Включването на проекти с „двойна употреба“, рисковете от засилена бюрокрация, прозрачността при финансирането на проекти с отбранителен характер, както и възможностите за участие на малките и средни предприятия са сред акцентите, които евродепутатите поставят пред програма „Хоризонт Европа“.

„Хоризонт Европа“, известна още като рамковата програма за научни изследвания и иновации, е основната програма на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации. Тя функционира на седемгодишен цикъл.

Миналата седмица еврокомисарят Екатерина Захариева представи пред Комисията по индустрия, научни изследвания и енергетика към Европарламента приоритетите за  следващия период (2028 – 2034) за „Хоризонт Европа“.

„Хоризонт“ остава световна марка, към която всички искат да се присъединят — едно от най-добрите вложения в бъдещето на Европа. С новата рамкова програма — следващия „Хоризонт Европа“ — искаме да превърнем този потенциал в устойчива конкурентоспособност, каза еврокомисарят. 

Предлага се бюджетът на програмата да бъде удвоен – до 175 милиарда евро. Това означава удвояване на средствата за Европейския съвет по научни изследвания, както и над три пъти увеличение на бюджета за Европейския съвет по иновации. „Новата структура ще подкрепя целия път на иновацията — от лабораторията до пазара“, обясни Захариева. Проектите ще бъдат прилагани „с двойна употреба“ – гражданско и отбранително предназначение, защото геополитическата среда се е изменила и дуална употреба означава „двойна инвестиция в конкуретноспособността и в сигурността на Европа“.

„Съвместните изследвания ще се съсредоточат върху четирите основни направления на новия фонд за конкурентоспособност: декарбонизация (намаляване или пълно премахване на въглеродните емиси, отделяни заради човешката дейност, бел.ред.), здраве, дигитализация и сигурност и отбрана. „Хоризонт“ ще финансира изследвания и иновации, а фондът за конкурентоспособност ще осигурява тяхното внедряване“.

Включването на проекти с „двойна употреба“

Евродепутатът Кристиян Елер от Европейската народна партия зададе два въпроса по изказването на българския еврокомисар: как би изглеждало управлението между Европейския фонд за конкурентноспособност и „Хоризонт“, и какво означава, че програмата ще бъде по подразбиране „с двойна употреба“.

Захариева отговори, че „Хоризонт Европа“ е самостоятелна програма — със собствен регламент и отделен, гарантиран бюджет, програмата ще продължи да финансира изследванията и иновациите, а внедряването и ще бъде финансирано чрез Фонда за конкурентноспособността.

„По подразбиране“ означава, че възможността за проекти с двойно презначениедна няма да е ограничена само до определена част от програмата — например до Европейския съвет по иновации — а ще може да присъства във всички направления, когато има реална нужда, обясни еврокомисарят.

Рисковете от засилена бюрокрация

Рене Репаси от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент изрази опасения за автономността на програмата: „Връзката между Фонда за конкурентоспособност (ECF) и програмата „Хоризонт“ оставя впечатление, че първият — ECF — започва да навлиза в територията на втория. А след като толкова се борихме за автономията на „Хоризонт“, сега виждаме, че тя може да се окаже повече формална, отколкото реална“.

Репаси попита как според Захариева може да се укрепи научният фокус на програмата, дали двойната употреба няма да създаде още повече бюрокрация и по този начин много талантливи изследователи да се въздържат да кандидатстват по „Хоризонт“. Евродепутатът отправи и апел: „Затова призовавам да запазим и подчертаем свободата и значението на фундаменталните изследвания, за да може новите открития да възникват там, където днес дори не предполагаме — и да гарантираме, че социалните науки ще запазят своето място в програмата“.

Според Захариева няма заплаха Фондът за конкурентноспособност да подкопае Европейския изследователски съвет или други части на „Хоризонт“. Еврокомисарят смята, че „двойната употреба“ е възможност, но уточнява, че целта е програмата да се опрости откъм административна тежест, а не обратното.

„Квантовите технологии са по дефиниция с двойна употреба. Финансираме много такива проекти, и те имат приложения както в граждански, така и в отбранителен контекст. Затова в някои конкурси за квантови технологии и изкуствен интелект ограничаваме допустимостта на кандидати от трети държави, поради съображения за икономическа и изследователска сигурност“, отвърна тя.

Малките и средни предприятия

Чешкият евродепутат Яна Нагьова от групата „Патриоти за Европа“ попита как новите правила на програмата „Хоризонт“ ще гарантират, че малките и средни предприятия (МСП) и регионалните иноватори — а не само вече утвърдените центрове на върхови постижения — ще могат да се превърнат в истински лидери в научните изследвания; и кои конкретни мерки за облекчаване на административната тежест ще бъдат приоритетни от самото начало.

