Глобалният петролен пазар може да се сблъска с излишък до 4 милиона барела дневно през 2026 г. заради нарастващо производство от Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците им (ОПЕК+), както и заради слабо търсене. Това прогнозира в свой доклад Международната агенция по енергията (МАЕ), публикуван днес и цитиран от Ройтерс.

Прогнозите са над предишна оценка за излишък от 3,3 милиона барела дневно и са далеч над очакванията на други анализатори.

ОПЕК+ добива повече суров петрол, който предлага на пазара, след като реши да премахне част от съществуващите ограничения върху добива по-бързо от планираното първоначално.

Допълнителното предлагане засилва опасенията от излишък и оказва низходящ натиск върху цените на петрола тази година.

МАЕ очаква предлагането през тази година да расте по-бързо от търсенето, като се увеличи с 3 милиона барела дневно спрямо прогнозираните по-рано 2,7 милиона барела на ден. Следващата година предлагането ще се увеличи с допълнителни 2,4 милиона барела дневно, прогнозира агенцията.

МАЕ ревизира надолу прогнозата си за ръст на глобалното търсене на петрол тази година до 710 000 барела дневно което е с 30 000 барела на ден по-малко спрямо предишната прогноза на агенцията, изтъквайки по-предизвикателната икономическа обстановка.

„Потреблението на петрол ще остане ниско през останалата част от 2025 г. и през 2026 г., което ще доведе до прогноза за годишен ръст от около 700 000 барела на ден и през двете години“, пише в месечния доклад на МАЕ.

„Това е доста под историческите средни нива, тъй като по-суровият макроклимат и електрификацията на транспорта водят до рязко забавяне на растежа на потреблението на петрол“, отчитат експертите.

Агенцията очаква по-бърз преход към възобновяеми енергийни източници спрямо други прогнози, като тази на ОПЕК.

Вчера ОПЕК потвърди прогнозата си, че търсенето ще нарасне с 1,3 милиона барела на ден тази година, почти двойно повече от очакваното от МАЕ, посочвайки, че световната икономика запазва стабилна тенденция на растеж.

Цените на петрола се понижиха днес, като суровият петрол сорт Брент се търгува под 62 долара за барел.

През 2026 г. пазарът на петрол вероятно ще се изправи пред сериозно пренасищане, ако добивът продължи да расте, а търсенето остане слабо – фактор, който може да поддържа цените под натиск.

МАЕ предупреждава, че световният пазар изглежда пренаситен с петрол. През септември глобалното предлагане на петрол се е увеличило с 5,6 милиона барела на ден спрямо същия месец на миналата година, като приносът от ОПЕК+ в този ръст представлява 3,1 милиона барела.

Допълнителното предлагане на пазара се дължи и на факта, че количеството петрол, превозвано по море през септември, се е увеличило с 102 милиона барела – най-голямото увеличение от началото на пандемията от КОВИД-19, което се дължи отчасти на рязкото нарастване на производството в Близкия изток, отчита МАЕ.

Освен ОПЕК+, растежът на предлагането през следващата година ще бъде подпомогнато и от производители извън организацията, като САЩ, Канада, Бразилия и Гвиана.

Прогнозата на МАЕ за потенциалния излишък е по-голяма от тази на други организации. Проучване на Ройтерс сред анализатори през септември показа, че пазарът може да се сблъска със свръхпредлагане от 1,6 милиона барела дневно през 2026 г.

От своя страна, ОПЕК очаква световното предлагане на петрол да съответства на търсенето през следващата година, тъй като прогнозира по-бавен ръст на производството извън ОПЕК+ и по-силно търсене.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА

„Обединена българска банка“ (ОББ) повишава прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) у нас от 2,8 на сто на 2,9 на сто за 2025 г., съобщават от банката.

Прогнозната е консервативна. Основната причина е силното влияние на бюджетните разходи върху растежа на БВП за полугодието, което го прави неустойчив на нива от над 3 на сто, пише в анализ на главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

През първото полугодие на 2025 г. брутният вътрешен продукт постигна значителен реален ръст от 3,3 на сто. „От страна на търсенето крайното потребление основно движеше икономическата активност, като солидно се увеличи с 8 на сто (реално) при доминиращ относителен дял от 80,9 на сто в структурата на БВП. Инвестициите нараснаха дори още по-бързо, достигайки  увеличение от 9,5 на сто на годишна база, и въз основа на своя над 4,5 пъти по-малък дял от 17,9 на сто също стабилно подкрепиха ръста, коментира д-р Емил Калчев. На този фон износът се сви с 4,1 на сто, докато вносът нарасна с 2,3 на сто през полугодието.

От страна на производството строителството и услугите бяха основата на растежа. „Строителството увеличи продукцията си с реално 7,7 на сто, но неговото влияние върху динамиката на БВП не бе особено силно, поради скромния му относителен дял от 3,7 на сто. Макар и по-бавно от строителството, услугите също сериозно нараснаха – с 4 на сто на годишна база, като основно задвижиха икономиката нагоре въз основа на огромния си дял от 64,5 на сто в БВП“, допълва Калчев. В същото време селското стопанство и индустрията отбелязаха спадове с 2 на сто и 3,2 на сто, съответно.  

През август хармонизираната инфлация се увеличи на годишна база с 3,5 на сто, а потребителската инфлация (по националната методология) остана на високото си ниво от 5,3 на сто. Базисната инфлация (без храни и горива) също се ускори до 3,6 на сто. Според ОББ основният мотор за бързото покачване на цените е продължаващият двуцифрен ръст на възнагражденията в страната. Той ясно поражда завишени инфлационни очаквания от домакинствата и бизнеса, а те се материализират в ускорена фактическа инфлация. Решението за въвеждане на еврото подсили инфлационните нагласи, но не е основната причина за тях. 

По последни данни на НСИ през второто тримесечие на 2025 г. цените на жилищата нараснаха с 15,5 на сто спрямо същия период на миналата година, като темпът им леко се ускори – с 0,4 процентни пункта в сравнение с този от първото тримесечие. „Интензивното търсене на жилища, особено в големите градове, ликвидността и професионализмът на банковия сектор, както и психологическата динамика около еврото, стимулираха ръста в цените на имотите“, обясни д-р Калчев.

Факторите, които ще продължат да стимулират търсенето, са: бързият ръст на заплатите, исторически ниските лихвени нива по ипотечните кредити, сравнително ограничените възможности на домакинствата за инвестиции, миграцията към столицата и големите градове, както и националната инвестиционна психология. От своя страна качеството на предлаганите нови жилища е значително по-високо, а това също предполага по-високи цени. 

„След присъединяването към еврозоната интензивните емоции и страхове, тласкащи пазара нагоре, постепенно ще отслабнат, а по-широката парична и инвестиционна отвореност на страната ще създаде допълнителни инвестиционни възможности за домакинствата. От своя страна високите цени са естествен охладител на търсенето, а и ускоряващото се предлагане също предполага тяхното забавяне в средносрочен план“, заключи главният икономист на ОББ.

Източник: БТА