Европа
ЕС дава 4 милиарда на Украйна
Снимка Архив
Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски
Европейският съюз отпуска на Украйна нова финансова помощ в размер на 4,05 млрд. евро, съобщи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Солидарността на ЕС с Украйна е непоколебима“, написа Фон дер Лайен в социалната мрежа X в навечерието на Деня на независимостта на Украйна.
„Изплащането на над 4 млрд. евро демонстрира силната ангажираност на ЕС към възстановяването и бъдещето на страната“, добавя председателят.
Новите средства се отпускат в момент, в който страните членки на НАТО и ЕС демонстрират единство пред американския президент Доналд Тръмп във връзка с неговите дипломатически усилия да организира среща между украинския президент Володимир Зеленски и руския президент Владимир Путин, пише ДПА.
3,05 млрд. евро от финансовата помощ идват от Механизма за възстановяване и интеграция на Украйна – програма на стойност до 50 млрд. евро, обхващаща периода 2024–2027 г. Останалите 1 млрд. евро се отпускат като заем, който е част от инициативата на Г-7 Извънредни заеми за ускоряване приходи (ERA) на обща стойност около 45 млрд. евро, съобщава БТА.
ЕК посочи, че предоставянето на средствата е станало възможно и благодарение на отмяната на закон, който би ограничил независимостта на централните антикорупционни органи на Украйна. ЕК приветства тази стъпка и подчерта, че реформите в областта на правовата държава и борбата с корупцията в Украйна остават от решаващо значение за по-нататъшния ѝ път към членство в ЕС.
От началото на руската инвазия през 2022 г. ЕС и неговите държави членки са обещали на Киев помощ в размер на близо 169 млрд.
Източник: Offnews.bg
Европа
ЕС дава 4 милиарда на Украйна
Снимка Архив
Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски
Европейският съюз отпуска на Украйна нова финансова помощ в размер на 4,05 млрд. евро, съобщи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Солидарността на ЕС с Украйна е непоколебима“, написа Фон дер Лайен в социалната мрежа X в навечерието на Деня на независимостта на Украйна.
„Изплащането на над 4 млрд. евро демонстрира силната ангажираност на ЕС към възстановяването и бъдещето на страната“, добавя председателят.
Новите средства се отпускат в момент, в който страните членки на НАТО и ЕС демонстрират единство пред американския президент Доналд Тръмп във връзка с неговите дипломатически усилия да организира среща между украинския президент Володимир Зеленски и руския президент Владимир Путин, пише ДПА.
3,05 млрд. евро от финансовата помощ идват от Механизма за възстановяване и интеграция на Украйна – програма на стойност до 50 млрд. евро, обхващаща периода 2024–2027 г. Останалите 1 млрд. евро се отпускат като заем, който е част от инициативата на Г-7 Извънредни заеми за ускоряване приходи (ERA) на обща стойност около 45 млрд. евро, съобщава БТА.
ЕК посочи, че предоставянето на средствата е станало възможно и благодарение на отмяната на закон, който би ограничил независимостта на централните антикорупционни органи на Украйна. ЕК приветства тази стъпка и подчерта, че реформите в областта на правовата държава и борбата с корупцията в Украйна остават от решаващо значение за по-нататъшния ѝ път към членство в ЕС.
От началото на руската инвазия през 2022 г. ЕС и неговите държави членки са обещали на Киев помощ в размер на близо 169 млрд.
Източник: Offnews.bg
Европа
ЕС и САЩ обявиха официално търговската сделка

Европейският съюз и САЩ публикуваха съвместно писмено изявление, очертаващо споразумението по търговската сделка за митата.
„Това рамково споразумение ще постави на солидна основа нашите търговски и инвестиционни отношения – едни от най-големите в света – и ще даде нов тласък на реиндустриализацията на нашите икономики“, пише в документа.
Предвиждат се 15 процента мита за внос в САЩ на повечето европейски стоки. Съединените щати ще ограничат митата върху европейските автомобили, фармацевтични продукти и полупроводници до 15 процента.
ЕС се съгласява да отмени митата върху промишлените стоки и много селскостопански продукти, като САЩ също ще намалят тарифите.
Това означава, че САЩ ще намалят митата върху автомобилите и авточасти в повечето случаи от 27,5% на 15%, но само след като ЕС официално въведе законодателство за „премахване на митата върху всички промишлени стоки от САЩ“. В момента ЕС налага 10% данък върху вноса на автомобили.
Освен това ЕС ще разшири достъпа до пазара за американски селскостопански стоки, които не са чувствителни за собствения му пазар. САЩ, от своя страна, се ангажира да освободи самолетите и частите за тях от мита, както и корка и генеричните лекарства от по-високи мита, като прилага най-облагодетелстваната си тарифа за тези вносни стоки.
Вашингтон и Брюксел ще обединят усилията си за справяне с свръхпроизводството на стомана и алуминий и ще проучат възможността за установяване на тарифни квоти. Това беше ключово искане от европейска страна, за да се избегне налагането на 50-процентна тарифа върху износа на стомана и алуминий. ЕС и САЩ също ще обединят усилията си срещу страни като Китай, които налагат ограничения върху износа на критично важни минерали.
Приветствайки споразумението, еврокомисарят по търговията Марош Шефчович заяви, че то е резултат от „интензивна и съществена работа“. На пресконференция той заяви: „Това не е краят, а началото. Тази рамка е първата стъпка“.
Споразумението обхваща покупка на енергийни суровини за 750 милиарда долара и 600 милиарда долара за инвестиции от страна на ЕС до 2028 година. Споразумението засяга и нетарифните бариери, цифровата търговия и екологичните регулации.
В края на юли президентът Доналд Тръмп и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещнаха в Шотландия и обявиха мащабно търговско споразумение, което предвижда 15 процента мита за повечето европейски стоки.
Източник: Offnews.bg
Европа
Заради дронове Литва въведе забранена за полети зона

Литва установи зона, забранена за полети, близо до границата си с Беларус до 1 октомври заради дроновете, навлизащи от съседната страна, съобщава Министерството на отбраната на балтийската държава, цитирано от БТА.
„Това беше направено с оглед на ситуацията със сигурността и заплахите за обществото, включващи рискове за гражданската авиация заради нарушения на въздушното пространство от безпилотни летателни апарати“, заяви говорител на министерството в изявление.
Зоната, забранена за полети, ще даде на литовските въоръжени сили повече време за реакция при нарушаване на въздушното пространство. Подробности за точното местоположение или размера на ограничената територия по 679-километровата граница още няма.
Решението идва, след като полски власти съобщиха в сряда, че руски дрон се е разбил в поле в Източна Полша — инцидент, който министърът на отбраната на страната определи като провокация.
През юли безпилотен летателен апарат, направен от шперплат и пяна, долетя в Литва от Беларус, като се разби, предизвиквайки тревога, преди властите да установят, че не е опасен.
След началото на войната в Украйна Литва се превърна в един от най-активните поддръжници на Киев, като предоставя военна помощ и настоява за по-строги санкции срещу Москва. Беларус, като близък съюзник на Русия, позволява използването на своя територия за руски военни операции, което Вилнюс възприема като директна заплаха.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 3 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 3 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 3 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 3 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Новинипреди 1 месец
„Еманация на съдийското самоуправление“. ВСС поиска ВАС да каже кой да смени Чолаков начело на съда
-
Новинипреди 1 месец
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“