Икономика
ЕС отчита търговски излишък от 146 млрд. евро за 2024 г., съобщава Евростат

През 2024 г. износът на ЕС се равнява на 2 583 милиарда евро, което е повече от регистрирания внос от 2 437 милиарда евро и в резултат се формира излишък от 46 милиарда евро, съобщава статистическата агенция Евростат.
На база общия дял в търговията на ЕС през 2024 г., машините и превозните средства са най-значимата категория стоки (според стандартната международна търговска класификация – SITC), като износът достига 1 013 милиарда евро (39,2 процента от целия износ), а вносът – 801 милиарда евро (32,9 процента от целия внос), което води до излишък от 212 милиарда евро. Тази продуктова група беше следвана от химикали и сродни продукти с 560 милиарда евро износ (21,7 процента от износа) и 322 милиарда евро внос (13,2 процента от вноса), реализирайки най-високия търговски излишък за 2024 г. сред тези категории в размер на 237 милиарда евро. Храните, напитките и тютюневите изделия също отчитат търговски излишък – от 52 милиарда евро при 209 милиарда евро износ и 157 милиарда евро внос.
При други категории стоки като минерални горива, смазочни материали и свързани продукти, както и суровини, се отчита търговски дефицит. При минералните горива, смазочните материали и сродните продукти дефицитът е значителен – 355 милиарда евро (131 милиарда евро износ и 466 милиарда евро внос), докато при суровините е по-малък – 28 милиарда евро (68 милиарда евро износ при 96 милиарда евро внос). При другите промишлени стоки отрицателният баланс е още по-малък – 11 милиарда евро (558 милиарда евро износ и 569 милиарда евро внос).
При разглеждане на конкретни стоки се открояват лекарствените и фармацевтични продукти, чийто дял в общия износ се е увеличил със 7,1 процентни пункта (п.п.) до 12,1 процента. От друга страна, делът на желязото и стоманата леко е намалял (-0,6 п.п. до 1,5 процента), както и делът на автомобилите (-1,3 п.п. до 6,4 процента) и облеклото и аксесоарите (-0,4 п.п. до 1,5 процента).
При вноса делът на лекарствените и фармацевтични продукти в общия внос нараства само с 1,4 п.п. до 4,6 процента, малко повече от увеличението при автомобилите (+0,3 п.п. до 2,9 процента) и желязото и стоманата (+0,3 п.п. до 1,7 процента), докато при облеклото и аксесоарите има лек спад (-0,2 п.п. до 3,5 процента). Тези промени трябва да се тълкуват с внимание, тъй като са резултат както от промени в количествата, така и от промени в цените, предупреждава Евростат.
Източник: БТА
Икономика
„СпейсЕкс“ купува честоти за 17 млрд. долара, за да разшири предлагането на „Старлинк“

Космическата компания „СпейсЕкс“ (SpaceX) на милиардера Илон Мъск придоби честоти на стойност 17 милиарда долара от американския оператор „ЕхоСтар“ (EchoStar), като част от усилията за разширяване на операциите на сателитната мрежа „Старлинк“ (Starlink). Това съобщиха двете компании днес в общо изявление, цитирано от Франс прес и Асошиейтед прес.
Сделката цели да развие услугата за директен достъп от смартфони към някои от сателитите на „Старлинк“, без необходимост от допълнително устройство (direct to cell).
„СпейсЕкс“ изстреля в началото на 2024 г. първите си сателити, които могат да осигуряват директни комуникации със съвместими смартфони. Компанията вече разполага с 600 такива сателита от общо около 8000 в орбита.
Освен текстови и аварийни съобщения клиентите на мрежата „Старлинк“ вече имат достъп до приложения, социални мрежи и платформи за съобщения в отдалечени райони, подчертава компанията на Мъск на сайта си.
За да предоставя тези услуги, „СпейсЕкс“ си партнира с десет оператора, работещи в Северна и Южна Америка, Австралия, Япония, Швейцария и Украйна.
„Над 50 процента от планетата все още не са обхванати от наземни услуги“, припомня „СпейсЕкс“, заявявайки, че остава „ангажирана да работи с мобилни оператори в глобален мащаб“.
Сделката предвижда някои клиенти на „ЕхоСтар“ да получат достъп до новата услуга, уточнява съвместното съобщение на двете компании.
В електронната търговия преди откриването на борсата в Ню Йорк акциите на „ЕхоСтар“ поскъпнаха с 22 процента до 82 долара за акция.
Източник: БТА
Икономика
„Росатом“ се готви да емитира облигации в юани в Китай, китайска агенция даде рейтинг „ААА“ на „Газпром“

