Свържете се с нас

Свят

Епизод четвърти от сагата с италиано-албанското миграционно споразумение

Сагата с италианските центрове за мигранти на албанска територия навлезе в поредния си, четвърти епизод в петък, когато корабът „Либра“ на италианските военноморски сили докара 40 мигранти в албанското пристанище Шънджин. Оттам те бяха прехвърлени в миграционния център в Джадър на няколко километра по навътре в страната, предадоха световните агенции, италианската агенция АНСА и италианските новинарски канали „РАИ Нюз“, „Ти Джи Ком 24“ и „Скай Ти Джи 24“.  

Корабът с мигранти потегли от италианския пристанищен град Бриндизи в южната област Пулия. Там мигрантите, които са от различна националност, бяха докарани от различни центрове за задържане на мигранти. Става дума за хора, чиито молби за убежище в Италия са били отхвърлени и които предстои да бъдат експулсирани към техните страни на произход.

Центърът за мигранти в Джадър, в който сега те се озоваха, се помещава в бивша албанска военна база. Там мигрантите са настанени в жилища-контейнери. Зоната е заобиколена от висока ограда и е контролирана от камери за наблюдение.

Докарването на тези мигранти от Италия в Албания се вписва в опитите на италианската премиерка Джорджа Мелони „да изнесе“ в трета страна процеса по разглеждане на молбите на мигранти, които искат да получат убежище в Италия.

През ноември 2023 г. на церемония в Рим Мелони подписа с албанския премиер Еди Рама споразумение за откриване на два центъра за мигранти в Албания, които да бъдат управлявани от Рим. В центровете в Шънджин и в Джадър трябваше да бъдат докарвани определени категории мигранти, прехванати от италианските власти в Средиземно море. Центровете заработиха през октомври 2024 г. и оттогава три пъти там бяха докарвани групи мигранти, съответно през октомври, ноември и януари. Но почти веднага съдилища в Италия оспорваха това решение и постановяваха, че мигрантите трябва да бъдат прехвърлени на италианска територия, припомня Франс прес. Тези общо около 70 мигранти бяха от страни, дефинирани от Италия като „сигурни“.

Но италианските съдии в техните решения се позоваваха на становище на Европейския съд, не касаещо пряко Италия, според което страните от ЕС не могат да обявят за сигурна цялата територия на дадена страна, ако определени региони в нея не могат да бъдат дефинирани като сигурни. Трибуналите, оспорили действията на правителството, се обърнаха също към Европейския съд. Предстои той да се произнесе по въпроса.

Така месеци наред двата центъра в Албания стояха празни. А опозицията в Италия критикуваше управляващите, че са похарчили ненужно пари за тяхното обособяване. Замисълът е центровете да работят пет години, което ще коства на италианските власти, според различни оценки между 670 милиона и 800 милиона евро, като опозицията дори говори за над 1 милиард евро, допълва Асошиейтед прес. На 28 март италианското правителство взе решение да разшири първоначалното предназначение на миграционните центрове и да ги превърне и в центрове за репатриране на мигранти, на които е отказано убежище в Италия и за които има издадени заповеди за експулсиране, припомнят Франс прес и „Евронюз“.

Това решение на правителството тогава последва предложение на Европейската комисия да се отворят в трети страни нови центрове за връщане на мигранти, чиито молби за предоставяне на убежище в ЕС са били отхвърлени, отбелязва „Евронюз“.

Сега годишно само около 20 процента от хората, за които е издадена заповед за депортиране, действително са извеждани от територията на ЕС, според данни на ЕК. Предложението на Еврокомисията цели да установи стандарт за всички 27 страни членки и да позволи на властите от една страна да прилагат заповедите за депортация, издадени от друга страна. Подобни правила липсват в Европейския пакт за миграцията и за убежището, одобрен миналата година в ЕС.

В петък италианското правителство не съобщи националността и други детайли за прехвърлените в Албания мигранти, отбелязва Асошиейтед прес. Не става ясно колко време мигрантите ще останат в центъра в Джадър, преди да бъдат експулсирани. В Италия по принцип максималният срок на задържане в центрове за репатриране на мигранти е 18 месеца.

