Европа
ЕС може да ни заобиколи и да покани Северна Македония

Европейската комисия търси възможности за опростяване на процедурите за присъединяване към ЕС, за да се избегне опасността двустранни въпроси да засягат процеса в този толкова чувствителен геополитически контекст. Това заяви еврокомисарят по разширяването на ЕС Марта Кос в изслушване пред комисията на Европейския парламент по външни работи, съобщава БТА.
Тя изрази готовност да сътрудничи в диалога между Скопие и София.
„Имаме политическа цел преговорите за присъединяване с Република Северна Македония (РСМ) да започнат по същество, веднага щом бъдат въведени необходимите конституционни промени. България и РСМ трябва да започнат преговори и да намерят решение на този двустранен въпрос, готова съм да сътруднича при необходимост“, каза Кос, цитирана от БТА.
Еврокомисарят отбеляза, че с Албания вече се водят преговори по 24 глави. Кос посочи, че е призовала Сърбия да продължи реформите и да възстанови общественото доверие. И уточни, че е казала на сръбския президент Александър Вучич, че пътуването му до Москва за тържествата на 9 май усложнява европейските усилия за неговата страна.
„Европейският път на Косово преминава през нормализиране на отношенията със Сърбия“, изтъкна Кос, като призова за бързо съставяне на новите косовски институции след последните избори.
В Босна и Херцеговина политическият застой продължава, но вратата на ЕС остава отворена, посочи еврокомисарят. Черна гора напредва бързо в преговорите с ЕС, шест глави са затворени и се очаква до следващата година преговорите да завършат, добави Кос.
Турция остава стратегически партньор за ЕС, в общ интерес е страната да остане свързана с европейските ценности. По думите й властите в Грузия отдалечават държавата от европейския път и създават заплахи за основите на демокрацията в страната.
„Трябва непременно още сега да предприемем следващите стъпки с Украйна и Молдова, всичко е готово и е в ръцете на Съвета на ЕС за начало на преговорите. Ако искаме мир и сигурност в Европа, трябва да бъдем независими и да завършим обединението на Европа, това е не само морално задължение. Разширяването става част от европейското обединение и е икономически катализатор. Кандидатстващите за присъединяване страни трябва да извършат реформи, да имат устойчиви демократични институции и икономики, изтъкна още Кос и изрази надежда в близките 4 г. поне още една държава да бъде приета в ЕС.
В отговор на думите на еврокомисаря, свързани с България, евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) възрази, че между София и Скопие няма двустранен проблем. Преговорната рамка с РСМ бе одобрена от 27 държави от ЕС и от кандидатстващата за присъединяване страна, отбеляза той. Съжалявам, че гражданите на РСМ губят толкова време заради неизпълнението на заключенията на Съвета на ЕС от 2022 г., добави той.
Станислав Стоянов (ЕСН/“Възраждане“) допълни, че България през 2022 г. вдигна ветото по процеса на присъединяване на РСМ. Ако говорим за двустранни проблеми, двете страни са РСМ и ЕС, посочи той. Стоянов съобщи, че е поискал като докладчик в сянка разследване за изтичане на информация за подготовката на доклад на ЕП за напредъка на РСМ.
„Натъкнахме се на сериозни нарушения, оказва се, че РСМ работи активно по съставянето на документа“, поясни Стоянов.
Ивайло Вълчев (ЕКР/ИТН) заяви, че е в шок как поправка в доклада, която е предложил писмено, е коментирана на следващия ден от премиера на РСМ.
Източник: Offnews.bg
Европа
ЕС забрани вредна съставка в гел лаковете

От 1 септември 2025 г. в Европейския съюз влиза в сила забраната за продажбата и употребата на съставка, използвана в гел лакове и UV-втвърдяващи се продукти. Става дума за химикала Триметилбензоил дифенилфосфин оксид (Trimethylbenzoyl diphenylphosphine oxide), по-известен като TPO.
На 12 май ЕК добави 22 съставки към списъка на веществата, забранени за употреба в козметичните продукти. В това число влиза TPO, което играе ключова роля в индустрията за маникюр – то е т. нар. фотоинициатор, с който гел лакът се втвърдява след излагане на UV или LED светлина, съобщава „Дарик“.
Досега TPO е предпочитан от производителите заради своята ефективност, дори при силно пигментирани цветове. Сега обаче ще бъде премахнат от пазара на ЕС, а продуктите, в които се съдържа и са в обращение, няма да могат да се използват в професионалните салони.
Причината за забраната се базира на научни изследвания, класифициращи TPO като потенциално опасен за човешкото здраве, тъй като може да увреди плодовитостта, да има неблагоприятни ефекти върху репродуктивната система, да причини хормонален дисбаланс и др.
Салоните за красота имат срок до 1 септември да премахнат от употреба продуктите, съдържащи TPO. Алтернативите му са акрил, потапяща пудра или традиционните бавносъхнещи лакове. Много европейски марки вече са преформулирали продуктите си, като изрично посочват на етикетите „без TPO“. Преформулирането на пазара обаче е дълъг процес.
Триметилбензоил дифенилфосфин оксид е химическо вещество, което играе ключова роля в състава на гел лакове, изграждащи UV/LED гелове и други фотополимерни продукти. То действа като фотоинициатор – активна съставка, която реагира на UV или LED светлина и задейства процеса на полимеризация, т.е. втвърдяване на лака върху ноктите.
Благодарение на TPO гел лаковете се фиксират бързо и устойчиво под лампа, осигурявайки дълготрайност, блясък и здравина. Затова е масово използван в салони за маникюр, както и в домашни комплекти за гел лак.
Освен в козметиката TPO намира приложение и в стоматологията (фотополимери за пломби), 3D принтиране, промишлени лепила и смоли, печатни технологии, където се използват UV-отвърдими мастила.
Според Европейската агенция по химикали (ECHA) TPO е класифициран като вреден за репродуктивното здраве и може да предизвика кожни алергии.
Затова Европейският съюз реши да ограничи или забрани употребата му в потребителски продукти, включително в козметиката и гел лаковете. Мярката цели да предпази здравето на потребителите и професионалистите, които работят редовно с такива продукти.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
Либералите инициират дебат в Европарламента за задържането на кмета на Варна
Снимка Renew Europe
Либералите инициират дебат в ЕП за задържането на Благомир Коцев
„Обнови Европа“ настоява за най-силна реакция от страна на ЕС спрямо кризата с върховенството на правото в България. Взехме решителни мерки и инициирахме пленарен дебат в Европейския парламент за продължаващата атаката срещу демократичните институции и върховенството на правото в България, както и ареста и продължаващото задържане на кмета на Варна.
Това обяви групата на либералите в Европейския парламент „Обнови Европа“ – „Renew Europe“, част от която са евродепутатите на „Продължаваме Промяната“ Никола Минчев и Христо Петров.
Ето какво се казва в позицията на „Обнови Европа“:
„Арестът и продължителното задържане на кмета Благомир Коцев са знак за продължаваща атака срещу демократичните институции в България, подкопаващи презумпцията за невинност и наподобяващи политическа репресия.
Това не е изолиран случай и потвърждава предупрежденията от Доклада за върховенството на закона за 2025 г.:
• Постоянен неуспех в гарантирането на независимостта на съдебната власт
• Липса на напредък в борбата с корупцията на високо ниво
• Системни нарушения на правата на заподозрените и на правото на справедлив процес
• Политическо влияние, което подкопава свободата на медиитеНеобходими са спешни действия и реформи.
Призоваваме всички проевропейски политически групи, които подкрепят върховенството на закона и европейските стандарти, да подкрепят този дебат и да изразят своята позиция.
Не можем да чакаме ситуацията да се влоши — демокрацията и ценностите на ЕС трябва да бъдат защитени сега.“
Източник: Offnews.bg
Европа
Срещата на върха между ЕС и Китай в Пекин: навигация през предизвикателства и възможности

На предстоящата в края на тази седмица среща на върха между Европейския съюз и Китай, европейските политици ще се стремят да възстановят баланса на икономическите връзки с Пекин и ще настояват за улеснен достъп до местния пазар за европейските компании, както и за разхлабване на експортния контрол върху редкоземни елементи.
На срещата на върха, планирана за 24 и 25 юли в Пекин, ще бъде отбелязана 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и ЕС.
В Европейския парламент в Страсбург, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Пекин поддържа най-големия търговски излишък „в историята на човечеството“, като изнася огромни количества стоки за Евросъюза, а в същото време поставя бариери пред европейските компании, които искат да правят бизнес в Китай.
