Министрите на външните работи и отбраната на Европейския съюз се събират в Брюксел, за да обсъдят продължаващите сражения в Украйна, отбранителните способности на обединението и ескалиращото напрежение в Близкия изток.

В днешното редовно месечно заседание на Съвет „Външни работи“ на ЕС ще участва министърът на външните работи Георг Георгиев, съобщиха от ведомството на своя сайт.

Министрите на външните работи ще подпишат официално 17-ия пакет от санкции на ЕС за Русия заради войната ѝ в Украйна. Те са насочени към така наречения „руски сенчест флот“.

Тези често незастраховани кораби с неясна собственост помагат на Русия да избягва западните ограничения върху износа ѝ на петрол.

Лични санкции, като забрани за влизане в ЕС и замразяване на авоари, са предвидени за повече от десет случая. Има и планове да се наложат ограничения на няколко десетки компании, които участват в заобикалянето на руските санкции.

Очаква се украинският външен министър Андрий Сибига да се срещне със своите колеги от ЕС чрез видеовръзка, след като преговорите в Истанбул между украински и руски пратеници за прекратяването на бойните действия, предложено от Киев, не доведоха до конкретни резултати.

Министрите на външните работи ще обсъдят последните събития в Близкия изток, включително в ивицата Газа и Сирия.

Министрите на отбраната ще проведат дискусия относно военната подкрепа на ЕС за Украйна.

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров ще се присъедини към консултациите чрез видеовръзка, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте се очаква да се присъедини лично към разговорите в Брюксел, отбелязва ДПА.

Министрите на отбраната ще обсъдят и как да подобрят отбранителния капацитет на ЕС и да увеличат военните разходи, включително предложението за фонд за отбрана в размер на 150 млрд. евро.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

На 8 май 2025 г. изтече запис от поверителна среща на унгарския министър на отбраната Кристоф Салаи-Бобровнички с правителствени служители и офицери отпреди две години. На записа министърът казва:

Петият кабинет „Орбан“ е решен да изгради наистина ефективна, боеспособна унгарска армия. Тоест слагаме край на досегашната си миролюбива политика, тоест преставаме с миролюбивия манталитет и влизаме в нулевата фаза на пътя към война.

Думите на Салаи-Бобровнички са от април 2023, година след началото на пълномащабното нашествие на Русия в Украйна. Публично достояние те станаха благодарение на унгарския евродепутат и опозиционер Петер Могьор. Скоро след срещата министърът е назначил ген. Габор Боронди за шеф на комисия за реформи в армията, чиято основна цел е уволняването на пронатовски офицери и замяната им с кадри, лоялни на първо място към правителството.

Около 9 май 2025 украинските власти съобщават, че са разкрили унгарска разузнавателна мрежа в Закарпатската област, където има унгарскоезично малцинство на украинска територия. По преценка на украинското правителство, унгарските агенти са се опитвали да съберат информация за нагласите на местното население към Унгария, нейното правителство и евентуалното присъединяване на областта към дунавската република.

Унгария и Украйна имат обща граница. Традиционният унгарски национализъм (аналогично с българския) смята, че Унгария граничи отвсякъде със себе си, като една от страните, наказани за загубата на Първата световна война през 1918 г. За Унгария Трианонският договор е сравним с това, което Ньой представлява за България. Правителствата на Виктор Орбан наблягат на тези чувства в своите кампании.

В началото на април 2025 Унгария сключи договор за военно сътрудничество със Сърбия. Въпреки че Сърбия не е част от НАТО и ЕС, този договор отговаря на унгарската външна политика в момента, доколкото и двете страни са виждани като проруски и антизападно настроени. Същевременно опозицията в Унгария и мощните, продължителни студентски протести в Сърбия тръгват от обвинения в корупция и отслабват властта съответно на Орбан и сръбския президент Вучич. Евентуално извънредно или дори военно положение би укрепило позициите на унгарското и сръбското ръковоство.

Почти едновременно с унгарско-сръбското споразумение силно проевропейските и лоялни към НАТО правителства на Хърватска и Албания сключиха аналогичен договор. Образуваха се два микроблока. Изглежда, че Сърбия и Унгария стоят срещу Хърватска и Албания. Сърбия все още има амбиции за ревизия на границите в Босна и Косово, а Унгария иска да се отклони от общата европейска политика на край на териториалните претенции към съседи.

Разбирателството между Сърбия и Унгария е донякъде парадоксално заради продължаващата сръбска власт над Банат или Воеводина – исторически унгарска провинция до 1918 г. Но предвид общия проруски и антиевропейски уклон на двете правителства, Унгария на Орбан изглежда подбира съюзниците и противниците си. Унгарските претенции може и да не са само към украинската Закарпатска област: в зависимост от резултата на втория кръг от румънските президентски избори на 18 май 2025, Унгария може да прояви интерес и към унгарскоезичното малцинство на румънска територия.

Само по себе си е тревожно, че държава в НАТО и ЕС може да демонстрира такава липса на лоялност към блоковете, в които членува. Сближаването с Русия и проруски настроената власт на Вучич в Сърбия е нов етап във вече дългогодишното отдалечаване на Будапеща от общата европейска политика. Има разлика обаче между нелоялно поведение и открита война. Изтеклите думи на министър Салаи-Бобровнички показват рисковете, пред които е изправен Европейският съюз и може би още едно предизвикателство към вече достатъчно изстрадалата на война Украйна.

Във всеки случай, поведението на Унгария, Сърбия (и донякъде на Словакия) насърчава антиевропейските и проруски агенти на влияние в България – страна, която има интерес от продължаващи добри отношения с Румъния, а е чувствително близо до руско-украинския конфликт. Българската сигурност е под въпрос заради черноморските връзки с Русия и общата граница с унгарската съюзничка Сърбия.

Източник: Offnews.bg