Общо 42 инвестиционни проекта за 1,4 млрд. лева е сертифицирало до момента Министерството на иновациите и растежа (МИР) в Пловдивска област. Те са осигурили създаването на над 5000 работни места. Това съобщи зам.-министърът на ведомството Красимир Якимов при откриването на регионална конференция „Икономическо партньорство и развитие на бизнеса в регион Пловдив“, която се провежда в TEZ Event Center в Тракия икономическа зона (ТИЗ).

По двете европейски програми на министерството – „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и Програмата за наука и бизнес, и по Националния план за възстановяване и устойчивост са сключени договори с над 600 компании от региона на обща стойност 175 млн. лева. Голяма част от тези средства вече са изплатени и са влезли в икономиката на региона, подчерта Якимов. Само за миналата година МИР е одобрило 13,5 млн. лева за довеждаща инфраструктура в региона, голяма част от която в Тракия икономическа зона.

Зам.-министърът посочи, че по двете програми на министерството до края на програмния период ще бъдат отпуснати общо 5 млрд. лева, като до края на годината ще се „отключи“ ресурс от около 900 млн. лева по няколко процедури. Той призова бизнесът да бъде активен, да кандидатства и да усвоява тези средства, защото така не просто ще реализират идеите си, но и ще облагородят региона. Според Красимир Якимов ТИЗ е най-развитата зона в България, при която има изключително добра синергия между централната и местната власт, и местния и чуждестранния бизнес. 

Последните данни на Института по пазарна икономика в доклада за показателите на регионите през 2024 година е посочено, че в Пловдивска област заетостта се увеличава, а безработицата продължава да е ниска, каза областният управител на Пловдив проф. д-р Христина Янчева, под чийто патронаж се провежда конференцията. Коефициентът на заетост достига 75 на сто, а този на безработица – 4,3 процента. Ръст отбелязват и преките чуждестранни инвестиции, които са съсредоточени в ТИЗ, посочи Янчева. Тя подчерта, че зоната е пример за устойчиво икономическо развитие. Областният управител припомни, че преди няколко месеца в зоната започна проект за въглеродна неутралност, с който Пловдив прави стратегически стъпки към бъдеще, доминирано от зелени енергийни технологии.

В рамките на форума инж. Пламен Панчев, създател и изпълнителен директор на Тракия икономическа зона, ще представи дългосрочната стратегия за развитие и възможностите за чуждестранните инвеститори в областта на участниците.

Във форума участват над 200 представители на фирми от България, Турция и Румъния, дипломати и представители на местната и централната власт. Събитието, част от поредицата Регионални бизнес конференции, организирани от бизнес медията Лидер.БГ. На специална зона с щандове се представят фирми и бизнес решения. Конференцията се осъществява с подкрепата на Българската агенция за инвестиции, Българско-турската търговско-индустриална камара, Българо-румънската търговска камара, Канадско-българската търговска камара, Търговско-промишлена камара – Пловдив и други институции. 

Източник: БТА

Глобалният икономически растеж е под сериозна заплаха поради задълбочаващи се търговски конфликти, затягане на финансовите условия и повишена пазарна волатилност, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на пресконференция в рамките на провеждащите се тази седмица Пролетни срещи на Световната банка и МВФ във Вашингтон.

По думите й рискът от рецесия се е увеличил от 17 на 30 на сто, след разгарянето на търговското противопоставяне по света.

Тези фактори, съчетани с намалена възможност за фискални буфери след поредица от кризи в последните години, поставят страните пред трудни решения и подчертават спешната нужда от глобално координирани действия, каза още тя.

Георгиева представи три основни приоритета за справяне със ситуацията. Първият – разрешаване на търговските спорове между водещите икономики. „Несигурността е на много високо равнище. Без яснота бизнесът не инвестира, а домакинствата предпочитат да спестяват, което допълнително отслабва растежа“, подчерта тя. Втората насока включва възстановяване на фискалната устойчивост и стабилност на финансовата система, а третата – структурни реформи за повишаване на производителността и създаване на благоприятна бизнес среда.

Тя даде и конкретни насоки за най-големите икономики в света, като посочи, че САЩ трябва да се насочат към стабилизиране на държавните финанси, Китай да увеличи усилията си за нарастване на вътрешното потребление и да се стреми към по-голямо присъствие на услугите в икономиката. По отношение на ЕС, Георгиева отново повтори препоръките на Фонда от последните години, които са насочени към това, че блокът трябва да заздрави единния пазар и да го направи по-добре функциониращ.

