/ИЦ/

Източник: БТА

Разговорът за ползите и предизвикателствата пред България от предстоящото членство на страната в еврозоната не трябва да се ограничава до приема ѝ на 1 януари, а дебатът трябва да продължи и след това. Този призив отправи вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев при откриването на организирана от Министерството на иновациите и растежа (МИР) дискусия на тема „Еврозоната като част от пътя към икономическа трансформация“. Това е втори дебат, провеждащ се в сградата на Министерството, като част от националната информационна кампания, свързана с въвеждането на единната европейска валута в България.

Вицепремиерът Дончев припомни, че членството в еврозоната е възможност, но не е гаранция за успех. По думите му трябва да проведем разговора как да се възползваме от всички възможности.

В сегашната ситуация той посочи, че страната има няколко варианта пред своето икономическо развитие. Първият е да продължаваме с анемичния ръст на икономиката от 1,5-2 процента. Друг вариант е да отключим ускоряване на стопанското развитие с над 3 процента. 

Томислав Дончев каза още, че България е извървяла досега лесната част от пътя, но е дошъл краят на икономиката на ниските разходи и оттук насетне предстои по-сложния разговор, включващ темата за образованието и за мерките, с които държавата да се намесва. 

Вицепремиерът припомни, че в момента се изгражда с помощта на държавата иновационна инфраструктура в страната и центрове за компетентности към университетите, както и 10 индустриални зони. Тук той обаче заяви, че са нужни още действия, като отваряне на предоставените на университетите лаборатории за бизнеса и създаването на нови центрове, както и изграждането на още индустриални зони с нови 30 такива, например. Сред нужните действия той припомни и разговора с Министерството на финансите за разработване на данъчни стимули за научна и развойна дейност. 

„Надявам се това да стане до месеци,“ каза вицепремиерът Дончев.

Той отново призова за наличието на политически и обществен консенсус за постигане на целта за ускоряване на икономическия растеж, така че БВП на глава от населението на България да достигне около 80 процента от средноевропейското равнище. 

Според него, опитът на останалите държави членки показва, че когато това съотношение мине 70 процента, тогава се засилва обратната миграция към страната. 

Томислав Дончев беше категоричен, че от членството на България в еврозоната не произтичат структурни рискове. 

Той отказа коментар на политически теми и започналата бюджетна процедура.

В дебата в Министерството участват Петър Ганев, старши изследовател на Института за пазарна икономика (ИПИ) и Илия Кръстев, член на Съвета на директорите на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST). 

На форума присъстват представители на институции, бизнеса, двустранни търговски камари, международни финансови институции, академичните среди, неправителствения сектор и други.

Източник: БТА

Според Индекса на луксозните стоки на Ърнст и Янг за тази година (EY Luxury Client Index 2025) клиентите, интересуващи се от скъпи дрехи и аксесоари, изпитват затруднения в това да оправдаят премиум покупките. Това сочи проучване на EY сред над 1600 клиенти на десет пазара и в различни възрастови групи, за да бъдат изследвани техните интереси и нагласи, съобщава „Ърнст и Янг България“. 

Според Индекса високото качество е в основата на лукса, но статутът все още има силно влияние. Около 71 на сто от клиентите заявяват, че основно са мотивирани от желанието да притежават висококачествени продукти, а 32 на сто посочват, че купуват луксозни модни стоки като знак за статут. В противоречие с тенденцията за дискретен лукс, Индексът показва, че наличието на лого все още има значителна привлекателност за всички клиенти, желаещи луксозни стоки, като 26 на сто го поставят сред петте най-важни фактора при покупката, в сравнение с едва 12 на сто, които предпочитат липсата на лого. Според резултатите, притежаването на нещо с високо качество е по-важно от ексклузивността, одобрението от знаменитости, персонализацията и дори цената. Данните показват, че клиентите в Китай търсят най-много статут чрез притежание на луксозни стоки.

Индексът разкрива противоборство между качеството и цената на луксозните стоки, посочват от компанията. 62 на сто от анкетираните казват, че са обмисляли да си купят луксозен продукт през изминалата година, но са се отказали, тъй като цената е била твърде висока. 46 на сто от клиентите посочват, че биха забавили покупката си, докато не спестят достатъчно или докато марката не предложи отстъпка или разпродажба (29 на сто от анкетираните). Повече от половината клиенти в Япония (60 на сто) и Обединеното кралство (53 на сто) предпочитат да забавят покупката си и да купят по-късно с намаление. А в Китай, вместо да чакат, търсят гъвкави опции за плащане (50 на сто) и висококачествени алтернативи, като например дубликати – продукти, които копират дизайна на луксозни продукти на модни къщи без логото на модната къща (25 на сто). 

За клиенти на луксозни стоки пазаруването в магазините остава предпочитано – 75 на сто от тях са купили последния си луксозен артикул от физически магазин на марката, въпреки нарастващата популярност на онлайн пазаруването. Все пак 33 на сто комбинират посещенията в магазините с уебсайтовете на марките. На пазари като ОАЕ онлайн пазаруването е първият канал за покупки за 55 на сто от клиентите, но удовлетворението е значително по-ниско в сравнение с физическото пазаруване, което подсилва преживяването и включва ексклузивността на обслужването.

Клиентите на луксозни стоки казват, че харесват преживяванията, които марките често правят за промотиране на продуктите си – ВИП партита, грандиозни представяния на нови продукти, откриване на нови магазини и т.н. Отбелязва се, че 70 на сто от клиентите са готови да платят за тези преживявания, ако марката не им ги предложи безплатно. 

Източник: БТА