Руската държавна ядрена корпорация „Росатом“ се готви да емитира облигации, деноминирани в китайски юани. Това съобщи говорител на компанията днес, цитиран от Ройтерс, без да посочи подробности.
Съобщението идва след посещението на руския президент Владимир Путин в Китай миналата седмица, по време на което той призова за създаване на съвместна финансова инфраструктура за страните от „Глобалния Юг“.
Ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов заяви по време на четиридневната визита, че руската корпорация е готова да помогне на Китай да изпревари Съединените щати по инсталиран ядрен капацитет.
Русия вече е помогнала за изграждането на четири ядрени реактора в Китай и в момента строи още четири, като според Лихачов Китай има нужда от големи количества уран и ядрено гориво за своите амбициозни планове.
Ключовото енергийно подразделение на „Росатом“ – „Атоменергопром“, обяви през април, че е получило кредитен рейтинг „AAA“ със стабилна перспектива от китайската рейтингова агенция „Дадун глоубъл кредит рейтингс“ (Dagong Global Credit Rating).
Друга китайска рейтингова агенция – „Си Ес Си Ай Пънюан“ (CSCI Pengyuan), определи най-високия рейтинг „AAA“ на руската петролна и газова корпорация „Газпром“, която е в черния списък на САЩ, откривайки и за него пътя за евентуално емитиране на дълг на вътрешния китайски облигационен пазар.
Достъпът до китайския облигационен пазар – втория по големина в света, би бил голямо предимство за руските компании, които са блокирани от получаване на западното финансиране заради санкции.
„Газпром“ получи рейтинга „AAA“ само дни, след като Русия и Китай дадоха зелена светлина за проекта „Силата на Сибир 2“ – мащабен газопровод, свързващ двете страни и израз на стремежа им да намалят икономическата си зависимост от Запада.
Китай се готви да възстанови достъпа на големи руски енергийни компании до своя вътрешен пазар на облигации, което е ясен знак за задълбочаване на дипломатическите и икономическите връзки между Пекин и Москва., съобщи вчера в. „Файненшъл таймс“.
По информация на запознати източници, Висши китайски финансови регулатори са уверили ръководителите на руски енергийни компании по време на среща в края на август в Гуанчжоу, че ще подкрепят плановете им за емитиране на облигации в юани (т.нар. „панда облигации“), посочват източници.
Ако се реализира, това ще бъде първото финансиране чрез облигации на руски корпорации в Китай от началото на войната в Украйна през 2022 г. и първото руско дългово финансиране на публичния пазар в континентален Китай от 2017 г., когато алуминиевият гигант „Русал“ набра 1,5 млрд. юана (около 210 млн. долара).
Източник: БТА
Икономика
Германското правителство удължава контрола си върху дъщерните дружества на „Роснефт“

Германското правителство реши да запази контрола върху местните подразделения на руската държавна компания „Роснефт“, включително и върху голямата рафинерия в североизточния германски град Швет, предаде ДПА.
Правителството удължава държавния контрол върху рафинерията Пе Це Ка Швед (PCK Schwedt), установен през 2022 г., с още шест месеца до 10 март 2026 г., съобщи днес германското министерство на икономиката.
Рафинерията, разположена на около 90 километра североизточно от Берлин, близо до границата с Полша, снабдява големи части от Североизточна Германия, включително столицата, с бензин, мазут, керосин и химически продукти.
Контролът на германското правителство върху рафинерията, която е 54 процента собственост на германските подразделения на „Роснефт“, трябваше да бъде само временен.
„Роснефт“ се опитва да продаде германските си активи, след като Берлин пое контрола над тях след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна. Впоследствие германското правителство реши да прекрати доставките на руски петрол за рафинерията, което я принуди а търси алтернативни източници.
Удължаването на контрола гарантира снабдяването на федералните провинции Берлин и Бранденбург и осигурява стабилността на обекта в Швет, заяви министерството.
„Продажбата би била юридически най-сигурният и следователно и най-бързият начин да се позволят инвестиции в рафинериите и да се гарантира стабилността на обектите в Германия“, допълни ведомството.
Германските подразделения на „Роснеф“ имат миноритарни дялове и в рафинериите „МиРо“ (MiRo) в Карлсруе и в „Байернойл“ (Bayernoil) във Фохбург. Общо“Роснефт“ държи около 12 процента от капацитета за преработка на суров петрол в Германия.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Технологиипреди 4 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати