Икономика
Експерти от КЗП и НАП разясниха на граждани в Златица правилата за превалутиране и санкциите за търговци

Правилата за превалутиране и задълженията на търговците бяха разяснени на информационна среща в Златица, организирана от Комисията за защита на потребителите (КЗП) като част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България. В срещата, състояла се в Народно читалище „Христо Смирненски“, участваха Валя Крумова, директор на офис НАП-София област и експертите от КЗП Жанета Садразанова и Илиана Кираджийска.
Садразанова посочи, че от 1 януари 2025 г. всички банкови сметки на граждани и фирми у нас ще бъдат автоматично превалутирани от левове в евро по фиксирания курс на Българската народна банка (БНБ) – 1,95583 лв. за 1 евро. По думите ѝ процесът по конвертиране на сметките ще бъде безплатен за потребителите, а условията по кредити, депозити и други банкови продукти няма да се променят. „Единствената разлика ще бъде във валутата. Всички договори остават в сила, без промяна на лихвени условия или срокове“, уточни Садразанова.
Периодът на двойно обявяване на цените започна от 8 август 2025 г. и ще продължи до 8 август 2026 г. В този срок всички търговци са длъжни да изписват цените едновременно в лева и евро, независимо коя от двете стойности е посочена първа. „Важно е обозначенията да са поставени близо едно до друго, с еднакъв размер, цвят и шрифт, за да не въвеждат потребителите в заблуждение“, посочи експертът. При плащане в левове търговците са длъжни да връщат рестото в евро, освен ако нямат наличност.
Банките и пощенските станции в малките населени места ще обменят левове в евро без такси през първите 6 месеца, като след това могат да се начисляват минимални такси, но левовете ще останат обменяеми за неограничен срок без такси в БНБ, уточни още Садразанова.
КЗП вече извършва проверки за спазване на изискванията за двойно обозначаване на цените. „След 8 октомври вече се съставят актове и се налагат санкции на търговците, които не спазват закона“, каза тя. Глобите са от 10 000 до 100 000 лв., като се следи и за необосновано повишаване на цените в преходния период. Данните за цените на основни продукти са публични на сайта на КЗП.
Директорът на офис НАП-София област Валя Крумова даде уверения, че Националната агенция за приходите е напълно подготвена технически за въвеждането на еврото. „Всички електронни системи са актуализирани, така че от 1 януари 2026 г. всички данъчни и осигурителни задължения ще могат да се изпълняват безпроблемно“, посочи тя.
Крумова уточни, че годишните данъчни декларации за 2025 година ще се подават в левове, но ще се плащат в евро, тъй като от 1 януари 2026 г. официалната валута ще бъде евро. „В периода на двойно обращение – от 1 до 31 януари – ще бъде възможно плащане както в левове, така и в евро. Но пред НАП плащанията ще се извършват само в евро, тъй като системата ни няма да поддържа плащания в левове“, обясни Крумова. Тя допълни, че всички възстановявания от страна на НАП също ще се извършват в евро. „Събираме в евро, връщаме в евро – така ще бъде след официалното въвеждане на валутата“, заяви директорът и подчерта, че институцията е готова да подпомага гражданите в процеса на адаптация към новата валута.
Крумова призова гражданите да следят актуалната информация на сайтовете на НАП и КЗП, където се публикуват отговори на най-често задаваните въпроси за процеса на въвеждане на еврото.
Източник: БТА
Икономика
Индустриален парк Бургас отчита напредък по ключов проект за близо 40 млн. лева

Строителството на втората фаза от изграждането на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ напредва с бързи темпове върху терен от над 140 декара в промишлена зона „Юг-Запад“. Проектът, реализиран от „Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД в партньорство с Община Бургас, е финансиран по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост и е на стойност малко над 39 млн. лева. От тях над 25,7 млн. лв. са безвъзмездна финансова помощ, уточниха от акционерното дружество.
