/БИ/

Източник: БТА

На първо четене парламентът прие промени в Закона за чужденците в Република България, внесени от Министерския съвет.

С тях се въвеждат разпоредби по отношение на критериите за прием на кандидати за Синя карта в съответствие с изискванията на европейска директива и националните специфики на режима на пребиваване на чужденци и на трудовия пазар. Прецизирани са условията, на които следва чужденците да отговорят, изискуемите документи и приложимата процедура за получаване на Синя карта. Ясно са регламентирани правата и задълженията на притежателите на въпросната карта в т.ч. на краткосрочна и дългосрочна мобилност, на събиране с членовете на семействата им, на придобиване на статут на дългосрочно пребиваване и на оставане на територията на страната ни в случаи на безработица. С цел облекчаване на работодателите е предвидено доказателствата за адрес да се представят от чужденеца след влизането му на територията на България.

В текстовете е заложена и промяна в Закона за здравното осигуряване, отнасяща се до чужденците, на които е предоставено право на пребиване и работа на основание, а именно да бъдат задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.

Въвеждат се видовете лични документи, издавани от Р България в съответствие с Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г., както и процедурата по тяхното издаване. В тази връзка са предвидени съответните изменения в Закона за българските лични документи и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства.

Предвидено е разширяване на приложното поле на закона за чужденците, като се разписва процедура за предоставяне на право на пребиваване у нас на чужденци „специализанти“.

Предвижда се престоят на граждани на трети страни на територията на България да започва да се счита за престой на територията на Шенгенското пространство и в тази връзка със законопроекта е предвидено общо правило за престой съгласно Кодекса на шенгенските граници. Прецизират се условията за влизане и издаване на виза, като се съблюдават правилата за престой на гражданите на трети страни на територията на Шенгенското пространство въз основа на притежаване на виза, на единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване за не повече от 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки.

Разписват се правила по отношение на удължаване срока на валидност и/или продължителността на престоя на издадени шенгенски визи при форсмажорни обстоятелства или по хуманитарни причини, които възпрепятстват чужденеца да напусне територията на държава членка преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя.

Със законопроекта се предлага и промяна на Закона за туризма, чрез която ще се създаде правна възможност за достъп на МВР до данните за всички туристи. Към момента националното законодателство предвижда лицата, занимаващи се с хотелиерство, да водят регистър за настанените туристи с данните, утвърдени от министъра на туризма: име на лицето, ЕГН/ЛНЧ, дата на раждане, пол, гражданство, национален документ за самоличност, стая за настаняване, дата на пристигане и отпътуване, брой реализирани нощувки. По отношение на българските граждани, гражданите на ЕС, на Конфедерация Швейцария и на Европейското икономическо пространство обаче се събират единствено данни за броя на настанените туристи, дата на регистрация и дата на отпътуване без допълнителни идентифициращи данни. Министърът на вътрешните работи има право на достъп до всички данни. 

Източник: БТА

Народното събрание прие на първо четене три законопроекта за насърчаване на доброволчеството. И трите законопроекта имат за цел да създадат правна регламентация на доброволчеството.

В хода на дискусията от „Възраждане“ се обявиха против приемането на подобно законодателство, тъй като то би представлявало държавна намеса в този акт. При гласуването бяха „против“ законопроекта, внесен от Николай Денков от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и се въздържаха от подкрепа на законопроектите, внесени от „БСП-Обединена левица“ и ГЕРБ-СДС.

В хода на дискусията вносителите и на трите законопроекта призоваха за подкрепата им на първо четене, за да може между двете четения на законопроектите да бъде създадена работна група, която да предложи на второ четене най-добрите текстове.

Законопроектът с вносител Атанас Зафиров и група народни представители от „БСП-Обединена левица“ бе подкрепен с 145 гласа „за“, 22 бяха гласовете „против“, а 30 народни представители се въздържаха. 

