Европейската комисия започна създаването на нов разузнавателен орган под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен. Ще се направи опит да се подобри използването на информация, събрана от националните шпионски агенции, съобщи Financial Times.

Звеното, което ще бъде сформирано в рамките на генералния секретариат на комисията, планира да наеме служители от цялата разузнавателна общност на ЕС и да събира секретна информация за съвместни цели.

Според британския вестник, „в рамките на този подход се разглежда въпросът за създаването на специализирана служба“.

Освен това, Европейският съюз възнамерява да създаде специализиран център за борба с предполагаемата дезинформация от страна на Русия, Китай и други страни.

Публикуването на документа, на който се позовава вестникът, е планирано за 12 ноември. В него се твърди, че „хибридните атаки“ на Русия и Китай с цел разширяване на влиянието им в Европа са основна заплаха за ЕС.

В рамките на ЕС съществуват няколко звена, които се занимават с разузнавателни или аналитични дейности, но не както националните служби — блокът няма централизирана агенция с пълни разузнавателни правомощия. 

Едно от звената е Център на ЕС за разузнаване и анализ на ситуации (EU INTCEN). Той е интегрирана в European External Action Service (EEAS) и подпомага външната политика по сигурността на ЕС чрез стратегически анализи. Част е от структурата наречена Единна аналитична разузнавателна структура (SIAC), където се комбинират цивилни и военни елементи на анализа. Не извършва шпионски операции самостоятелно, не разполага с оперативни събиращи инструменти, държавите членки запазват отговорността за националната сигурност.

Разузнавателна дирекция на Военния щаб на ЕС (EUMS INT) също е едно от звената. Военният компонент в рамките на SIAC, който покрива военни аспекти на разузнаването и анализа. Работи заедно с INTCEN и други структури, но не е независима национална служба

Сателитният център на Европейския съюз (SatCen) е център, който произвежда разузнавателни данни посредством сателитни изображения и поддържа оценки за ситуациите в рамките на ЕС операции. Фокусира се повече върху поддръжка и обработка, отколкото върху събиране на нови оперативни данни

Бернски клуб / Група за борба с тероризма (CTG) представлява сътрудничество между службите за сигурност/разузнаване на държавите членки на ЕС + Норвегия и Швейцария. Споделя информация за тероризма и действа като интерфейс към институциите на ЕС.

Източник: Offnews.bg

Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха предварително споразумение за облекчаване и опростяване на правилата по Общата селскостопанска политика (ОСП). Очаква се мерките да влязат в сила от 1 януари след официалното одобрение от институциите.

Целта на реформата е да се намали административната тежест за земеделските производители, да се подкрепят малките и стартиращите ферми и да се повиши конкурентоспособността на европейското земеделие. 

Споразумението, известно като пакет „Омнибус III“, беше предложено от Европейската комисия през май 2025 г. и е част от по-широката стратегия на ЕС за намаляване на бюрокрацията и създаване на по-благоприятни условия за бизнеса. Според оценките на Комисията, мерките могат да донесат годишни икономии до 1,6 милиарда евро за фермерите и над 200 милиона евро за националните администрации.

Една от ключовите промени е въвеждането на принципа „само една проверка годишно“, който ще елиминира множеството инспекции на място. Освен това земеделските земи ще могат да запазват статута си на обработваеми, дори когато не се орат или засяват периодично — мярка, която цели да намали излишната бюрокрация.

Сертифицираните биопроизводители ще бъдат автоматично признати за това, че отговарят на част от екологичните стандарти (т.нар. GAEC — добри земеделски и екологични условия). Държавите членки обаче ще могат да ограничават това улеснение, ако проверките се усложнят.

Споразумението дава и по-голяма свобода на страните членки да решават как частично биологичните ферми да се вписват в зелените изисквания. Увеличава се и процентната ставка за авансовите директни плащания и се подобряват инструментите за управление на риска за фермерите.

Малките стопанства ще бъдат сред основните бенефициенти на новите правила. Годишното подпомагане за тях ще се увеличи до 3000 евро вместо предложените по-рано 2500 евро, а еднократната помощ за развитие на бизнес може да достигне 75 000 евро вместо 50 000.

Освен това споразумението предвижда възможност държавите членки да предоставят кризисни плащания на активни земеделски производители, засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични условия или катастрофални събития, за да се гарантира непрекъснатост на тяхната дейност.

„Днес направихме голяма крачка, за да спазим обещанието си да опростим правилата на ЕС в областта на селското стопанство. Важно е да улесним земеделието в Европа, защото това ще помогне на сектора да расте и да се засили, повишавайки конкурентоспособността му“, заяви Мари Биере, министър по европейските въпроси на Дания, която председателства Съвета. 

Датският министър на храните, земеделието и рибарството Якоб Йенсен добави, че опростяването не само ще облекчи фермерите, но и ще допринесе за постигането на зелените цели на ЕС, като даде повече гъвкавост при прилагането на екологичните изисквания.

След потвърждение от Европейския парламент и Съвета на ЕС, законодателният акт ще бъде официално приет.

Източник: Offnews.bg

Мнозинството от младите хора в Република Северна Македония имат положително отношение към Европейския съюз, но почти половината не вярват, че страната някога ще стане член на ЕС, показва изследване, проведено през юни 2025 г. в сътрудничество с платформата „Студентария“ с участието на Института за добро управление и евроатлантически перспективи Скопие, Европейския център за върхови постижения в Брюксел и фондация „Фридрих Науман“.

Според изследването младите хора в страната виждат ЕС като положителен пример, но се чувстват дистанцирани от процеса на евроинтеграция. Авторите на изследването подчертават, че младежите трябва да бъдат третирани като активни партньори, а не само като зрители, пишат медиите в Северна Македония.

Резултатите от проучването показват, че 41 процента от младите хора в страната имат положително отношение към ЕС, 24 процента – отрицателно, а 35 процента от участвалите в проучването са отговорили „неутрално”.

По отношение на членството на Северна Македония в ЕС, 46,5 процента от анкетираните не вярват, че страната някога ще стане част от ЕС, 35,8 процента смятат, че това е възможно, но в по-далечно бъдеще и само 6,7 процента очакват членство на страната в ЕС през следващите пет години.

Основната пречка пред интеграцията, според 84,6 процента от анкетираните, е корупцията, следват двустранните спорове (61 процента) и ниското доверие в институциите (60 процента). Младите хора в Северна Македония определят вътрешнополитическия контекст като най-голям проблем, като изискват конкретни мерки срещу корупцията и по-голяма отчетност.

Повече от половината от анкетираните (53 процента) смятат, че са адекватно информирани за политиките на ЕС, а 22 процента са отговорили, че са „много информирани“.

Най-голям интерес за младите хора предизвикват възможностите за работа и живот в ЕС (76,2 процента), образователните програми (55,1 процента), правата на човека (50 процента), опазването на околната среда (48 процента) и дигитализацията (44,5 процента).

Над 70 процента от младежите, участвали в изследването, са се обявили за социално неактивни, а само 8 процента участват в политически или граждански инициативи. Това, според публикацията, показва „широко разпространено чувство за безсилие“ и необходимостта от проактивни мерки за включване на младите хора в демократичния живот, пишат медиите в страната.

На въпроса коя държава от Западните Балкани има най-голям шанс да стане член на ЕС през следващите пет години, 53 процента от анкетираните посочват Албания, следвана от Черна гора (34,5 процента) и Сърбия (14,7 процента).

Анкетата е направена онлайн сред 1000 младежи, като 81,5 процента от тях са студенти, съобщава БТА.

Източник: Offnews.bg