„Ако партньорството ни ще продължи напред, е необходимо истинско ребалансиране – по-малко пазарни изкривявания, по-малко свръхкапацитет, изнасян от Китай, и справедлив и реципрочен достъп за европейския бизнес. Китай не може да разчита на износа, за да реши вътрешните си икономически проблеми. Свръхкапацитетът трябва да бъде решен при източника си – той не може просто да бъде прехвърлян на световните пазари“, заяви Урсула фон дер Лайен пред евродепутатите.
Тя, заедно с председателя на Европейския съвет Антонио Коща, ще поискат облекчаване на въведените от Пекин ограничения върху износа на редкоземни елементи от Китай, които са от съществено значение за производството на много уреди – от мобилни телефони до електрически автомобили.
Пекин се стреми да подобри отношенията си с Европейския съюз, в контраст на Съединените щати, но остават дълбоки противоречия в икономическите отношения между Пекин и Брюксел. Търговският дефицит между Китай и ЕС възлиза на 357 милиарда долара за миналата година. Европейските институции смятат, че производственият излишък, подхранван от огромни държавни субсидии, може да го увеличи още повече и европейският пазар да бъде наводнен от евтини китайски стоки, които ще подбият европейските компании.
Също така в Китай се добиват почти две трети от редкоземните елементи в световен мащаб. Азиатският гигант контролира и 92% от произведените от тях продукти, по данни на Международната агенция по енергетика.
Близките отношения на Китай с Русия също ще бъдат на дневен ред.
„Китай на практика подпомага военната икономика на Русия и ние не можем да приемем това. Начинът, по който Китай ще продължи да взаимодейства с войната на Путин, ще бъде решаващ фактор за бъдещите отношения ЕС-Китай“, беше заявката на Урсула фон дер Лайен.
Подобряват ли се или се влошават в последните години политическите отношения между ЕС и Китай? Отговорът на Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата:
„Според мен се влошават и то драстично. ЕС и България имаме много силно отрицателно салдо с Китай. Преди около две седмици излезе статистика на „Евростат“, че всъщност ние сме голям нетен вносител на иновации от Китай, тоест има отрицателно салдо дори при иновациите, като не говорим за стоките и услугите. За мен тази среща е наложителна. Въпросът е какъв ще бъде резултатът от тази среща на високо ниво.“
Възможно ли е тези тенденции да бъдат обърнати, възможна ли е стратегическа партньорска връзка?
„Китай е изключително важен търговски партньор за Европейския съюз. Доскоро голяма част от производството на автомобили беше свързана с Китай, но напоследък китайците развиха много силно иновациите си и всъщност започнахме да внасяме автомобили от Китай вместо да изнасяме. През цялото време се говори за реципрочност, но такава засега не съществува. Що се отнася до технологиите се оказва, че ние може би субсидираме повече нашите стоки отколкото китайците, но сочим с пръст Китай. Ще ви дам пример: преди може би месец подписахме сделка за закупуването на 35 подвижни състава за 1.1 милиарда. Преди 7-8 години сделката беше друга, тя беше не 35, а 45 подвижни състава, гаранцията беше 35 години, 35 години разсрочено плащане и на 220 км/ч. В момента вместо 200 милиона са милиард и 100 милиона, за компенсация от 45 намаляваме на 35 подвижни състава, скоростите падат на 160 км/ч. Предварително плащаме този 1.1 милиарда и съответно гаранцията е 10 години. А причината за това е, че използваме една точка от нашия закон за обществените поръчки, където пише, че секторният възложител има право, тоест не е задължен, да отстрани участници, които не са членове на GPA. В Румъния не използват тази точка и си купуват например 100 трамвая от Китай на ниска цена, с високо качество, дълго години разсрочено плащане. Трябва да обърнем нещата – на първо място да бъде икономиката, а след това да бъде политиката. Това че Китай владее в момента всички редкоземни елементи е най-малкият проблем. Хората, които отиват да предоговарят евентуално условията на взаимоотношенията ни, трябва да се огледат. Ние имаме огромни проблеми с автомобилния сектор. Знаете за няколко години какво се случи с китайските износители на автомобили. Само че ние го гледаме през призмата „те внасят, ние им забраняваме“. Погледнете Африка, Южна Америка, Австралия и Океания. Там има ръст от 12 пъти на износа на китайски автомобили и съответно всякакви превозни средства. Най-притеснителното, което винаги подчертавам, е авиосекторът, където добавената стойност е може би десетки пъти от това, което се влага като иновация. Китай не само че няма да купува хиляди самолети от Европа, а със своите нови самолети заемат пазарите на Европейския съюз в Югоизточна и Централна Азия, Африка, Южна Америка. Поставяйки пречки на Китай, така всъщност те биват стимулирани още повече, за да вземат още повече пазари. Вместо ние да направим иновации и да бъдем преди тях.“
