Едно от неверните твърдения, които се разпространява за бюджета на Европейския съюз е, че Европа харчи половината от него за политики, свързани с климата в рамките на Зелената сделка. Това твърдение обаче е невярно. Реалният дял на средствата, които ЕС насочва към климатични и екологични дейности, е около една трета от бюджета, а не 50%.

Какъв е общият бюджет на ЕС?

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. – т.нар. Многогодишна финансова рамка (МФР) – възлиза на около 1,21 трилиона евро. Към него се добавя и временният инструмент за възстановяване NextGenerationEU (750 млрд. евро), създаден след пандемията от Ковид-19. Така общият финансов пакет за периода възлиза на приблизително 1,8 трилиона евро.

Колко от тези средства са за климатични цели?

Европейската комисия и Европейският парламент са заложили цел поне 30% от общите разходи да се насочват към действия за климата.
Според последния доклад на Европейската комисия от 2024 г. реалният дял е между 32 и 34% от бюджета или около 658 милиарда евро, а не на половината, което би било около 900 млрд. евро.

Предишният бюджет (2014-2020 г.) също имаше цел за разходи за климатични промени – от 20%, която Европейската сметна палата отчете като изпълнена.

В рамките на предложения бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. е заложен по-висок процент за разходи, касаещи климата и околната среда – 35%. Акцентира се върху интегрирането на политиките за климата във всички програми – от земеделие до иновации и транспорт.

Кои програми се считат за „климатични“?

Класификацията „climate-tagged“ (климатично маркиран) се прилага за проекти и разходи, които допринасят за намаляване на въглеродните емисии, енергийната ефективност, опазването на природата или адаптацията към климатичните промени.

Основните пера включват:

• Наука и иновации (програма „Хоризонт Европа“) – около 35% от средствата са за зелени проекти;

• Кохезионна политика – около 30% подпомагат зелени инвестиции в регионите;

• Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF) – всяка държава-членка трябва да насочи поне 37% от националния си план към климатични мерки;

• Програма LIFE – изцяло посветена на климата и околната среда (5,4 млрд. евро);

• Обща селскостопанска политика (ОСП) – част от субсидиите се обвързват с „еко-схеми“, но не цялата политика е зелена.

Как се следят разходите?

Всеки проект се оценява по специална методика за „климатично маркиране“. Европейската комисия дава оценка – 0%, 40% или 100%, според това доколко даден проект реално допринася за климата.

Европейската сметна палата обаче отбелязва, че някои разходи може да се маркират като „зелени“ без реален ефект (доклад Special Report 09/2023).

Затова реалният дял може да е по-нисък от официално отчетения.

Извод

Твърдението, че Европейският съюз харчи половината от бюджета си за политики, свързани с климата, е невярно. Реалният дял на средствата, насочени към климат и околна среда, е около една трета от общия бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. Тази сума обхваща широк спектър от програми — от иновации и енергийна ефективност до селско стопанство — но не представлява 50% от бюджета.

Източник: Offnews.bg

По-значителна роля на Европейския парламент, регионите и градовете във вземането на решения при разходните планове, както и баланс между новите и традиционните приоритети. Това бе фокусът на днешното обсъждане на бюджетната комисия в Европейския парламент (BUDG) относно следващата Многогодишна финансова рамка(МФР) за 2028-2034 г.

Дебатът се провежда след като четирите основни политически групи, подкрепящи председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, заплашиха да блокират преговорите, ако не бъдат направени редица ключови промени в предложението на ЕК.

Думата взеха португалският евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Карла Тавареш и румънският евродепутат от Европейската народна партия Зигфрид Мурешан, които са докладчици по преговорите за МФР.

Двамата настояват проектът да бъде коригиран в няколко ключови направления, изразиха своите забележки и отговаряха на въпроси на представители на граждански организации.

„Имаме промени в приоритетите във връзка с конкуренцията и отбраната. Знаем, че няма как да направим повече с това, което имаме. Не виждаме важния глас на регионите и на общините в следващата МФР, а това е много, много важно. Идвам от Португалия, била съм кмет 12 години и знам, че е невъзможно да имаш добри резултати без съдействието на регионалните неправителствени организации и партньори“, заяви Карла Тавареш.

По думите ѝ има размиване на приоритетите за селското стопанство и кохезионните политики, което е лош знак.

Тавареш подчерта социалното измерение на проблема и настоя да не се допуска конкуренция между бенефициенти – региони срещу фермери, социални програми срещу конкурентоспособност.

„Ясно е, че бюджетът трябва да е съобразен с политическите приоритети. Трябва да харчим пари за истински важното за гражданите, за важните теми на деня. Ясно е, че Русия иска Украйна, но не само. Русия иска да отслаби нашите европейски демокрации, които са базирани на избори, свобода и силата на закона, и е ясно, че можем да защитим този европейски начин на живот само заедно. Защото ни тестват на руската граница, в Украйна, виждаме дронове до летят над военни бази в Белгия. Никой не е в безопасност“, посочи Зигфрид Мурешан, наблягайки на значението на общата сигурност на европейските страни.

Той посочи че Европа очаква действия, които трябва да бъдат отразени в бюджета. По думите му е правилно, че вторият приоритет на Съюза е конкуренцията, защото това включва и иновациите. Мурешан нарече основните приоритети „вазимносвързани“.

„Това са двата ни нови приоритета, но те не трябва да идват за сметка на традиционните ни приоритети, които са земеделието и кохезионните политики“, допълни той.

Докладчикът призова за по-голяма роля на Европарламента във вземането на решенията и разпределянето на европейските фондове и задължителна роля на регионите, чийто глас заглъхва за сметка на правителствата на държавите членки.

По време на дискусията беше разкритикувано решението да се обединят някои бюджетни програми, което според недоволните е форма на нежелана централизация и повишаване на способността на ЕК да управлява потока на европейските средства. Те посочиха, че виждат липса на предвидимост и финансова визия за бъдещето.

Стана дума и за приоритетната роля на програмата „Еразъм+“. По думите на евродепутатите всяка година се предлага успешно увеличаване на средствата за програмата върху предложеното в проектобюджета и споделиха, че ще направят каквото е възможно, за да повторят тенденцията. Те обаче не направиха точни прогнози.

Спомена се и идеята да се обмисли по-сериозно инвестиране в транспортната мрежа между държавите членки.

ЕЙ отправи своите предложения за бюджета през юли. В тях се предвижда средства около 2 трилиона евро за периода 2028-2034. Очаква се преговорите в ЕП за МФР да се проведат на 12 ноември.

Дискусиите около МФР 2028–2034 се случват в момент, в който ЕС вече работи по засилване на отбранителните си способности, продължаване на подкрепата за Украйна и подготовка за възможно бъдещо разширяване с държави от Западните Балкани.

Източник: Offnews.bg

По-значителна роля на Европейския парламент, регионите и градовете във вземането на решения при разходните планове, както и баланс между новите и традиционните приоритети. Това бе фокусът на днешното обсъждане на бюджетната комисия в Европейския парламент (BUDG) относно следващата Многогодишна финансова рамка(МФР) за 2028-2034 г.

Дебатът се провежда след като четирите основни политически групи, подкрепящи председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, заплашиха да блокират преговорите, ако не бъдат направени редица ключови промени в предложението на ЕК.

Думата взеха португалският евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Карла Тавареш и румънският евродепутат от Европейската народна партия Зигфрид Мурешан, които са докладчици по преговорите за МФР.

Двамата настояват проектът да бъде коригиран в няколко ключови направления, изразиха своите забележки и отговаряха на въпроси на представители на граждански организации.

„Имаме промени в приоритетите във връзка с конкуренцията и отбраната. Знаем, че няма как да направим повече с това, което имаме. Не виждаме важния глас на регионите и на общините в следващата МФР, а това е много, много важно. Идвам от Португалия, била съм кмет 12 години и знам, че е невъзможно да имаш добри резултати без съдействието на регионалните неправителствени организации и партньори“, заяви Карла Тавареш.

По думите ѝ има размиване на приоритетите за селското стопанство и кохезионните политики, което е лош знак.

Тавареш подчерта социалното измерение на проблема и настоя да не се допуска конкуренция между бенефициенти – региони срещу фермери, социални програми срещу конкурентоспособност.

„Ясно е, че бюджетът трябва да е съобразен с политическите приоритети. Трябва да харчим пари за истински важното за гражданите, за важните теми на деня. Ясно е, че Русия иска Украйна, но не само. Русия иска да отслаби нашите европейски демокрации, които са базирани на избори, свобода и силата на закона, и е ясно, че можем да защитим този европейски начин на живот само заедно. Защото ни тестват на руската граница, в Украйна, виждаме дронове до летят над военни бази в Белгия. Никой не е в безопасност“, посочи Зигфрид Мурешан, наблягайки на значението на общата сигурност на европейските страни.

Той посочи че Европа очаква действия, които трябва да бъдат отразени в бюджета. По думите му е правилно, че вторият приоритет на Съюза е конкуренцията, защото това включва и иновациите. Мурешан нарече основните приоритети „вазимносвързани“.

„Това са двата ни нови приоритета, но те не трябва да идват за сметка на традиционните ни приоритети, които са земеделието и кохезионните политики“, допълни той.

Докладчикът призова за по-голяма роля на Европарламента във вземането на решенията и разпределянето на европейските фондове и задължителна роля на регионите, чийто глас заглъхва за сметка на правителствата на държавите членки.

По време на дискусията беше разкритикувано решението да се обединят някои бюджетни програми, което според недоволните е форма на нежелана централизация и повишаване на способността на ЕК да управлява потока на европейските средства. Те посочиха, че виждат липса на предвидимост и финансова визия за бъдещето.

Стана дума и за приоритетната роля на програмата „Еразъм+“. По думите на евродепутатите всяка година се предлага успешно увеличаване на средствата за програмата върху предложеното в проектобюджета и споделиха, че ще направят каквото е възможно, за да повторят тенденцията. Те обаче не направиха точни прогнози.

Спомена се и идеята да се обмисли по-сериозно инвестиране в транспортната мрежа между държавите членки.

ЕЙ отправи своите предложения за бюджета през юли. В тях се предвижда средства около 2 трилиона евро за периода 2028-2034. Очаква се преговорите в ЕП за МФР да се проведат на 12 ноември.

Дискусиите около МФР 2028–2034 се случват в момент, в който ЕС вече работи по засилване на отбранителните си способности, продължаване на подкрепата за Украйна и подготовка за възможно бъдещо разширяване с държави от Западните Балкани.

Източник: Offnews.bg