/СХТ/

Източник: БТА

Германският външен министър Йохан Вадефул призова международната общност да засили натиска върху Москва с оглед на последните нарушения на въздушното пространство на Естония, приписвани на Русия, както и други провокации, предаде ДПА.

„С безразсъдното си поведение Русия представлява сериозна опасност за регионалната сигурност, както и за световния мир и стабилност“, каза Вадефул на извънредна среща на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк по повод нарушаването на естонското въздушно пространство.

Германският дипломат подчерта, че е съвместна отговорност на страните членки на ООН да потърсят отговорност от онези, които застрашават мира и сигурността.

Това е първото участие на Вадефул като външен министър на сесия на Общото събрание на ООН, където той ще представлява Германия. Канцлерът Фридрих Мерц реши да не пътува до Ню Йорк поради седмицата, свързана с бюджета в Бундестага, както и други ангажименти в страната.

„Русия наруши в Естония без никаква провокация териториалната цялост на съседна на нея държава и по този начин един от основните принципи на Устава на ООН“, каза още Вадефул.

„Осъждаме това тежко нарушение на международното право. Това не е поведение на страна, която се стреми да запази световния мир и сигурност, а на държава, която безразсъдно пренебрегва международните норми“, заяви германският външен министър.

„Нека да няма съмнение: безразсъдните провокации няма да дадат резултат. Това не е проблем само за непосредствените съседи на Русия. Това е проблем за всички нас, обединени тук в нашата ангажираност към Устава на ООН и неговите принципи“, добави Вадефул.

„Германия застава зад тези принципи. Русия – не“, изтъкна министърът на външните работи на Германия.

Вадефул каза, че е необходимо спешно да се постигне безусловно примирие, за да се спре кръвопролитието и да бъде изградено доверие за сериозни преговори.

Източник: БТА

Целта на пропагандата на авторитарните режими и изопачаването на историята от тяхна страна е да направи така, че хората да загубят всякакво усещане за разлика между добро и зло, каза специално за БТА известната беларуска писателка и разследваща журналистка Светлана Алексиевич.

Носителката на Нобеловата награда за литература за 2015 г. заяви, че основните цели са две: първо, да бъдат неутрализирани мислещите хора, които биха могли да повлияят на другите, и второ, да бъдат втълпени на масовото съзнание погрешни идеи – такива, каквито властта иска. Един авторитарен режим винаги се опитва да се запази – това е главната му задача, подчерта Алексиевич, чиито произведения са забранени за включване в учебната програма в Русия.

Тя говори пред БТА от Женева, където участва заедно със специалния докладчик на Съвета на ООН по правата на човека за ситуацията в Русия Мариана Кацарова в дискусия по темата. Веднага след събитието под надслов „Между меча и перото: бруталната кампания на Русия срещу истината и културата“ Кацарова представи своя нов доклад за положението с човешките права в Русия, който отчита редица тревожни тенденции и засилване на репресиите.

Германски журналист разказал наскоро на живеещата в изгнание в Берлин Светлана Алексиевич как, докато бил в Русия, гледал няколко дни държавната телевизия и усетил физически как му промиват мозъка.

Тя отбеляза, че медии са анализирали наскоро наратива на Гьобелс през Втората световна война и този на руските пропагандисти сега, като са открили много общи неща.

„Ставаме очевидци на раждането и на разпространението на фашизъм“ в Русия и Беларус, предупреди Светлана Алексиевич. „Казвала съм неведнъж, но ще повторя, че си имаме работа с фашизъм – фашизъм, който си проправя път в нашето общество“, изтъкна тя.

Беларуската писателка каза, че фашизмът е започнал да се заражда в страната ѝ още преди революцията (протестите срещу преизбирането на президента Александър Лукашенко за предишния му мандат през 2020 г. – бел. ред.). Тогава видях как властите в Беларус обучават специалните полицейски части да се борят срещу собствения си народ. Ние все още живеехме с илюзията, че имаме раждаща се демокрация в нашата страна, а властите вече се подготвяха да се защитават, посочи тя.

Алексиевич обърна специално внимание на репресиите на руските власти срещу „напълно беззащитните украински военнопленници“. Когато видях лицата на украинските войници, освободени от руски затвори, „това бе ужасяваща, страшна картина“, разказа тя.

По време на дискусията, която съпътстваше представянето на доклада за положението с човешките права в Русия, бяха обсъдени редица тревожни факти и тенденции в страната във връзка с репресиите срещу гражданското общество и изопачаването на историята на фона на войната в Украйна. Освен Светлана Алексиевич, в събитието участва и друг известен писател – руснакът Борис Акунин.

По-рано тази година Акунин, който живее в изгнание в Лондон, бе осъден задочно на 14 години затвор в Русия по обвинения в „тероризъм“ заради позицията си против войната в Украйна.

В разговора участваха още руската журналистка Алсу Курмашева от татарско-башкирската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода, която бе политически затворник в Русия, преди да бъде освободена в рамките на историческата размяна на затворници със САЩ през август миналата година, както и украинският журналист Владислав Есипенко, който се върна в родината си през юни в рамките на размяна на военнопленници и други хора между Москва и Киев, след като бе задържан на анексирания от Русия Кримски полуостров преди повече от четири години.

Източник: БТА