За първи път в ЕС мигранти от страна членка са настанени в центрове за репатриране извън територията на блока, отбелязва Асошиейтед прес. Новият подход на Мелони при експулсиране на мигранти напомня за ситуацията от другата страна на Атлантическия океан, където президентът Доналд Тръмп извърши депортации на мигранти от различни националности от САЩ в Панама. Ставаше дума за мигранти от Афганистан, Сомалия, Камерун, Китай, Пакистан и Иран, бягащи от конфликти, от преследване заради религията им, от бедността или от репресивните мерки на техните правителства, отбелязва Асошиейтед прес. Тези мигранти след като пристигнаха по въздух в Централна и Южна Америка, поеха на изнурително пътуване с автобуси или пеша до мексикано-американската граница. Там бяха задържани и натоварени в самолети на военновъздушните сили на САЩ, който ги откараха в Панама. Ставаше дума за близо 300 души. Оттам те трябваше да бъдат депортирани към родните им страни. Но онези, които не искаха да се връщат, бяха изпратени в охраняем лагер насред джунглата, без достъп до адвокати. След няколко дни все пак панамските власти решиха да позволят на тези мигранти – общо 112 души – да се движат свободно из страната с предоставено им временно разрешително за пребиваване, докато те на свой ред вземат решение какво да правят и къде да отидат. 

Според Меган Бентън от Института за миграционна политика сега действията на правителството на Мелони, напомнящи на действията на администрацията на Тръмп, може да бъдат оспорени в съда. Случващото ще се следи с интерес, защото и други еврочленки са заинтересовани от този подход. Нидерландия например би искала да изпрати в Уганта мигранти, за които има издадена заповед за експулсиране.

Франческо Фери, представител на неправителствената организация „Екшън ейд“, която беше сред групата неправителствени организации и италиански депутати, посетили Албания, за да проследят както се случва с 40-те мигранти, докарани там в петък, заяви, че по този въпрос има неяснота. Няма италиански закон, нито пък закон в ЕС, нито пък клауза в споразумението между Албания и Италия, които да позволяват на мигрантите, на които е отказано убежище, да бъдат експулсирани директно от Албания към техните родни страни.

От началото на годината досега 11 438  мигранти са пристигнали на италианските брегове през Средиземно море. Това е по-малко спрямо 16 090-те мигранти, пристигнали за същия период на миналата година. Повечето от мигрантите идват от Бангладеш, Сирия, Тунис и Египет, според данни на италианското министерство на вътрешните работи, припомнят АНСА и Асошиейтед прес.

Италия не се справя особено добре с репатрирането на незаконни мигранти, отбелязва Ройтерс. През 2023 г. само малко над 4000 мигранти са били изпратени у дома им, което е една трета спрямо тези, върнати от Франция и Германия в техните родни страни, показват официални данни. Много мигранти с издадена заповед за експулсиране просто са я игнорирали, като са се преместили в друга европейска страна или са се укрили.

Правителството на Мелони все още се надява да се върне към първоначалния план за центровете в Албания. Според този план мигрантите, прехванати в Средиземно море и откарани в Албания, подават молби за убежище, молбите им се разглеждат в Италия по ускорена процедура и на онези, на които убежище е отказано, се издава заповед за експулсиране и те трябва да бъдат върнати в страната им на произход. Онези, на които е разрешено убежище, трябва да бъдат докарани на италианска територия.

Още след блокирането на изпращането още на първите две групи мигранти по първоначалната схема, правителството на Мелони прие законодателство, което намалява списъка на сигурните страни – от 22 на 19, като уверява, че в тях всяка част от територията е безопасна. Тези страни, според Италия, са Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Косово, Кабо Верде, Гамбия, Гана, Код Д’Ивоар, Сенегал, Египет, Грузия, Мароко, Тунис, Перу, Бангладеш, Шри Ланка, припомня АНСА. Правозащитници оспорват обаче този списък с аргумента, че не за всички категории граждани е например сигурно да живеят днес в Бангладеш или в Египет.

