Свържете се с нас

Икономика

ЕС и Индонезия подписаха в Бали споразумение за свободна търговия

ЕС и Индонезия финализираха преговорите по търговско споразумение за свободна търговия, след като преговорите по него продължиха повече от девет години, предаде ДПА.

Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович и Аирланга Хартарто, координиращ министър по икономическите въпроси на Индонезия, подписаха в Бали Споразумение за всеобхватно икономическо партньорство (Comprehensive Economic Partnership Agreement – CEPA) и Споразумение за защита на инвестициите.

Съгласно търговското споразумение вносът на стоки от ЕС в Индонезия ще бъде освободен от мита, включително и за автомобилни части и селскостопански продукти.

„В днешната непредсказуема глобална икономика търговските отношения не са просто икономически инструменти – те са стратегически активи, които са знак за доверие, съгласуваност и устойчивост“, заяви Марош Шефчович, като допълни, че „ключови сектори на ЕС, като хранително-вкусовата промишленост и високотехнологичното производство ще се възползват от по-голям достъп до пазара и по-голяма предвидимост“.

„По същия начин, чрез постепенното премахване на  митото от 50 на сто върху вноса на автомобили от Индонезия, споразумението създава нови възможности за износ на превозни средства от ЕС и инвестиции в електрически превозни средства“, продължи Шефчович. „Убеден съм, че днешното приключване на преговорите е само началото на една вълнуваща нова глава (в отношенията между Джакарта и Брюксел)“, допълни той.

„Поехме ангажимент да удвоим усилията си за диверсификация и (нови търговски) партньорства, за да подкрепим допълнително работните места в ЕС и да стимулираме (икономическия) растеж“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в изявление, публикувано днес.

„Търговското споразумение с Индонезия създава нови възможности за бизнеса и земеделските производители в една голяма и развиваща се икономика“, добави Фон дер Лайен, допълвайки, че „това (споразумение) ни осигурява и стабилни и предвидими доставки на критични суровини, които са от съществено значение за европейската чиста технология и стоманодобивната промишленост“.

„Подписването на това (търговско споразумение) беше финализирано заради търговската война (започната от) Доналд Тръмп. Индонезия трябва да търси алтернативен пазар в Европа, а Европа (…) се нуждае от пазар, на който да навлезе“, заяви Бхима Юдхистира Адхинегара, изпълнителен директор на Центъра за икономически и правни изследвания в Джакарта, цитирана от Франс прес.

Аирланга Хартарто определи споразумението като важен етап в отношенията между Джакарта и Брюксел.

Съгласно търговското споразумение Индонезия ще се възползва от нулеви мита за 80 на сто от своите стоки за ЕС, както и премахване на нетарифни бариери пред търговията, което ще увеличи достъпа на страната до европейския, заяви  Аирланга Хартарто.

Това би трябвало да е от полза за ключови индонезийски продукти, внасяни в ЕС, между които палмово масло, обувки и текстилни продукти, допълни той.

Като цяло европейските износители „ще спестят около 600 милиона евро годишно от мита върху стоките си“, влизащи в Индонезия, пише в изявлението на ЕС.

Преди споразумението между ЕС и Индонезия да влезе в сила, то трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и 27-те държави членки на блока.

Двустранната търговия между Брюксел и Джакарта през миналата година е възлизала на 30,1 милиарда долара, като Индонезия е отчела търговски излишък от 4,5 милиарда долара, според индонезийски данни. ЕС е петият по големина търговски партньор на Индонезия, посочва АФП.

ЕС се стреми да диверсифицира търговските си отношения на фона на митническата политика на президента на САЩ Доналд Тръмп и заплахата за веригите за доставки поради военните конфликти в Украйна и Газа, допълва ДПА.

По-рано този месец ЕК потвърди споразумението за свободна търговия с южноамериканския блок Меркосур (обединяващ Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай), като преговорите по него приключиха през декември 2024 г. след повече от 25 години, създавайки една от най-големите зони за свободна търговия в света със 700 милиона жители.

Отделно споразумение с Мексико удължава съществуващото споразумение, насочено към премахване на мексиканските бариери за внос на селскостопански продукти от ЕС и позволяване на блока да внася повече критични суровини от Мексико. 

ЕС също така се надява да финализира споразумение за свободна търговия с Индия до края на годината.

Отношенията между Брюксел и Джакарта напоследък са обтегнати заради европейските правила относно обезлесяването, които могат да засегнат доставките на палмово масло, припомня АФП.

Подписаното търговско споразумение „създава основи за сътрудничество, диалог и улесняване на търговията по редица свързани с търговията екологични и климатични въпроси, включително в сектора на палмовото масло“.

Според Аирланга Хартарто Марош Шефчович е обещал да предостави на Джакарта „специално отношение“ по отношение на политиката за обезлесяване, без да предоставя допълнителни подробности. Природозащитници се опасяват, че това споразумение може да доведе до ускорено обезлесяване поради увеличеното търсене на индонезийско палмово масло.

Източник: БТА

Икономика

Младите българи са напускали дома на родителите си средно на 28,2 години през 2024 г., отчита Евростат

През 2024 г. младите хора в ЕС са напуснали дома на родителите си на средна възраст от 26,2 години, което е лек спад спрямо 26,3 години през предходната година, отчита Евростат. От 2002 г. насам тази средна възраст се колебае леко между най-ниската отчетена средна възраст – 26,1 години през 2019 г. и най-високата – 26,8 години през 2006 г

Най-високата средна възраст на напускане на дома на родителите си, от 30 години и нагоре, е регистрирана в Хърватия (31,3 години), Словакия (30,9 години), Гърция (30,7 години), Италия (30,1 години) и Испания (30 години). 

През 2024 г. България бе на девета позиция, със средна възраст от 28,2 години. Това е спад спрямо отчетените през 2023 г. средна възраст от 30 години, когато страната ни делеше четвъртото място по този показател съвместно с Италия. През 2022 г. пък България е била отново на четвърто място по този показател заедно с Испания (средно на 30,3 г.). 

За сметка на това най-ниската средна възраст, под 23 години, е отчетена във Финландия (21,4 години), Дания (21,7 години) и Швеция (21,9 години).

През 2024 г. 9,7 на сто от младите хора на възраст между 15 и 29 години в ЕС са живели в домакинства, които са изразходвали 40 на сто или повече от разполагаемия си доход за разходи за обслужване на жилището си (процент на свръхнатовареност с разходите за жилища), докато същият дял за цялото население в ЕС е бил 8,2 на сто.

През 2024 г. сред страните от ЕС е имало значителни разлики по този показател. Гърция (30,3 на сто) и Дания (28,9 на сто) са изразходвали 40 на сто или повече от разполагаемия си доход за разходите за жилище, значително надвишаващи тези в Нидерландия (15,3 на сто), Германия (14,8 на сто) и Швеция (13,5 на сто). 

В другия край на скалата – Хърватия (2,1 на сто), Кипър (2,8 на сто) и Словения (3 на сто) са имали най-ниските нива.

В 16 страни от ЕС делът на завишени разходи за жилища е бил по-висок сред хората на възраст между 15 и 29 години, отколкото за цялото население. Най-голямата разлика между тези две групи е била 14,3 процентни пункта (пр. п.) в Дания, следвана от Нидерландия с 8,4 пр. п.

В България делът на завишени разходи за жилища сред хората на възраст между 15 и 29 години е 7,7 на сто, като за цялото население на страната ни е 8 на сто през 2024 г.

В някои от държавите, където младите хора са склонни да се изнасят по-рано от дома на родителите си, като например Дания, Нидерландия, Германия, Швеция и Финландия, прекомерното натоварване с разходите за жилище за хората на възраст между 15 и 29 години е по-високо.

Страните, където младите хора напускат дома на родителите си по-късно, като Кипър, Хърватия и Италия, са склонни да отчитат по-ниски нива на прекомерно натоварване с разходите за жилище. В Гърция обаче, въпреки че младите хора напускат дома си по-късно, прекомерното натоварване с разходите за жилище остава високо за тях, отчита Евростат.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Директорът на МВФ Кристалина Георгиева получи годишната награда на „Конкордия“ за лидерство в публичния сектор

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева бе отличена с годишната награда на „Конкордия“ (Concordia) за лидерство в публичния сектор, съобщи организацията с нестопанска цел.

„За мен е чест да получа тазгодишната награда Concordia за лидерство в публичния сектор.

От България до МВФ – моят професионален път ме научи, че лидерството означава далновидност, ясна комуникация, вяра в себе си и упорита работа. Числата разказват историята на нашия свят, но целта е това, което движи напредъка. Както казваше баща ми: „Постъпвай правилно”.

Благодаря на „Конкордия“ за това важно признание“, написа Георгиева в официалния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“ (Facebook).

Останалите отличени тази година са главният изпълнителен директор на Ай Би Ем (IBM) Арвинд Кришна и президентът и главен изпълнителен директор на „Рокфелер Брадърс Фънд“ (Rockefeller Brothers Fund) Стивън Хайнц.

Наградата за лидерство е учредена през 2012 г. като свидетелство за изключително глобално лидерство и отличава личности от публичния, частния и нестопанския сектори, които превръщат своите визионерски идеи в доказани, основани на резултати решения, поясняват организаторите.  

/СЛС/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Жилищните кредити у нас са преминали границата от 30 млрд. лева, сочат данните на БНБ

Жилищните кредити, отпускани от банките у нас, преминаха границата от 30 млрд. лева, става известно от най-новите данни на Българската народна банка. Заемите за жилище у нас възлизат на 30,199 млрд. лева към края на месец август тази година, след като нараснаха с 2 на сто или с 600 млн. лева спрямо края на предходния месец юли, когато достигаха 29,599 млрд. лева.

На годишна база ипотечните кредити отчитат повишение от 27,4 на сто. За сравнение, към края на месец август 2024 година обемът на този вид заеми възлизаше на 23,713 млрд. лева или с около 6,5 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат.

Потребителските кредити бележат ръст от 13,6 на сто на годишна база до общо 20,737 млрд. лева към края на август.

Така общият обем на банковите кредити за домакинствата (и НТООД) у нас възлиза на 52,844 млрд. лева към края на осмия месец на тази година, като се равнява на 24,1 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. На годишна база те нарастват с 20,8 на сто. Към заемите за домакинствата у нас се включват и т.нар. други кредити, и овърдрафтът.

Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 8 на сто на годишна база през август 2025 г. до общо 50,325 млрд. лв. (22,9 процента от БВП). 

Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 9,091 млрд. лв. (4,1 процента от БВП) в края на август 2025 година. В сравнение с август 2024 г. те се увеличават с 13,2 на сто.

Като цяло кредитите за неправителствения сектор достигат 112,261 млрд. лв. (51,1 процента от БВП) при 111,443 млрд. лв. към юли 2025 г. (50,7 процента от БВП). През август 2025 г. те се увеличават на годишна база с 14,1 на сто.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди 30 минути

ЕФЕ: Премиерът на Испания защити прогресивните политики и свободата на словото в контраст с Тръмп и Нетаняху

Святпреди 34 минути

Белга: Белгия подкрепи признаването на палестинската държава, но предупреди, че това не е награда за „Хамас“

Спортпреди 41 минути

Треньорът на Атлетико Мадрид Диего Симеоне: „Хулиан Алварес е най-добрият футболист, с когото разполагаме“

Святпреди 41 минути

Аналена Бербок изключва евентуална кандидатура за генерален секретар на ООН

Икономикапреди 42 минути

Младите българи са напускали дома на родителите си средно на 28,2 години през 2024 г., отчита Евростат

Спортпреди 43 минути

В Реал Мадрид са категорични, че Винисиус ще подпише нов договор, само ако приеме условията с клуба

Икономикапреди 46 минути

Директорът на МВФ Кристалина Георгиева получи годишната награда на „Конкордия“ за лидерство в публичния сектор

Икономикапреди 47 минути

Жилищните кредити у нас са преминали границата от 30 млрд. лева, сочат данните на БНБ

Святпреди 47 минути

Русия взима систематично под прицел ключови жп артерии, заяви генералният директор на украинските железници

Балканипреди 50 минути

Турция остави в ареста седем души, заподозрени за промишлен шпионаж в областта на отбраната

Българияпреди 51 минути

Пожарът в защитената местност Калимок – Бръшлен край Тутракан е овладян

Икономикапреди 52 минути

Експерти от КЗП и НАП разясниха на жителите на Павел баня основни етапи и срокове в процеса по въвеждането на еврото у нас

Спортпреди 4 дни

Хулио Веласкес: „Заслужавахме победата“

Святпреди 4 дни

ТПС: Нова технология с диаманти може да отключи по-бързи и по-надеждни квантови устройства

Политикапреди 4 дни

ДСБ кани партньорите от ПП и „Да, България“ на форум за издигане на общ кандидат-президент

Българияпреди 3 дни

Днес е денят, който събира в едно традиция, признателност и надежда, каза на честването на празника на община Братя Даскалови кметът Иван Танев

Обществопреди 3 дни

Студентството на УниБИТ се възмути от “подигравките“ за паметника на Стоян Денчев

Политикапреди 4 дни

ДСБ кани партньорите от ПП и „Да, България“ на форум за издигане на общ кандидат-президент

Спортпреди 3 дни

Ювентус стигна само до равенство при визитата си на Верона в среща от Серия А

Спортпреди 3 дни

Мениджърът на Ливърпул Арне Слот призна, че отборът е имал физически затруднения към края на дербито на Мърсисайд

Балканипреди 4 дни

Кипърките, които отидат в казарма, ще плащат само половината от цената на висшето си образование

Обществопреди 4 дни

Как се маха дъвка от дреха

Святпреди 4 дни

Москва: Руски МиГ-31 не са нарушавали въздушното пространство на Естония

Святпреди 3 дни

Зеленски: Украинските сили при контраофанзива нанасят тежки загуби на Русия

Новини