Главният изпълнителен директор на австрийския концерн „Фьосталпине“ (Voestalpine) Херберт Айбенщайнер окачестви днес новия план на ЕС за рязко намаляване на квотите за внос на стомана „важна стъпка“  по пътя към гарантирането на сигурността на европейския стоманодобивен сектор и призова за бързото му приемане, предаде Ройтерс.

„Тези мерки трябва да бъдат приети бързо и в идеалния случай да влязат в сила в началото на 2026 г.“, каза главният изпълнителен директор на австрийския производител на стомана пред осведомителната агенция.

Европейската комисия представи вчера предложения за нови мерки за защита на стоманодобивния сектор в ЕС от последиците на световното свръхпроизводство. Предложенията подлежат на одобрение от Съвета на ЕС и Европейския парламент, като след влизането им в сила се предвижда отпадане на действащите защитни механизми след юни 2026 г.

Комисията предлага да се запази принципът на отворена търговия, но да се ограничи обемът на безмитния внос до 18,3 милиона тона годишно. Това представлява намаление с 47 на сто спрямо квотите за 2024 г. Предвижда се също удвояване на митническите ставки извън квотата до 50 на сто при действащи понастоящем 25 на сто, както и въвеждане на механизми за по-добра проследимост на пазарите.

Борсови индекси на Уолстрийт  стартираха сесията в сряда с повишения, след кратко прекъсване на продължаващия рали тренд. Инвеститорите са фокусирани върху очакваните изказвания на представители на Управлението за федерален резерв, които могат да дадат насоки в хоризонт относно монетарната политика на централната банка, предаде Ройтерс.

Промишленият Dow Jones Industrial Average се повиши с 46,3 пункта или 0,10 на сто до 46 649,32 пункта в началото на търговията.

Широкият индекс S&P 500 добави 9.3 точки или 0,14 на сто достигайки 6723,87 пункта.

Технологичният Nasdaq Composite се покачи с 64 пункта или 0,28 на сто до 22 852,32 пункта.

Германското правителство повиши прогнозата си за икономическия растеж на страната през 2026 г. до 1,3 на сто, предаде ДПА. В същото време за тази година се очаква минимален ръст от 0,2 на сто, което е по-добра перспектива в сравнение с предишната прогноза за стагнация. Страната вече отчете две поредни години на спад в брутния вътрешен продукт

Прогнозите са повишени спрямо оценката на предишното правителство, което през април очакваше икономиката да остане без растеж през 2025 г. заради влиянието на търговската политика на САЩ и политическата несигурност в страната.

Канцлерът Фридрих Мерц и оглавяваното от него коалиционно правителство направиха възстановяването на икономиката свой приоритет, когато поеха властта през май. Министърът на икономиката Катарина Райхе подчерта необходимостта от бързи реформи за подобряване на конкурентоспособността, иновациите и намаляване на бюрокрацията. Като част от усилията в тази посока правителството започна програма за стимулиране на инвестициите и създаде фонд от 500 милиарда евро за обновяване на инфраструктурата през следващите 12 години.

Въпреки това Германия продължава да се сблъсква с предизвикателства като засилена конкуренция от Китай и последиците от глобалната търговска политика, което ограничава значителния икономически растеж в краткосрочен план.