Според запознати източници сред 40-те мигранти, докарани в Албания в петък, е имало граждани на Тунис, на Бангладеш, на Пакистан, на Египет, на Алжир, на Грузия, на Нигерия и на Молдова. Преди това те са били в центрове за репатриране в Бари, Торино, Трапани, Гориция, Милано и Бриндизи, предаде АНСА.

При пристигането им в Джадър с мигрантите се срещнаха опозиционни парламентаристи и представители на неправителствените организации, дошли да проследят прехвърлянето им от Италия в Албания. Сред парламентаристите беше евродепутатката от левоцентристката италианска Демократическа партия Чечилия Страда. Тя  заяви пред медиите, че мигрантите са били с белезници през цялото време на транспортирането им в кораба „Либра“, тоест около 8 часа  и изрази възмущение от този факт. Мигрантите са били придружавани от 80 полицаи.

По повод новината за транспортирането на мигрантите с белезници, съобщена от Чечилия Страда, говорител на ЕК заяви само, че Еврокомисията е информирана за развитието на ситуацията и  продължава да наблюдава как се прилага протоколът за сътрудничество в областта на миграцията между Италия и Албания. ЕК остава и в контакт с италианските власти.

А според запознати източници Еврокомисията е ускорила процедурите по дефиниране на списък на така наречените сигурни страни на произход на мигранти, като той може да бъде оповестен още преди Великден, предаде АНСА.

Малко преди 40-те мигранти да бъдат докарани в Албания, екип на италианското издание „Авенире“ посети зоната на двата центъра. Този в Джадър е близо до мястото, на което едно време е имало летище, от което са излитали самолетите на Енвер Ходжа. В района са и хълмове, в които са прокопани тайни тунели, защото параноичният комунистически диктатор се е опасявал от инвазия от Италия, Турция и Югославия и е искал да скрие в тези тунели албанските самолети, коментира изданието.

Не са много ясни мотивите, поради които мигрантите са прехвърлени сега от Италия в Албания, посочва „Авенире“. Центровете в самата Италия за репатриране на мигранти не са претъпкани. Безпокойство пораждат и ресурсите, които годишно ще бъдат отделяни за персонала на тези толкова отдалечени центрове. Според италианския министър на вътрешните работи Матео Пиантедози центровете в Албания обаче са на еквивалентно разстояние от Италия като това между Милано и подобен център за мигранти в Макомер на остров Сардиния и разходите следователно няма да са по-различни.

Опозицията и неправителствени организации изразяват опасения, че албанската мафия би могла да проникне в тези центрове или пък парите за тях да бъдат отклонени в една страна, в която корупцията е все още е ширеща се, отбелязва италианското издание.

Не веднъж италианският премиер Мелони е защитавала тезата, че именно центрове като тези в Албания ще са най-подходящото средство за разубеждаване на мигрантите да потеглят изобщо към Европа. Защото ако те дадат баснословни пари на трафикантите, за да се озоват после не в ЕС, а извън ЕС, в Албания, то мигрантите в крайна сметка ще се откажат да дават тези пари и това ще нанесе удар на престъпните мрежи, занимаващи се с трафик на мигранти.

Редуцирането на незаконната миграция е приоритетен въпрос за дясното правителство на Мелони още, откакто тя дойде на власт. В усилията на правителството се вписва и решението на Рим от 3 април за отпускане на 20 милиона евро за репатриране на мигранти от Алжир, Тунис и Либия в страните им на произход южно от Сахара. Това репатриране ще става в сътрудничество със Световната организация по миграциите, обяви италианското външно министерство, цитирано от италианските новинарски сайтове и от Франс прес. Неправителствени организации обаче разкритикуваха и този италиански план и изразиха опасения, че правата на мигрантите няма да бъдат защитавани.

В миналото твърдата миграционна политика на десни управници в Италия им коства впоследствие съдебни дела. Няколко такива дела например имаше срещу крайнодесния политик Матео Салвини, лидер на партия „Лига“, влизаща сега в управляващата коалиция. Той беше съден заради действията му като министър на вътрешните работи в периода 2018-2019 г., когато забраняваше на кораби, спасили мигранти, да ги свалят на италианските брегове. През декември Салвини, който сега е вицепремиер в правителството на Мелони, беше оневинен по пореден такъв процес, по който прокуратурата искаше присъда от шест години затвор. Въпреки тези оневинителни решения на 7 март Касационният съд на Италия осъди правителството да плати обезщетение на еритрейци, които са били държани принудително на италиански военен кораб в продължение на 9 дни през 2018 г., защото Салвини не е разрешавал те да бъдат свалени на италиански бряг. Касационният съд обаче прехвърли топката на Апелативния съд в Рим що се касае до сумата на обезщетението, което трябва да плати правителството на всеки един засегнат мигрант, отбелязват Франс прес и Ройтерс, както и изданията „Темпо“ и „Кориере дела сера“. Мелони изрази възмущение от това съдебно решение и каза, че пари на данъкоплатците, спечелени с честен труд, ще бъдат използвани за обезщетения на хора, влезли незаконно в страната, припомня „Фигаро“.

Усилията на Италия в областта на миграцията са приветствани и от ЕК. През февруари еврокомисарят по миграционните въпроси, австриецът Магнус Брунер заяви пред АНСА, че „Италия е един много важен за нас партньор по темата за миграцията и за репатрирането на мигрантите. Мисля, че Италия се опитва да намери нови начини, за да гарантира, че репатриранията наистина се извършват и е много положително да имаме нов подход“.

Източник: БТА

Свят

Какво е значението на предстоящото посещение на султана на Оман в Русия

Руският президент Владимир Путин ще разговаря във вторник със султана на Оман Хайсам бин Тарик Ал Саид в Москва, предадоха световните агенции, като се позоваха на Кремъл. 

Оманската новинарска агенция потвърди, че оманският султан Хайсам бин Тарик Ал Саид ще пристигне в Москва утре на фона на ядрените преговори между Иран и САЩ с посредничеството на Маскат. 

Междувременно Иран и САЩ проведоха вчера втори кръг от ядрени преговори в Рим, които целят да разрешат десетилетните им спорове относно ядрената програма на Техеран и които се провеждат на фона на заплахата на американския президент Доналд Тръмп да предприеме военни действия, ако дипломацията се провали, посочва Ройтерс.

Преди разговорите вчера иранският външен министър Абас Арагчи се срещна с руския си колега Сергей Лавров в Москва. След срещата Лавров заяви, че Русия е „готова да оказва помощ, да посредничи и да играе всякаква роля, която ще бъде от полза за Иран и САЩ“.

В миналото Москва е играла роля в ядрените преговори с Иран като член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето и като страна, подписала по-ранното споразумение, известно като Съвместен всеобхватен план за действие през 2015 г., от което Тръмп изтегли САЩ по време на първия си мандат през 2018 г., отбелязва Ройтерс.

Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи обяви вчера че следващият кръг от преговори със САЩ ще започне следващата седмица и ще бъде на техническо ниво, което може да се тълкува като знак за напредък и за постигане на съгласие по основни въпроси между двете страни, предаде иранската новинарска агенция ИРНА. 

Според ирански официални служители техническата фаза на преговорите ще даде възможност на Техеран да прецени до каква степен Вашингтон е сериозен в намеренията си и дали ще се опита да наложи „прекомерни искания“, най-вече по чувствителни теми за военната промишленост на Иран и връзките му с регионални групировки. 

Представителите на Иран подчертаха, че всякакви бъдещи разговори трябва да се ограничат единствено до ядрената програма на страната. 

Иранският външен министър Абас Арагчи подчерта пред ИРНА, че е твърде рано да се включват експерти от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), което показва, че засега диалогът ще остане между ирански и американски технически екипи, а Оман ще продължи да има ключова роля като посредник.

