Щетите, причинени от силни бури и наводнения, са се увеличили многократно в десетте най-големите индустриални държави от 1980 г. насам, според заключенията от новия доклад на най-големия презастраховател в света „Мюних Ре“ (Munich Re), предаде ДПА.

Начело на негативната класацията са САЩ, които през периода са понесли щети от неблагоприятни природни явления в размер на 2,7 трилиона долара. Сумата е изразена в брутен национален доход.

Китай е на второ място с 680 милиарда долара. Въпреки високата обща сума, измерена в брутен национален доход, щетите в Китай са намалели през последните десетилетия благодарение на подобрената защита от наводнения, според анализа. Той е публикуван преди 30-ата Конференция на ООН по въпросите на климата (COP 30) в Белем, Бразилия, която започва в понеделник.

Германия, където щетите са се увеличили около пет пъти, е една от най-тежко засегнатите страни, отчита „Мюних Ре“. Компанията оценява общите щети, причинени от бури и наводнения в Германия от 1980 до 2024 г., на 210 милиарда долара. Така най-голямата европейска икономика дели третата позиция с Индия по най-големи щети в света от подобни метеорологични явления.

В САЩ и Германия се наблюдава рязко увеличение на щетите, изразени в брутен национален доход.

В Германия значителен принос оказват опустошителните наводнения в долината на река Аар през 2021 г., които са причинили щети за 42 милиарда долара.

Екстремните климатични явления могат да подкопаят икономическата база дори на най-големите икономики, посочват авторите на доклада.

Рязко увеличение на щетите от екстремни метеорологични явления експертите регистрират в Канада, Италия и Франция, а в Индия, Япония и Бразилия увеличението е малко по-слабо изразено.

Освен Китай, единствено Обединеното кралство отбелязва спад на сумата от щети от метеорологични явления, изразена като брутен национален доход.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА

От 1996 година ние не сме имали по-лош бюджет от този, коментира председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, който заедно със зам.-председателя на БСК Мария Минчева бе гост в предаването „Седмицата“ на „Дарик радио“.

Над 2 милиона работещи българи в частния сектор, в икономиката, тези, които с данъците си пълнят бюджета, в резултат на този бюджет ще получат по-малко нетни доходи с този ръст на данък труд, коментира Велев и посочи, че това е най-голямата грешка на този бюджет, посочвайки че той е най-лошият за последните 30 години. Велев заяви, че проектобюджетът на държавата за догодина е несправедлив към работещите хора, „бърка им в джоба, вади от там едни 50-60 лв., от семейство – 100 месечно, и ги дава в увеличение на и без това много високите заплати в репресивния апарат – в сектор Сигурност, правосъдие, където и без това, по думите на Велев, ние сме номер едно в Европейския съюз по разходи за заплати като дял от брутния вътрешен продукт. Този бюджет взима 80 процента от работещите хора и дава на едни други 20 процента в бюджетната сфера, където и без това заплатите са изпреварили силно възможностите на икономиката, посочи още Велев.

Зам.-председателят на БСК Мария Минчева каза, че вече са започнали да се материализират опасенията на бизнеса, че се върви към увеличаване на данъчната тежест, но изтъкна, че разговорът за реформите продължава да липсва. Според нея парите, които ще се съберат от вдигане на с два процентни пункта на осигурителната вноска и от повишаването на данък дивидент, са „капка в морето“.

Според Велев настоящата ситуация ще доведе и до увеличаване на сивата икономика. Тези безразборни, хаотични харчове, които се правят от управляващите, водят до увеличаване на сивата икономика, каза той и изтъкна, че сивият сектор се бори със сваляне на данъци, а не с вдигането им. Велев посочи, че управляващите са загубили всякакво доверие. Не може да кажеш вчера и 5 години да го твърдиш: „Данъци няма да се вдигат“, и днес да ги вдигаш. Не може да приемаш закон за 30 секунди, който е някакъв вид национализация и да твърдиш, че има сигурност на собствеността, че има правна сигурност. Ами кой да инвестира в такава държава?, попита Велев.

По темата за планираното увеличение на данък дивидент Велев изтъкна, че това би увеличило сивия сектор и прогнозира отлив на инвеститори у нас.

Сред препоръките към Бюджет 2026 г. Минчева открои необходимостта от „развързване на автоматичните механизми, определяне на обективна формула за минималната работна заплата, която не е свързана със средната работна заплата, както е в момента, въвеждане на ефективно програмно бюджетиране, което не просто възпроизвежда бюджета на дадена институция от миналата година, а поставя конкретни цели на съответното ведомство, въвеждане на все повече електронни услуги и изкуствен интелект в работата на държавната администрация“. В средносрочен и дългосрочен план Минчева акцентира върху образованието и подобряване на неговото качество на всички нива, защото това е нещо, което ще позволи да се повиши производителността.

Велев посочи, че от Асоциацията ще настояват да не се променят данъците, да се тръгне към оптимизиране на администрация, съдебна система, сектор Сигурност. „Ние имаме хиляди, десетки хиляди незаети щатни бройки във всички тези системи. Може да се започне с тяхното съкращаване“, допълни Велев.

По темата за това дали е възстановен тристранният диалога след бойкота на работодателските организации за заседанието на НСТС Велев заяви, че с такъв бюджет не вижда смисъл и  полза да се влиза на обсъждане в тристранка. „Ние започнахме да възстановяваме диалога, като проведохме среща с една от четирите партии, които управляват. Очевидно трябва да се проведат и с другите, заедно или поотделно, и да се обсъжда друг бюджет“, коментира той.

В отговор на въпрос, ако следващата седмица се организира ново заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, дали АИКБ ще присъства или отново ще го бойкотира, Велев посочи, че това решение ще бъде взето от Управителният съвет на АИКБ. Аз бих препоръчал и настоял да не се влиза в такова заседание, заяви Велев и допълни, че ще се настоява за преработка на бюджета.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви, че възстановеният диалог не трябва да бъде тристранен монолог. Нещо, в което по думите й се е превърнал Националният съвет за тристранно сътрудничество. „Ние очакваме актуализирани документи на база на разговорите, които се водят, защото в крайна сметка трябва да се върви в някаква посока, за да не станат двете козленца, които стоят на моста, накрая и двете да паднат в реката“, каза Мичева.

Тя посочи, че участието на БСК в евентуално следващо заседание на НСТС предстои да се обсъди от ръководните органи на Камарата.

Източник: БТА