Изгражда се цялостна публична инфраструктура – реконструкция на ул. „Търговска“, улично осветление и дъждовна канализация, както и вътрешна мрежа за ВиК, електроснабдяване, пътна и велосипедна инфраструктура, озеленяване и видеонаблюдение. Новата индустриална зона ще разполага с 450 декара площ за инвестиции и подобрена комуникационна свързаност. Проектът е ключов елемент от Плана за интегрирано развитие на Община Бургас до 2027 г., с фокус върху технологичните иновации и насърчаване на икономическата активност, посочиха от „Индустриален и логистичен парк Бургас“ АД.
С реализацията на втората фаза се очаква откриването на над 700 нови работни места и дългосрочно привличане на стратегически инвеститори в региона.
БТА припомня, че в рамките на първата фаза на проекта беше изградена напълно инфраструктурата в промишлена зона „Север“, където вече работят 40 инвеститори, разположили своите производствени бази.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
Надеждните публични финанси са основа на устойчивия растеж и котва на стабилността и доверието, каза гуверньорът на БНБ пред МВФ във Вашингтон

Надеждните публични финанси са основа на устойчивия растеж и котва на стабилността и доверието. Това посочи управи на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в свое изказване пред Европейския департамент на Международния валутен фонд (МВФ) – Диалог по политиките, по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които се състояха миналата седмица във Вашингтон, САЩ.
В изказването си, цитирано от пресцентъра на БНБ, Димитър Радев посочва, че напълно споделя основното заключение на доклада на МВФ „Регионална икономическа перспектива“, а именно, че Европа е изправена пред сложна и несигурна обстановка, в която запазването на стабилността и напредъкът на реформите трябва да вървят ръка за ръка.
Гуверньорът на БНБ споделя четири основни наблюдения относно перспективите и свързаните с политиката предизвикателства пред Европа, със специален акцент върху региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, сред които устойчивостта на икономиките от региона, демографските и структурните фактори, предизвикателната външна среда и предизвикателствата пред фискалната политика.
Фискалната политика остава основният тест за доверие и отговорност, казва Радев.
По думите му докладът правилно подчертава значението на това да се отговори на нуждите от по-високи разходи, без да се застрашава фискалната устойчивост, като този баланс продължава да бъде труден в много части на Европа.
Благоразумната фискална политика не означава строги икономии – тя означава отговорност, подчертава Радев, добавяйки, че по-високите доходи и по-големите инвестиции са нужни, но без дисциплина и ефективност те биха могли да подкопаят стабилността, която би трябвало да укрепват.
В нашия регион доверието във фискалната рамка често е трудно постигано и лесно подкопавано. Урокът е ясен: надеждните публични финанси са основа на устойчивия растеж и котва на стабилността и доверието, посочва управителят на БНБ.
Според Радев в по-общ план предизвикателството пред Европа е не само да устои на несигурността, но и да я превърне в източник на обновление.
Това означава завършване на изграждането на единния пазар, задълбочаване на капиталовите пазари и ускоряване на реформите, които укрепват конкурентоспособността и устойчивостта на Европа, посочва той, добавяйки, че твърде често европейската политика остава реактивна и фрагментирана.
По думите му ако Европа действа решително и съгласувано, тя може да превърне своето многообразие в сила, но ако се колебае, рискува да загуби позиции в един все по-конкурентен свят.
По отношение на предстоящото присъединяване на България към еврозоната Димитър Радев подчертава, че това е не само ключов икономически етап, а стратегическо решение, което ще укрепи българската икономика в институционалната и финансова рамка на Европа.
Според него присъединяването към еврозоната не е край на процеса, а начало, включително на по-дълбока отговорност за поддържане на фискална дисциплина, укрепване на институциите и следване на последователна реформаторска политика.
Това са принципите, върху които България – и нашият регион като цяло – трябва да продължат да изграждат конвергенция, устойчивост и дългосрочен растеж, добавя Димитър Радев.
Източник: БТА
Икономика
България отново е сред страните с най-ниско съотношение на държавния дълг към БВП през второто тримесечие на 2024 г.

Делът на държавния дълг на страните от Европейския съюз (ЕС) спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) се е повишил до 81,5 на сто в края на второто тримесечие на 2025 г. спрямо 81,1 на сто в края на първото тримесечие, сочат най-новите данни на „Евростат“, публикувани днес. В еврозоната съотношението е 88,2 на сто спрямо 87,7 на сто през предходното тримесечие.
На годишна база делът на държавния дълг се увеличава както в ЕС – от 81,2 на сто през второто тримесечие на 2024 г. до 81,9 на сто, така и в еврозоната – от 87,7 на сто до 88,2 на сто, показват данните.
В края на второто тримесечие на 2025 г. дълговите ценни книжа представляват 83,7 на сто от общия държавен дълг в ЕС и 84,2 на сто в еврозоната, займите – съответно 13,8 на сто и 13,2 на сто, а наличната валута и депозитите – по 2,5 на сто и в двете зони.
В края на второто тримесечие на 2025 г. най-високо съотношение на държавния дълг спрямо БВП сред страните от ЕС е отчетено в Гърция (151,2 на сто), Италия (138,3 на сто), Франция (115,8 на сто), Белгия (106,2 на сто) и Испания (103,4 на сто).
Най-ниското съотношение – държавен дълг към БВП за второто тримесечие на 2025 г. е регистрирано в Естония (23,2 на сто), Люксембург (25,1 на сто), България (26,3 на сто) и Дания (29,7 на сто).
Спрямо първото тримесечие на 2025 г. 15 страни членки регистрират ръст в съотношението на дълга към БВП в края на второто тримесечие на 2025 г., а 12 -спад. Най-голямо увеличение е отчетено във Финландия (4, 3 процентни пункта), Латвия (2.7 процентни пункта), България (2.6 процентни пункта), Португалия (1.8 процентни пункта), Франция (1.7 процентни пункта) и Румъния(1,4 процентни пункта). Най-значително понижение е налице в Литва (-1,4 процентни пункта), Ирландия (-1,2 процентни пункта), Гърция и Люксембург (- 1,1 процентни пункта и в двете страни).
Спрямо второто тримесечие на 2024 г. 16 страни членки регистрират ръст в съотношението на дълга към БВП в края на второто тримесечие на 2025 г., а 11 страни членки – понижение. Най-голямо увеличение е отчетено във Финландия (7,8 процентни пункта), Полша (6,1 процентни пункта), Румъния (5, 8 процентни пункта), България (4,3 процентни пункта), Франция (3, 5 процентни пункта), Словакия ( 2,7 процентни пункта), Италия (2, 3 процентни пункта) и Латвия (2 процентни пункта). Най-голямо увеличение е отчетено в Гърция (-8.9 процентни пункта), Ирландия (-7.2 процентни пункта), Кипър (-6,5 процентни пункта), Дания (-3, 5 процентни пункта) и Португалия (-2,3 процентни пункта).
Съотношението на дълга към БВП в края на 2024 г. нараства незначително в ЕС до 80,7 на сто от 80,5 на сто в края на 2023 г. , а в еврозоната до 87,1 на сто от 87 на сто.
В края на 2024 г. най-ниските съотношения на дълга към БВП са регистрирани в Естония (23,5 на сто), България (23, 8 на сто), Люксембург (26, 3 на сто), Дания (30,5 на сто), Швеция (34 на сто) и Литва (38 на сто). Съотношението на дълга към БВП е над 60 на сто от БВП в 12 страни членки , като най-високи нива са отчетени в Гърция (154, 2 на сто), Италия (134, 9 на сто), Франция (113, 2 на сто), Белгия (103, 9 на сто) и Испания (101,6 на сто).
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието