Балкани
ЕС предупреди Сърбия, че може да блокира процеса ѝ на присъединяване, ако Вучич отиде на парад в Москва

Сърбия може да бъде блокирана в процеса на присъединяване към Европейския съюз, ако нейният президент Александър Вучич пътува до Русия следващия месец за парада за Деня на победата, съобщи вчера английският вестник „Телеграф“, цитиран от сръбската телевизия Ен1.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова нарече тези предупреждения на ЕС „евронацизъм“.
„Преди 80 години фашистите по същия начин принудиха онези, които смятаха за „граждани втора класа“, да се отрекат от родината, народа и религията си“, написа Захарова в канала си в Телеграм.
Реакцията на ЕС идва, след като руските държавни медии съобщиха, че Александър Вучич ще бъде един от чуждестранните гости на събитието, както и че Сърбия ще участва с военни части и техника в спектакъла на 9 май. Европейски служители предупредиха Вучич, че посещението му ще наруши критериите за членство в ЕС и ще застраши европейските амбиции на Сърбия, пише „Телеграф“.
Европейският върховен представител по външната политика и сигурността Кая Калас каза, че външните министри на ЕС са обсъдили евентуалното участие на страни кандидатки на церемонията в Москва на вчерашна среща, подчертава Ен1.
„Беше много ясно обсъдено и няколко държави членки казаха, че всяко участие в паради или тържества на 9 май в Москва няма да бъде прието с добро око от европейска страна, като се има предвид, че Русия води истинска, тотална война в Европа“, каза тя пред репортери след срещата, цитирана от „Индекс“.
Сърбия отдавна се опитва да поддържа добри отношения едновременно с Брюксел и Москва, припомня Ен1. Балканската държава подаде молба за членство в ЕС през 2009 г. и получи статут на кандидат през 2012 г. Преговорите за присъединяване на Сърбия бяха в застой през последните години поради очевидната ѝ подкрепа за незаконното нахлуване на Русия в Украйна.
Белград отказа да наложи санкции на Русия в отговор на войната, които повечето държави членки на ЕС изискват като условие за членство. Русия също така притежава мажоритарния дял от единствената петролна рафинерия в Сърбия и отказва да я продаде, правейки Сърбия икономически зависима от Москва.
Кая Калас предупреди други членове на ЕС да не участват в парада на Путин за Деня на победата, който тази година отбелязва 80-ата годишнина от поражението на нацистка Германия във Втората световна война. Словакия, член на ЕС с тесни връзки с Москва, също е поканена на събитието следващия месец. Роберт Фицо, министър-председателят на Словакия, каза миналата година, че ще присъства и е един от малкото лидери на ЕС, които се срещнаха с Путин през последните повече от три години, откакто Русия нахлу в Украйна.
Унгарският премиер Виктор Орбан, смятан за най-близкия съюзник на Путин в Европа, няма да присъства.
„Поканих всички членове, както и представители на институции, да посещават Киев възможно най-често, за да покажат нашата солидарност и че сме с Украйна“, каза Калас, цитирана от Ен1.
Източник: БТА
Балкани
Румъния е с най-висока инфлация в ЕС през март

Румъния е страната от ЕС с най-високо равнище на инфлация през месец март, като цените са нараснали с 5,1 процента на годишна база, посочва телевизия Диджи 24, като се позовава на представените днес данни от статистическата служба на ЕС Евростат.
Същевременно годишното равнище на инфлацията в ЕС е продължило да намалява през март до 2,5 процента от 2,7 на сто през февруари.
Страните с най-ниско равнище на инфлация през март са били Франция (0,9 процента), Дания (1,4 на сто) и Люксембург (1,5 процента), а на противоположния полюс са Румъния (5,1 процента), Унгария (4,8 на сто) и Полша (4,4 процента), посочва Аджерпрес.
В сравнение с февруари 2025 г. годишното ниво на инфлация е намаляло в 16 страни членки, включително в Румъния – от 5,2 процента на 5,1 процента, и е нараснало в 10 страни членки.
През февруари страната с най-висока инфлация в ЕС бе Унгария – 5,7 процента, следвана от Румъния – с 5,2 процента, припомня Диджи 24.
Неотдавна Националната банка на Румъния ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията в края на годината от 3,5 процента на 3,8 на сто и очаква тя да се понижи до 3,1 процента в края на 2026 г., припомня телевизията.
Източник: БТА
Балкани
Албин Курти заяви, че правителството му е подало оставка още на 23 март

Действащият косовски премиер Албин Курти заяви, че той и правителството му са подали оставка още на 23 март, когато е приключил редовният им мандат, съобщи вестник „Коха диторе“.
Той каза това в отговор на обвинения на партиите, които бяха в опозиция в предния парламент на страната, че Курти и членовете на правителството му, които са преизбрани за депутати, не са подали оставка, заради което клетвата им като народни представители в новия състав на косовския парламент след изборите на 9 февруари би била „противоконституционна“ и представлява „седене на два стола“.
Липсващата оставка на Курти стана причина учредителното заседание на косовския парламент, което се проведе вчера, да бъде прекратено.
Въпреки че Курти изпрати писмо до секретариата на парламента по време на учредителното заседание, в което се посочва, че той и кабинетът му подават оставка, заседанието беше закрито.
В писмото на Курти, цитирано от „Економия онлайн“, се посочва, че още от 23 март, когато е приключил пълният четиригодишен мандат на правителството, то е „действащо/в оставка“. В текста пише още, че в съответствие с конституцията и действащите закони Курти е подал декларация в Централната избирателна комисия (ЦИК) на Косово на 27 март, която е била приета и в която се посочва, заедно с публичното му изявление от същия ден, че подава оставка заедно с кабинета си.
Курти заяви на заседание на кабинета днес, че правителството му е действащо и „ефективно подало оставка още от 23 март“.
„От този ден и до (учредяването на) новата законодателна власт нашето правителство изпълнява всички отговорности, които има съгласно действащите закони (…) Повече от това не е възможно да се даде оставка“, допълни действащият премиерът.
Курти допълни, че държавата няма да спре да функционира и че в нея „не може да има управленски вакуум“.
Според резултатите от изборите за косовски парламент на 9 февруари лявото националистическо Движение „Самоопределение“ (LVV) на досегашния премиер Албин Курти печели 48 места в 120-местния парламент на Косово. След него се подреждат дясноцентристката Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) с 24 места, дясноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) с 20 места и коалицията около десния Алианс за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай, АБК – ИНИЦИАТИВА (AAK – NISMA), с 8 места.
В косовския парламент 20 места са гарантирани за малцинствените общности – сърби, турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани – без значение дали преминават прага от 5 процента за влизане в него. От тях 10, най-голям брой, са запазени за етническите сърби в страната.
Най-голямата партия на косовските сърби – „Сръбска листа“ – получава 9 от запазените 10 места. Последното, десето място за сръбската общност, се заема от партията на министъра на общностите и завръщането в досегашното правителство на Косово Ненад Рашич – гражданската инициатива „За свобода, справедливост и оцеляване“ (GI SPO).
От резултатите следва, че нито една партия няма да може самостоятелно да състави правителство, а за новата изпълнителна власт в страната ще трябва да се формира коалиция, отбелязва албанската редакция на Радио Свободна Европа.
Източник: БТА
Балкани
Босненският съд отново изпрати искане до Интерпол за издаване на международна заповед за арест на Милорад Додик

Съдът на Босна и Херцеговина изпрати искане до Интерпол за преразглеждане на решението да не се издава международна заповед за ареста на лидера на босненските сърби Милорад Додик, съобщи босненското издание „Дневни аваз“.
„Съдът (на Босна и Херцеговина) може към момента само да потвърди информацията, че е изпратено искане за преразглеждане решението за отхвърляне на искането за издаване на международна заповед за арест“, посочиха от съда пред изданието.
На 26 февруари президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит. На следващия ден в отговор на това парламентът на Република Сръбска прие закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията ѝ. На 17 март съдът на Босна и Херцеговина издаде заповед за арест на Додик, както и на председателя на парламента Ненад Стевандич и премиера на Република Сръбска Радован Вишкович.
В началото на този месец Съдът на Босна и Херцеговина поиска от Интерпол да го включи в списъка си с издирвани лица, но организацията отхвърли искането на Сараево. Според наличната информация Интерпол е решил така, като се е позовал на член 3 от своя устав, който забранява намеса в случаи, които имат „политическа, военна, религиозна или расова основа“.
/ВН/
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
ЕС е за преговори със САЩ, но ще наложи мита от 25% върху американски внос
-
Спортпреди 1 седмица
Волейболният Нефтохимик прекрати договора на капитана си Аксел Трухчев по взаимно съгласие
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как и защо Джеф Безос промени отношението си към Доналд Тръмп
-
Балканипреди 1 седмица
Кая Калас от Тирана: Присъединяването на Албания към ЕС до 2030 г. е реалистична цел
-
Българияпреди 4 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговската война на Тръмп заплашва с глобална рецесия
-
Българияпреди 7 дни
Публично обсъждане на проекта за бюджет на Община Благоевград за 2025 г. се състоя в града
-
Святпреди 4 дни
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата