването на Запада.

На заседание на специалната комисия на Европейския парламент за Европейския щит за демокрация (EUDS) във вторник българският разследващ журналист Христо Грозев подчерта, че хибридната война на Русия далеч надхвърля шпионажа и включва саботаж, кибератаки, дезинформация и организиран хаос.

Според Грозев кампаниите на Москва имат за цел да сеят хаос и объркване и да разпространяват страх. Той изрази оптимизъм, че руските хибридни заплахи могат да бъдат преодолени.

„Разкритите клетки, картографираните мрежи и осъдените шпиони показват, че на тези операции може да се противодейства. Успехът се дължи на сътрудничеството – взаимодействието между журналисти и между държави“, подчерта Грозев.

Войната в Украйна продължава да бъде основна цел за Русия, но в центъра на вниманието ѝ бяха и събития като Олимпийските игри в Париж, националните избори в Румъния, Германия, Молдова и миналогодишните избори за Европейски парламент в целия ЕС.

По време на кампанията си за преизбиране миналата година председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да изгради Европейски щит за демокрация, за да се противопостави на заплахите.

Комисарят по въпросите на демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт отговаря за разработването на инициативата, но комисията все още не е публикувала официално предложение за политика.

През декември Европейският парламент гласува за създаването на специалната комисия на фона на нарастващите опасения от злонамерена намеса в демократичните процеси на ЕС. Комисията има за задача да предложи конкретни решения за укрепване на устойчивостта на блока срещу хибридни заплахи.

През последните месеци много държави в Европа съобщиха за щети по инфраструктурата, включително подводни кабели за пренос на данни в Балтийско море, както и за палежи и предполагаеми операции под фалшив флаг. Разследващите смятат, че зад много от атаките стои Русия.

Ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас заяви в годишния си доклад, който бе представен миналия месец, че „манипулирането и намесата на чужда информация е основна заплаха за сигурността на ЕС“. В доклада също така се казва, че през миналата година са проследени дезинформационни атаки срещу над 80 държави и повече от 200 организации.

Преди срещата на външните министри на НАТО в Брюксел през декември чешкият външен министър Ян Липавски заяви, че през 2024 г. в Европа е имало 500 подозрителни инцидента и че близо 100 от тях могат да бъдат приписани на Русия.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Европа

ЕК насрочи дата за конвергентния доклад за еврото, публикуват го на 4 юни

Снимка БГНЕС/архив

Извънредният конвергентен доклад за готовността на България да приеме еврото ще бъде публикуван на 4 юни. Европейската комисия е насрочила датата, съобщи БНТ. 

Докладът ще бъде публикуван по време на пролетния цикъл на Европейския семестър.

Това беше потвърдено от говорител на Европейската комисия днес.

През март България покрива изискванията за инфлация, необходима за приемането на еврото. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 49 минути

Помощник-треньорът на Черно море Петър Костадинов: „Искам да честитя титлата на Лудогорец, бяха най-добрият отбор тази година“

Спортпреди 58 минути

Старши треньорът на шампиона Лудогорец Игор Йовичевич: „Много съм щастлив да водя този отбор, искаме да вземем и Купата на България“

Българияпреди един час

Обилни дъждове наводниха къщи, мазета и дворове в населени места във Врачанско и Монтанско

Спортпреди един час

Лудогорец отново е шампион и вече изостава с 12 титли от Левски

Спортпреди 2 часа

Лудогорец спечели 14-ата си поредна титла в българското първенство по футбол с домакинска победа срещу Черно море

Святпреди 2 часа

Зеленски поднесе съболезнования на близките на жертвите на нападението във Ванкувър

Спортпреди 2 часа

Лудогорец надви Черно море на „Хювефарма Арена“

Българияпреди 2 часа

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща се срещна с премиера и президента на България

Святпреди 2 часа

Израелският премиер призова да бъде „разбита“ инфраструктурата на иранската ядрена програма

Балканипреди 2 часа

Гръцкото правителство ще представи нова дигитална платформа за железопътна безопасност

Българияпреди 2 часа

В Хайредин е разрушен общински път след наводнението снощи

Святпреди 2 часа

Социалдемократите запазват първото си място на изборите във Виена

Бизнеспреди 3 дни

Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика

Балканипреди 5 дни

Косово спестява близо един милион евро на година заради спад във вноса на найлонови торбички след въвеждането на цена за тях

Политикапреди 4 дни

ДСБ: Киселова да подаде оставка заради тениската с реклама на хазарт

Българияпреди 4 дни

Заради интензивния дъжд в южните райони на София се е стигнало до запушване на част от шахтите по бул. „Цар Борис III“

Балканипреди 3 дни

1,5 милиона сгради в Истанбул са смятани за рискови при земетресение

Балканипреди 3 дни

Хърватите имат повече доверие на социалните мрежи, отколкото на държавните институции, сочи проучване

Обществопреди 3 дни

Скандал и полиция в сградата на Метрополитен, Спаси София спря заседание на Борда

Святпреди 5 дни

Рубио обяви съкращения в Държавния департамент на САЩ

Балканипреди 5 дни

Мегазвездата Дженифър Лопес ще изнесе концерти в Турция през юли

Обществопреди 5 дни

Слънце, след него валежи с гръмотевици

Българияпреди 5 дни

Местна конференция по проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ ще се състои в Хасково

Спортпреди 5 дни

Дани Олмо донесе успеха на Барселона над Майорка в испанската Ла Лига

Новини