В изказването си Георгиева обърна специално внимание на ролята на САЩ като най-големия акционер в МВФ. Тя изрази благодарност към финансовия министър на САЩ Скот Бесънт, който ден по-рано представи визията на американската администрация за МВФ и Световната банка. „Изключително ценим гласа на САЩ. Това е не само наш основен партньор, но и домът на много от моите колеги“, посочи Георгиева. Тя подчерта, че изявлението на министъра е идентифицирало редица ключови приоритети, които МВФ ще обсъжда както с американските власти, така и с останалите страни членки. Тя уточни, че Фондът има 400 служители и че бюджетът на организацията в реално изражение не се е променял в последните 20 години. 

Вчера Бесънт заяви, че управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева и президентът на Световната банка Аджай Банга са добри лидери, но ще трябва да спечелят доверието на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, като върнат фокуса на институциите върху основните им мисии.

„Очаквам с интерес тези разговори – както тук, така и чрез работата на нашите управителни органи особено по въпросите за дългосрочния икономически растеж и устойчивото справяне с платежния дисбаланс“, каза още Георгиева.

Тя обаче, защити някои от последните програми на Фонда насочени към подкрепяне на устойчивостта на редица страни по отношение на климатичните промени. Те са необходими за правителства като тези в Доминиканска република или Барбадос, където някое природно бедствие може да „изтрие над 200 на сто“ от бюджета на тези страни.

Такава програма е Фондът за устойчиво развитие (Resilience and Sustainability Trust – RST), чийто размер е около 45 млрд. долара и е насочена към подпомагане на по-малките и развиващи се икономики.

В контекста на изказването на Бесънт Греоргиева подчерта, че МВФ ще продължи да работи за укрепване на глобалната финансова архитектура, включително чрез по-добра координация с регионални финансови механизми и централни банки. Очаква се съвсем скоро да бъде публикувана нова рамка (т.нар. playbook) за предвидимо и ускорено преструктуриране на държавни дългове – документ, който вече е получил подкрепа от традиционни частни и публични кредитори.

„В свят, който става все по-многополюсен, нашата споделена цел трябва да бъде една – по-устойчива, по-балансирана и по-силна глобална икономика“, завърши Георгиева.

Източник: БТА

Представителят на САЩ на срещата на върха за енергийната сигурност на Международната агенция за енергията (МАЕ) в Лондон определи политиката за намаляване на изкопаемите горива в полза на възобновяемите източници на енергия като „вредна и опасна“, предаде Франс прес.

„Някои искат да регулират всички видове енергия, с изключение на така наречените възобновяеми източници, докато изчезнат напълно, в името на въглеродната неутралност. Ние се противопоставяме на тази вредна и опасна политика“, заяви Томи Джойс, изпълняващ длъжността помощник-министър на енергетиката на САЩ по международните въпроси. С това си изявление пратеникът на американския президент Доналд Тръмп показа ясно разграничаване от администрацията на Джо Байдън.

На срещата в Лондон се изказа и министърът на енергийната сигурност и въглеродна неутралност на Великобритания Ед Милибанд, който заяви, че не може да има национална или международна сигурност без енергийна сигурност.

Докато енергията може да бъде използвана като оръжие срещу страните и гражданите ни, то ние сме уязвими и изложени на опасност, посочи Милибанд, цитиран от Ройтерс.

Двудневната среща за енергийна сигурност в Лондон, организирана от правителството на Великобритания и МАЕ, събира 55 правителствени лидери, сред които британският премиер Киър Стармър и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и около 50 високопоставени представители на енергийния сектор. 

В изявление, прочетено от Милибанд, британският крал Чарлз Трети изтъква, че събитията са показали, че преходът към по-устойчиви енергийни източници може да доведе до по-устойчиви енергийни системи.

По-рано Великобритания обеща да инвестира 300 милиона британски лири (399 милиона долара) в местни офшорни вятърни проекти.

Великобритания е вторият по големина пазар на офшорна вятърна енергия в света по капацитет след Китай, но секторът страда от висока инфлация и затруднения във веригата за доставки.

Подкрепената от правителството организация „Грейт бритиш енерджи“ (GB Energy), създадена миналата година за стимулиране на инвестиции във възобновяеми енергийни източници, ще инвестира в компании за офшорни вятърни компоненти, за да увеличи производството на плаващи офшорни платформи и електропроводи.

Въпреки това Милибанд днес повтори позицията на правителството, че петролът и газът, включително от Северно море, ще „продължат да играят важна роля“.

„Последните събития ни показаха, че не можем да приемаме енергийната сигурност за даденост“, каза също на конференцията изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.

Източник: БТА