„В крайна сметка, учените трябва да се занимават с наука, а не с администрация“, заключи Нагьова.

Екатерина Захариева отново посочи, че ключът е опростяването на процедурите по кандидатстване в програмата, като изброи конкретни стъпки, които се тестват и които ще дадат повече свобода и гъвкавост на участниците.

Отбраната и сигурността в Европа

Ричард Колс от групата на „Европейските консерватори и реформисти“ каза, че новата програма трябва да отразява реалността, в която живеем: „Европа, изправена пред конвенционални и хибридни заплахи от враждебни актьори, с Русия в центъра на тази заплаха“.

„Приветствам амбицията на Комисията, особено разширения фокус върху конкурентоспособността, сигурността и иновациите с двойна употреба. Напълно подкрепям включването на проекти, свързани с отбраната, в тази програма, защото — както Вие самата отбелязахте, позовавайки се на експертите — разграничението между граждански и военни иновации вече е изкуствено“.

Въпросите, които Колс зададе, са свързани с отбраната и сигурността в Европа:

Как Комисията възнамерява да убеди онези държави членки и евродепутати, които все още се придържат към остарялото виждане, че „Хоризонт“ трябва да остане изцяло граждански инструмент?

Захариева отговори, че убеждават скептичните държави и евродепутати чрез диалог и примери. Тя допълни, че в Съвета на ЕС има почти единодушна подкрепа за включването на проектите с двойна употреба. Отбраната е включена само като отделен етап за подкрепа на стартъпи и компании в процес на разрастване, които разработват подобни технологии, за да останат и да се развиват в Европа.

Научните изследвания в областта на отбраната, допълни еврокомисарят, ще бъдат част от отделна програма, която също е включена в предложението за следващата Многогодишна финансова рамка и във Фонда за конкурентоспособността.

Обмисля ли Комисията създаването на специален механизъм за надзор върху научните изследвания и иновациите, свързани с отбраната — включително пълна прозрачност относно крайните бенефициенти и собствеността на участващите организации?

Според отговора на Захариева прозрачността ще бъде уредена също в рамките на Фонда за конкурентоспособност.

Автономността на Хоризонт Европа

Кристоф Грудлер от „Обнови Европа“ каза, че учените трябва да бъдат оставени да изследват свободно, без всичко „да се дирижира от Брюксел“. „Програмата Хоризонт трябва да остане автономна, колаборативна и вярна на своя европейски дух“, смята Грудлер. Как ще се гарантира, че интеграцията между „Хоризонт“ и Фонда за конкурентноспособност няма да ограничи научната свобода и иновациите? Грудлер помоли и за разяснение на понятието „moonshots“ в рамковата програма.

Еврокомисарят отговори, че подходът в такъв тип конкурси е „отдолу-нагоре“, защото учените и бизнесът знаят най-добре от какво имат нужда. В програмата е заложено да се даде повече свобода на участниците. По отношение на т.нар. „moonshots“ (амбициозни проекти) Комисията иска да покаже, че Европа трябва да мисли мащабно и да подкрепя наистина големи проекти, каквито нито една държава членка не може да финансира самостоятелно.

Тези проекти си поставят набор от стратегически цели като: да се поддържа лидерството на Европа във физиката на елементраните частици чрез новия колайдер на ЦЕРН, да се интегрират кватови технологии в ежедневието, пробивни терапии в медицината и т.н.

Казусите с Израел

Датският евродепутат от Група на левицата в Европейския парламент – GUE/NGL Пер Клаузен засегна темата за Израел. Той посочи, че в медиите са излезли разкрития, че програмата „Хоризонт“ е финасирала израелското министерство на отбраната. „Това се случва въпреки факта, че „Хоризонт Европа“ няма право да финансира военни дейности“, каза Клаузен.

Към Захариева отправи три въпроса:

Смята ли комисарката за оправдано ЕС да продължава да финансира военни дейности в държава, обвинявана в геноцид, дори след подписването на примирие?
Какви конкретни стъпки предприема Европейската комисия, за да прекрати или замрази споразумението по „Хоризонт Европа“ с Израел?
Ще предприеме ли Европейската комисия подробно разследване на въздействието върху правата на човека на вече отпуснатото и бъдещо финансиране за Израел и израелски военни програми?

Комисарката отговори по следния начин:

„Комисията предложи частично спиране на достъпа до акселератора на Европейския съвет по иновации (EIC Accelerator) за Израел. В момента това предложение е на разглеждане в Съвета. Добре е, че има положителни развития. И знам, че това, което ще кажа, няма да се хареса на всички, но искрено вярвам, че ще бъде рецепта за катастрофа, ако започнем да изключваме учени въз основа на тяхната националност. Разбира се, ние проверяваме проектите. Разбира се, искаме да сме сигурни, че всеки проект, който финансираме в Израел, има само гражданско приложение, и ние вече го правим.

