Тръмп е готов да нанесе още по-голяма вреда на трите големи автомобилни компании в Детройт. На Ford, General Motors и Stellantis (чийто най-голям акционер, Exor, е частичен собственик на компанията – майка на The Economist) ще им бъде по-трудно. Те внасят автомобили и части от Канада и Мексико. GM също е внесла 460 000 автомобила от фабриките си в Южна Корея миналата година. Дори ако Ford и GM прехвърлят част от увеличените си разходи на клиентите, техните оперативни печалби през 2025 г. може да са с 30% по-ниски отколкото през миналата година, изчислява брокерската компания Bernstein. Stellantis, чиито мексикански автомобили включват много части, направени в Америка, ще пострада по-малко.

Автопроизводителите все още се опитват да се ориентират в новите търговски бариери на САЩ
Източник:
Reuters

За други компании ситуацията е сложна. Някои като Toyota и Volkswagen произвеждат автомобили в Америка, както и внасят от Мексико и други държави (виж таблицата). Въпреки че много от техните превозни средства ще бъдат освободени от митата на Тръмп, например 530 000 автомобила, които Toyota внася от Япония в Америка всяка година, няма да бъдат освободени. Повечето от автомобилите с марката Audi, които Volkswagen продава в Америка, се произвеждат в Европа. BMW и Mercedes-Benz, които произвеждат автомобили както в Америка, така и в Мексико, ще пострадат, защото използват двигатели и трансмисии от Европа. Компании като Porsche и Jaguar Land Rover, които произвеждат всички свои автомобили в Европа, ще усетят пълната сила на митата.

Как ще реагират производителите

Производителите на автомобили се намират в трудна ситуация и трябва да вземат решение как да реагират. Повечето от тях са внесли запаси от автомобили и части, но ефектите от митата ще започнат да се усещат след няколко седмици, когато тези запаси започнат да намаляват. Когато митата започнат да оказват влияние, производителите на коли ще поемат част от увеличените разходи, но вероятно ще повишат и цените. Според анализатори това може да добави 10 000 долара или повече към по-луксозни автомобили и между 3000 и 4000 долара към автомобили на средни цени.

По-голямата дилема обаче се отнася до дългосрочните последици. Трябва ли автомобилните компании да разгърнат трансграничните вериги за доставки, изградени през последните 30 години? Дори ако Тръмп спази обещанието си да поддържа митата през целия си мандат, следващата администрация може да ги отмени толкова бързо, колкото са били въведени. И Тръмп може да бъде готов за споразумения, включващи частично възстановяване на производството в САЩ в замяна на по-ниски мита.

Част от производството може да бъде върнато в страната от Мексико или Канада, използвайки малкото свободни мощности, които фирмите имат в Америка. Но, както посочва Ерин Китинг от компанията за автомобилни услуги Cox Automotive, пренастройването на фабриките за различни модели и наемането на скъп синдикален персонал ще повиши разходите. Рестартирането на неработещи фабрики или изграждането на нови може да отнеме две или три години. Производителите на автомобили трябва да вземат решения, които ще ги засегнат през двадесетгодишния живот на нова фабрика, отбелязва Стефани Бринли от S&P Global Mobility.

Източник: Капитал

Митническо надцакване

Този ход е последният в продължаващата вече седмица надпревара между двете най-големи икономики в света, в която администрацията на американския президент Доналд Тръмп изолира Китай, след като спря налагането на мита върху други търговски партньори. Сблъсъкът се разраства на фона на нарастващата вълна от смущения в корабоплаването, която заплашва да прекъсне международната търговия между страните.

Хаотичното въвеждане на агресивната митническа тарифа на Тръмп разтърси пазарите след обявяването на така наречения „ден на освобождението“ на 2 април, като изтри трилиони долари от световните борсови индекси и доведе до рязко покачване на доходността по американските облигации. По-рано тази седмица САЩ обявиха 90-дневна отсрочка за десетки държави за влизането в сила на т. нар. реципрочни мита, което предизвика възстановяване на пазарните цени, макар че Китай беше изключен.

Миналата седмица Доналд Тръмп въведе допълнителни мита за Китай в размер на 34%, които се прибавиха към предишните две увеличения от 10% и съществуващите мита, които варираха за различните стоки. След последователни отговори от страна на Пекин той ги увеличи на 84%, а след това на 125%. За някои китайски стоки митата за внос в САЩ вече са 145%. По подобен начин бяха увеличени и допълнителните мита на Китай за Пекин, като според оценки общата ставка върху вноса от САЩ вече е била над 100% преди днешното увеличение.

Източник: Капитал

По-бавен растеж, но и по-ниска инфлация

Много неща все още не са ясни по отношение на това как ще се прилагат митата, за да се правят точни оценки за ефектите от тях. И все пак общото мито от 20% за ЕС може да намали ръста на БВП на еврозоната с 0.3 процентни пункта през следващите две години, ако се вземат предвид само директните и индиректните търговски ефекти, смятат икономистите от тинк-танка ING Think. ЕЦБ още преди месец прогнозира 0.5 пункта ефект, а сега общото разбиране в банката е, че това е по-скоро оптимистично и може да надхвърли и 1 пункт.

Износът на еврозоната към САЩ нарасна значително преди обявяването на митата в опит компаниите да се запасят, преди търговията да се оскъпи. А непосредственият ефект ще бъде потокът да падне, когато високите ставки са вече в сила. Такава стъпка вече предприеха някои компании като германския автомобилен производител VW, собственик на марките Audi, Porsche, Bentley, Skoda и Lamborghini, който замрази доставките си за САЩ за неопределено време. Автодилърите в САЩ имат запаси от автомобилите на компанията за около два месеца, твърдят специализирани издания.

Освен преките ефекти търговските ограничения неизбежно ще се отразят негативно на потребителското доверие и на плановете на бизнеса. Отлагане на потребление на домакинствата и на инвестиции на компаниите изглежда силно вероятно, смятат икономистите, а това би задържало растежа в ЕС на много бавни темпове. Макар да се обсъжда неофициално в Брюксел, все още не е ясно ще има ли пакет за подкрепа на най-засегнатите сектори и с какви параметри. Такива мерки евентуално биха смекчили търговския шок. За момента икономистите от ING очакват 0.6% тази година ръст на еврозоната (вместо предишните 0.7%) и 1% догодина (с 0.4 пункта надолу от старата прогноза). Преди дни управителят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас предупреди, че митата ще доведат до шок от страна на търсенето в Европа, който ще натежи на растежа.

По отношение на инфлацията оценката е по-комплексна. Тъй като ЕС със сигурност ще отговори със свои мита, цените може да тръгнат отново нагоре, особено за внасяни от САЩ стоки. В същото време обаче натиск за поевтиняване би дошъл от високите нива на запаси, които ще се натрупат от задържания износ към САЩ, а компаниите ще опитват да се освободят от тези запаси отчасти на местния пазар. Трети страни като Китай пък, които също са ударени от американските мита, се очаква да пренасочат част от износа си към Европа, което също ще има ефект в посока дезинфлация, поне в краткосрочен план.

Източник: Капитал