Кои са най-добрите и най-лошите възможни резултати от срещата на върха на 24-25 юли в Пекин, е въпросът ми към професорът по китаистика от СУ „Св. Климент Охридски“ Александър Алексиев:
„В най-добрия случай биха могли да се появят скромни търговски споразумения, ангажименти за климата, стъпки към изграждане на доверие. В най-лошия случай нерешените спорове биха могли да подхранят търговски конфликти, дипломатически разливи и по-широки геополитически последици. Към какво се стреми Китай? Най-вече към намаляване на европейските вносни мита върху електрическите си превозни средства, ратифициране на всеобхватното споразумение за инвестиции, сключено в края на 2020 г., китайските инвестиции в ЕС да не са обвързани с условия по отношение на трансфера на технологии или някакви други цели. Също така се стреми в двустранните си преговори Съединените щати относно митата Европейският съюз да не се ангажира с придържане към мерките на Америка, които ограничават износа за Китай на определени критични технологии. От своя страна Европейски съюз иска Китай да намали подкрепата си за руската икономика и Си Дзинпин да окаже натиск върху Владимир Путин за постигане на мирно споразумение в Украйна. Също така да намали износа на свръхкапацитета си за Европа, причинен от увеличението на митата на Съединените щати за китайския внос, по-специално чрез увеличаване на подкрепата за вътрешното потребление. Освен това да се ангажира да не прилага ограничения върху износа на критични минерали – толкова важни за европейската икономика. Да сътрудничи за осигуряване на трансфер на технологии към европейски компании, да се ангажира с принципите на лоялната конкуренция. И още нещо: Китай да не прилага заплахата от антисубсидийни мерки върху вноса на европейски млечни продукти и свинско месо и да премахне ограниченията си върху вноса на европейско медицинско оборудване, което в момента не може да бъде закупен от пълния си обем от Китай.“
Ще бъде ли 50-годишнината по-скоро символично събитие, или може да се превърне в отправна точка за по-балансирани и устойчиви отношения между ЕС и Китай?
„Настоящото състояние на нещата между двете страни е доста напрегнато. Съществуват продължаващи търговски спорове, опасения относно правата на човека и геополитическото напрежение, което прави малко вероятно това събитие да стане повратна точка за по-балансирани и устойчиви отношения. ЕС изрази загриженост относно нарастващите връзки на Китай с Русия, особено по отношение на икономическата подкрепа на Пекин за Москва чрез покупки на енергия, износ на стоки с двойна употреба, което ЕС възприема като непряка помощ за войната на Русия срещу Украйна.“
Ако на срещата не се постигне съществен напредък, какви ще бъдат следващите стъпки на ЕС – по-строги търговски ограничения, по-тясно сътрудничество със САЩ или засилване на усилията за диверсификация?
„Следващите стъпки на Европейския съюз би трябвало да се съсредоточат върху засилване на усилията за диверсификация, за да се намали зависимостта на блока от Китай в стратегически области. Въпреки че по-строгите търговски ограничения биха могли да играят поддържаща роля, както и по-тясното сътрудничество със Съединените щати, все пак диверсификацията предлага най-практичния и единен път напред. Ескалацията може да предизвика ответни мерки от страна на Китай, което би навредило на европейските износители и би повишило разходите на потребителите. Държави като Германия и Франция със значителни търговски връзки с Китай може да предпочитат предпазливост, докато други настояват за по-твърда линия. Европейският съюз би могъл да се съгласува по-тясно със Съединените щати, за да противодейства на глобалното влияние на Китай, като потенциално координира търговските си политики или мерки за сигурност. САЩ предпочитат по-конфронтационен подход към Китай, докато ЕС е по-склонен към мултилатерализъм и диалог.“
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 2 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Бизнеспреди 3 месеца
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Балканипреди 6 дни
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 6 дни
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?