Както казах, предложихме прекратяване на част от програмата и на достъпа на всички израелски участници до акселератора.

Имаше и други предложения, идващи от Комисията, но сега, имайки предвид новата ситуация на място — факта, че беше постигнато примирие — трябва да се има предвид, че целта на всички мерки, които предложихме в Комисията, беше да се постигне примирие, а не да се накажат израелските учени и изследователи. Така че това е нещо, към което трябва да се отнесем внимателно, като следим развитието на място. Разбира се, ще продължим да оценяваме всеки проект, който финансираме с участието на израелски организации, и ако те не изпълняват споразуменията, които са подписали, сме готови да прекратим договорите с тях“.

Източник: Offnews.bg

Белгия, където се намира основната част от замразените руски активи в Европа, заяви днес, че ще подкрепи използването им за Украйна само ако получи гаранции за споделена отговорност от останалите европейски държави. В противен случай страната е готова да се противопостави на обсъждането на темата днес в Брюксел, съобщава Франс прес.

Белгийският министър-председател Барт Де Вевер настоя, че европейските му партньори трябва да споделят риска при използването на милиардите долари замразени активи, държани в Белгия, за да бъде подпомогната украинската икономика и военните усилия на страната през следващите години. 

„Ако парите трябва да бъдат върнати, (ще е необходимо) всяка страна членка да даде своя принос, така че Белгия да не трябва да носи този риск сама“, изтъкна той.

Освен това Де Вевер поиска отпускането на активи, съхранявани в други страни, които са съюзници на Украйна.

„Знаем, че има огромни суми от руски средства в други страни, които си мълчат по този въпрос“, отбеляза белгийският лидер.

„Ако тези три изисквания, които смятам, че са напълно разумни, бъдат изпълнени, тогава можем да продължим напред. В противен случай, ще направя всичко по силите си на европейско ниво, както и на национално ниво, политически и юридически да блокирам това решение“, категоричен бе Де Вевер.

Бюджетните и военните нужди на Украйна за 2026 и 2027 г. се изчисляват на около 153 млрд. долара, а изпълнителният орган на Европейския съюз разработва план за използване на замразените руски активи като обезпечение, за да бъдат осигурени средствата, пише Асошиейтед прес.

Най-големият дял от тези активи — около 225 млрд. долара — се държи в Белгия, а белгийското правителство е предпазливо да ги използва без твърди гаранции от останалите държави в ЕС.

„Ние сме малка държава и ответните мерки могат да бъдат много тежки. Те могат да конфискуват всякакви средства на западни банки в Русия, да отнемат европейски компании, които оперират там“, предупреди Де Вевер.

Източник: Offnews.bg

Белгия, където се намира основната част от замразените руски активи в Европа, заяви днес, че ще подкрепи използването им за Украйна само ако получи гаранции за споделена отговорност от останалите европейски държави. В противен случай страната е готова да се противопостави на обсъждането на темата днес в Брюксел, съобщава Франс прес.

Белгийският министър-председател Барт Де Вевер настоя, че европейските му партньори трябва да споделят риска при използването на милиардите долари замразени активи, държани в Белгия, за да бъде подпомогната украинската икономика и военните усилия на страната през следващите години. 

„Ако парите трябва да бъдат върнати, (ще е необходимо) всяка страна членка да даде своя принос, така че Белгия да не трябва да носи този риск сама“, изтъкна той.

Освен това Де Вевер поиска отпускането на активи, съхранявани в други страни, които са съюзници на Украйна.

„Знаем, че има огромни суми от руски средства в други страни, които си мълчат по този въпрос“, отбеляза белгийският лидер.

„Ако тези три изисквания, които смятам, че са напълно разумни, бъдат изпълнени, тогава можем да продължим напред. В противен случай, ще направя всичко по силите си на европейско ниво, както и на национално ниво, политически и юридически да блокирам това решение“, категоричен бе Де Вевер.

Бюджетните и военните нужди на Украйна за 2026 и 2027 г. се изчисляват на около 153 млрд. долара, а изпълнителният орган на Европейския съюз разработва план за използване на замразените руски активи като обезпечение, за да бъдат осигурени средствата, пише Асошиейтед прес.

Най-големият дял от тези активи — около 225 млрд. долара — се държи в Белгия, а белгийското правителство е предпазливо да ги използва без твърди гаранции от останалите държави в ЕС.

„Ние сме малка държава и ответните мерки могат да бъдат много тежки. Те могат да конфискуват всякакви средства на западни банки в Русия, да отнемат европейски компании, които оперират там“, предупреди Де Вевер.

Източник: Offnews.bg