В мотивите към законопроекта е записано, че с него се въвежда легална дефиниция за „доброволческа дейност“ и се предвижда изричната забрана за използването на доброволчеството като заместител на трудово правоотношение. Регламентират се видовете доброволчество, като се дава дефиниция за краткосрочно, дългосрочно и корпоративно доброволчество. Уреждат се правата и задълженията както на доброволците, така и на лицата, организиращи доброволческа дейност. В законопроекта се урежда статутът на доброволците. При извършване на доброволческа дейност от малолетни и непълнолетни лица се въвежда изрично изискване за съобразяване на дейността с възрастта на лицата, както и с техните физически и психически възможности. Предвижда се минималната възраст за доброволци, извършващи дългосрочна доброволческа дейност, да е 16 години. Предвиждат се задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, екипировка във връзка с изпълнението на доброволческата дейност, провеждане на инструктаж и обучения, сключване на застраховка в полза на доброволеца, както и задължение за възстановяване на действително направените от доброволеца разходи. В случаите на дългосрочна доброволческа дейност законопроектът предвижда задължително сключване на писмен договор. Предвижда се и създаването на Национален регистър на доброволците, както и списък на лицата, организиращи доброволческа дейност, които следва да бъдат водени и поддържани от Министерството на труда и социалната политика. 

Вторият законопроект бе гласуван със 127 гласа „за“, 72 гласа „против“ и с двама въздържали се и е с вносител Николай Денков и група народни представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Денков представи законопроекта в становище по вносител. Той отбеляза, че законът е структуриран в шест глави, като са разписани внимателно ценностите и принципите, правата и задълженията, както на доброволците, така и на организаторите на доброволческа дейност. Той посочи, че организаторите на доброволческа дейност трябва да застраховат доброволците по подходящ начин. Предвидено и сключването на договор за доброволчество, както и удостоверителни документи за доброволчество. Николай Денков посочи, че политиката по насърчаване на доброволчеството следва да се реализира от Министерския съвет с помощта на Съвета за развитие на гражданското общество. Разписани са правилата и задълженията както на доброволците, така и на организаторите на доброволчески дейности. Едно от задълженията на организаторите на доброволчески дейности е да застраховат доброволците срещу злополука при и по повод изпълнението на доброволческата дейност, когато тя се осъществява при условия, вредни за живота и здравето на доброволеца, и във всеки друг случай, когато това е уговорено между организатора и доброволеца. В мотивите към законопроекта, внесен от ПП-ДБ, се отбелязва като новост реализирането на принципа на приобщаващото доброволчество чрез въвеждането на задължение за организаторите на доброволческите дейности да създават ефективна процедура за подбор на доброволци, която да позволява включването на различни групи доброволци и да насърчава доброволчеството от социално изключени групи.

Третият приет законопроект е с вносител Деница Сачева и група народни представители от ГЕРБ-СДС. Той бе гласуван със 155 гласа „за“, 21 – „против“ и 30 – „въздържал се“. В мотивите към законопроекта се посочва, че той цели ясно да се определи и стимулира доброволческата дейност, както и да се регламентират основните принципи на доброволческата дейност. Въведени са съответните разпоредби, които предвиждат участието на доброволци – български граждани, доброволци – гражданин на държава членка на Европейския съюз, и доброволци – граждани на трети страни. Създават се необходимите предпоставки за определяне на техния правен статус. Определят се правата и задълженията на доброволците, както и на организациите, осъществяващи организирана доброволческа дейност. Определят се организациите, които имат правото да осъществяват такава дейност – юридически лица с нестопанска цел, читалища, вероизповедания, регистрирани на територията на Република България по реда на Закона за вероизповеданията, здравни, лечебни, социални, образователни, екологични, научни, културни заведения на бюджетна издръжка, органи на държавната власт и местното самоуправление, както и международни организации. Въвежда се задължение за тези организации да създадат необходимите условия за осигуряване живота и здравето на доброволците при извършване на доброволческа дейност, както и задължение за спазване на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.

В определени случаи се предвижда застраховане на доброволеца срещу злополука или за вреди, причинени от него на трети лица. Уредени са отношенията, свързани с обучения и квалификация на доброволците. Предвидено е възстановяване на действително направените разходи от доброволеца при или по повод извършването на доброволческата дейност. Предвидена е и възможност доброволческите организации да поемат здравноосигурителните вноски на доброволците, в случай че те не са осигурени на друго основание, посочено в Закона за здравното осигуряване. Определен е редът за водене на регистър на доброволците от доброволческите организации.

В хода на разискванията Михаил Митов от ГЕРБ-СДС заяви, че България е единствената държава в Европейския съюз, която няма закон за доброволчеството, въпреки че над 100 хиляди български граждани ежегодно извършват тази дейност. Той настоя, че доброволческите организации трябва да бъдат стимулирани, за да създават устойчиви общности. 

Източник: БТА