Източник: Offnews.bg

Проверките за медицински пропуски невинаги са задълбочени, в някои случаи играят ролята на смокинов лист, друг път на бухалка – не може изцяло да се разчита на тях, има недоволство сред пациентите относно резултатите от тези проверки.

Това каза по БНР специалистът по медицинско право адв. Мария Шаркова за случаите на лекарски грешки. Днес от печат излезе книгата ѝ „Гражданска отговорност на медицинските специалисти и на лечебните заведения за вреди, причинени при оказване на медицинска помощ“.

По думите ѝ най-честият инструмент, чрез който пациентите защитават своите права, когато смятат, че са нарушени, е търсенето на гражданска отговорност, т.е. завеждане на дела в съда за заплащане на обезщетения за претърпените от пациентите вреди, настъпили в резултат на неправилна диагностика или лечение“.

Адв. Шаркова изтъкна, че пациентите все повече научават за своите права, но в такава ситуация са изключително объркани:

Една от основните грешки, които се допускат от близките на починал пациент, които имат съмнение, че смъртта се дължи на неправилна диагностика или лечение, е да отказват, съвсем емоционално, извършването на аутопсия, което впоследствие изключително затруднява, даже напълно препятства установяването на обективната истина. Друго право, което законът предоставя на пациентите, е да могат да имат достъп до медицинската си документация, включително да получат копие от нея. Често попадам на случаи, в които болници искат от пациентите суми от порядъка на 300-500 лв., за да им предоставят копия от документацията, която се отнася до тяхното здравословно състояние. Те имат право на безплатен достъп до тези документи. Пациентите имат право да сезират различни органи – „Медицински надзор“, НЗОК, РЗИ. За жалост, моето наблюдение е, че проверките на тези институции невинаги са обективни, каза адвокатът по медицинско право.

Според Мария Шаркова медицинското съсловие се капсулира. Полагат се усилия да се прикриват грешките, за да няма сериозни последици, най-вече съдебни, и това води до един омагьосан кръг, в който всичко се повтаря, смята тя.

По думите ѝ темата за медицинските пропуски винаги е актуална. „Обикновено се лутаме между две крайности – или се приема, че никога не е възможно по време на лечение да има някакви пропуски или ако има такива, е абсолютно невъзможно те да бъдат доказани, или се смята, че всеки път, когато се случи някаква трагедия, особено с млад човек, то това непременно се дължи на пропуск“, посочи тя и подчерта, че и двете тези са абсолютно погрешни.

Според нея част от причините да се лутаме между тези две крайности е липсата на адекватна комуникация между медицинското съсловие и пациентите.

„Капсулирането на медицинското съсловие, когато се говори за пропуски, въпреки трудността при доказването, защото делата са много продължителни, има трудности при намиране на експерти, съществува колегиалност в медицинското съсловие, в практиката често се сблъсквам и с умишлено прикриване на някои пропуски от страна на контролните органи, стигам до извода, че около 40% от делата приключват в полза на пациентите“, посочи адв. Шаркова.

Адв. Мария Шаркова подчерта важността на застраховките. По думите ѝ застраховката често е подценявана от много лечебни заведения.

„Застраховката „Професионална отговорност на медицинските специалисти“ е задължителна. Но, за съжаление, има лечебни заведения, които не я сключват. В същото време делата се увеличават. В последните 3 години се наблюдава тенденция те да достигат по 100-120 такива дела на година. Размерите на обезщетенията също растат. Има примери за болници, които са осъдени да платят обезщетения, които заедно с лихвите, надхвърлят половин милион“.

„Медицината е рискова професия. Този риск по някакъв начин трябва да бъде покрит“, категоричен бе специалистът по медицинско право. Тя подчерта, че освен финансовите последици, има и репутационни последици и загуба на доверие.

Източник: Offnews.bg

Острата гръдна болка е сигнал веднага да се търси специализирана помощ, заяви проф. Мария Миланова, началник на Клиниката по кардиология в „Пирогов“. 

По думите ѝ в България над 65-67% от смъртността е свързана със заболявания на кръвообращението, включително и със сърдечносъдовите заболявания. 

Проф. Миланова има дългогодишен опит в лечението на сърдечно-съдови заболявания, над 100 научни публикации и активно участва в развитието на българската и европейската кардиология.

„Острите коронарни синдроми – състояния, при които внезапно се намалява притокът на кръв към сърцето, включително инфаркти, са сред основните причини за това високо ниво както в световен мащаб, така и у нас“, каза проф. Миланова и отбеляза, че България е в челото на негативните класации.

Симптомите най-често се проявяват с гръдна болка, обърна внимание специалистът. „Най-голям шанс за успешен изход и най-ниска смъртност има тогава, когато лечението започне навреме. В кардиологията съществува правилото „времето е мускул“. Оптималното време от постъпването на пациента до извършването на интервенцията е 60 – 120 минути, т.нар. врата – балон“, обясни проф. Миланова.

Попитана разполага ли България с необходимата инфраструктура за бързо лечение, тя отговори, че вече има катетеризационни лаборатории в цялата страна, което е положително.

„Теоретично пациентът би могъл в рамките на час да достигне до болница с ангиографска зала. На практика обаче, много от болните закъсняват – търсят лекарска помощ след часове или дни от появата на симптомите. Така, когато дойдат при нас, лечението е много по-трудно, рискът е по-висок, а смъртността – значително по-голяма“, каза началникът на Клиниката по кардиология в „Пирогов“.

Много пациенти със симптоми на остър коронарен синдром пристигат със собствен транспорт, което е изключително опасно, коментира проф. Миланова и уточни, че те трябва да бъдат транспортирани със спешна медицинска помощ. По думите ѝ първата среща с лекаря трябва да включва ЕКГ – електрокардиограма, която е основата в диагностиката, като тя трябва да бъде направена до 10-ата минута от началото на болката.

„Заедно с ЕКГ се изследват и маркерите за миокардна некроза – високо чувствителният тропонин. Това се прави при постъпване и отново след два часа. Именно комбинацията от ЕКГ и динамиката на маркерите е в основата на поставянето на диагнозата. Когато се касае за остър коронарен синдром със ST-елевация, пациентът трябва незабавно да бъде насочен към ангиографската зала“, поясни специалистът.

На въпроса какви са последствията от закъсняла медицинска намеса, проф. Миланова отговори, че при инфаркт настъпва тромбоза и запушване на един от кръвоносните съдове, които хранят сърцето. „Ако не бъде извършена навременна интервенция за отпушване на съда, загиват мускулни клетки и остават трайни увреждания – ниска сърдечна функция, ритъмно-проводни нарушения, сърдечна недостатъчност“, добави тя.

Интервенционалната кардиология промени коренно протичането на острия коронарен синдром, подчерта началникът на Клиниката по кардиология в „Пирогов“ и допълни, ако днес пациентът дойде навреме и няма трайни увреди от забавяне, на третия или четвъртия ден той може да бъде изписан и да се върне към нормалния си начин на живот. „Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-малка е увреден сърдечният мускул и толкова по-малко са усложненията“, категорична е проф. Миланова.

Тя посочи, че основният проблем при лечението на инфаркт в България остава забавянето – дали от страна на пациента, който отлага търсенето на помощ, или по веригата на спешната медицинска помощ.

„В София, като спешна болница, виждаме, че процентът на пациентите с остър коронарен синдром, докарани с линейка, е много по-нисък от очакваното. Повечето идват със собствен транспорт или придружени от близки, а често са лекувани няколко дни у дома. Това закъснение е изключително рисков фактор за тежки последици“, каза още специалистът.

Източник: Offnews.bg