Срещите на султана на Оман при посещението му в Москва ще се съсредоточат върху сътрудничеството по регионални и глобални въпроси, съобщиха от Оманската държавна новинарска агенция и Кремъл, без да предоставят повече подробности. Вероятно обаче в преговорите ще стане дума и за разговорите за нова ядрена сделка.

Лидерите на Русия и Оман ще обсъдят търговските и икономическите връзки между страните си, както и актуални въпроси от международния и регионалния дневен ред. 

Оман от десетилетия играе важна посредническа роля в конфликтите в Близкия изток и е незаменим медиатор в региона. Доколкото Русия е заинтересована в положителен изход от ядрените преговори между Иран и САЩ, посещението на султана на Оман в Москва придобива важно значение в усилията за продължаване на диалога. 

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Масирано полицейско присъствие след двойно убийство в Германия

Германската полиция заяви, че е разположила голям брой служители на реда, за да разкрият кой е отговорен за вчерашно двойно убийство в Централна Германия, предаде Франс прес.

В края на вчерашния следобед двама мъже бяха открити застреляни в Бад Наухайм, провинция Хесен.

Жертвите са тъст и зет от турски произход, съответно на 59 и 28 години, които не са попадали никога в полезрението на силите на реда, заявиха днес полицията и прокуратурата.

Съобщено бе, че е разположен сериозен контингент от униформени и цивилни полицаи, както и от представители на специалните сили, а също така и един хеликоптер.

Властите смятат, че зад убийството стои личен мотив.

/ЛМ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Русия и Украйна си размениха обвинения за нарушаването на еднодневното великденско примирие

Русия и Украйна си размениха обвинения за нарушаването на еднодневното великденско примирие, обявено от руския президент Владимир Путин, предаде Ройтерс. 

Путин нареди на руската армия да прекрати военните действия по цялата фронтова линия до полунощ на 21 април. 

Украинският президент Володимир Зеленски обаче каза, че Русия се опитва да създаде впечатление за Великденско примирие във военните действия и че през нощта руската армия е предприела опити да напредне и да нанесе загуби на украинските сили по фронтовата линия.

От полунощ до обяд местно време Русия е извършила 26 нападения, написа Зеленски в „Екс“. 

„Или Путин няма пълен контрол над армията си, или действията на Русия ясно показват липса на желание за реално прекратяване на войната. Очевидно се търси само положителен пиар ефект“, написа той.

От своя страна, руското Министерство на отбраната обвини Украйна в над 1000 нарушения на примирието, от които нападения по инфраструктура и по цивилни. По данни на министерството украинските сили са обстрелвали руски позиции 444 пъти и са извършили над 900 атаки с дронове, включително срещу Крим и руските гранични региони Брянск, Курск и Белгород.

Украинската армия съобщи, че активността днес на фронтовата линия е намаляла, а някои руски военни блогъри също отбелязаха спад в бойните действия.

Очевидният провал на примирието подчертава колко трудно ще бъде за американския президент Доналд Тръмп да реализира своята амбиция да постигне траен мир в конфликта.

Администрацията на Тръмп предупреди, че ще прекрати усилията си за посредничество, ако скоро не се появят ясни сигнали за напредък. В петък Тръмп и държавният секретар Марко Рубио заявиха, че е необходима промяна в динамиката на конфликта, за да се оправдаят дипломатическите усилия.

Тръмп нееднократно е предупреждавал за опасността от ескалиране на напрежението. Неговата администрация все по-често описва войната като непряк конфликт между САЩ и Русия – позиция, която съвпада с тази на Москва.

Миналия месец, след като Киев прие предложението на Тръмп за 30-дневно примирие, Путин заяви, че остават неразрешени ключови въпроси по споразумението. И двете страни се съгласиха да не нападат енергийна инфраструктура, но продължават да се обвиняват взаимно в нарушения.

Украинският президент заяви, че Украйна е готова да удължи примирието с още 30 дни, но предупреди, че ако Русия продължи военните действия, Киев също няма да стои безучастен.

Путин, от своя страна, нареди на началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия Валерий Герасимов да бъде подготвен за „пълен“ отговор, ако украинската страна наруши примирието.

В момента Русия контролира малко под 20 % от украинската територия, включително анексирания през 2014 г. Крим и части от Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област.

Обявявайки примирието преди посещение на православна великденска литургия, Путин заяви, че то ще покаже дали Украйна е готова и способна да направи стъпка към мир. Той благодари на Тръмп, на китайския президент Си Цзинпин и на лидерите от групата БРИКС за усилията им в търсене на решение.

Европейският съюз обаче реагира сдържано, подчертавайки, че Русия има възможност да спре войната незабавно, ако пожелае.

Говорителят на ООН Стефан Дюжарик отново подчерта подкрепата на организацията за „смислени усилия за справедлив, устойчив и всеобхватен мир, който напълно защитава суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна“.

Тази година православната и западната църква отбелязват Великден на една и съща дата. В обръщение към украинците пред катедралата „Света София“ в Киев Зеленски призова сънародниците си да не губят надежда,  че мирът ще се върне в страната им.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 12 минути

Васил Маринов завърши на девета позиция в категория до 109 килограма на Европейското първенство по вдигане на тежести в Молдова

Икономикапреди 29 минути

Превръщането на пустеещи офис сгради и магазини в жилища в Нидерландия се забавя

Спортпреди 30 минути

Елина Свитолина спечели титлата на турнира по тенис в Руан

Святпреди 43 минути

Какво е значението на предстоящото посещение на султана на Оман в Русия

Обществопреди 44 минути

Криско: Всеки месец група деца със специални потребности ще се лекуват безплатно в София

Спортпреди 49 минути

Аугсбург и Айнтрахт Франкфурт направиха равенство

Спортпреди един час

Нургюл Салимова пропусна печеливша позиция и завърши реми с Алина Кашлинская на Гран при турнира по шахмат в Пуне

Спортпреди един час

Два гола на Джонатан Дейвид донесоха домакинска победа на Лил над Оксер и място в топ 4 на френското първенство

Спортпреди един час

Арсенал се наложи при гостуването си на Ипсуич

Балканипреди един час

Стотици хора присъстваха на празничното богослужение за Второ Възкресение в българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул

Святпреди един час

Масирано полицейско присъствие след двойно убийство в Германия

Спортпреди 2 часа

Арина Сабаленка и Елена Остапенко ще играят на финала на турнира по тенис в Щутгарт

Балканипреди 4 дни

КНА: Според кипърския финансов министър трябва да се предложи структуриран диалог между ЕС и САЩ относно митата

Балканипреди 4 дни

Модернизацията на румънската ВВС база „Михаил Когълничану“ има за цел да я превърне в регионален стратегически център на НАТО

Спортпреди 5 дни

Баскетболистките на Монтана 2003 изравниха серията за титлата срещу Берое, Рилски спортист поведе на Локомотив София в спора за третото място

Българияпреди 4 дни

Наталия Киселова поздрави европейските шампиони по вдигане на тежести Ангел Русев и Иван Димов

Святпреди 4 дни

Русия пренебрегва американското предложение за прекратяване на ударите по въздух, вода и суша, заяви Зеленски

Икономикапреди 5 дни

Новите мита на САЩ създават предимство за износа на облекло от Египет, който разполага с възможност за безмитен достъп до американския пазар

Святпреди 5 дни

Тръмп подписа указ за намаляване на цените на медикаментите

Обществопреди 4 дни

Навършват се сто години от атентата в църквата „Света Неделя“

Политикапреди 5 дни

ГЕРБ, бившите комунисти и Шоуто остават заедно в името на еврозоната

Политикапреди 5 дни

Утре ще е вторият вот на недоверие към кабинета “Желязков“

Бизнеспреди 4 дни

Интервю | Ричард Далтън: Иран разбира ядрената сделка като „аз печеля нещо и ти печелиш нещо“, а Тръмп – не

Политикапреди 4 дни

Борисов стана борец срещу Магнитски – Пеевски бил натопен по доноси, “тече процес“ по отмяната

Новини