Тази седмица в Европейския съюз премина под знака и на 19-ия пакет санкции срещу Русия, чието одобрение от всички държави членове на блока бе оповестено в сряда вечерта от датското председателство на Съвета на ЕС и разпространено от световните агенции. Това се случи в навечерието на заседанието на Европейския съвет в Брюксел.

Успоредно с това върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас (Естония) призова страните от блока „да бъдат по-изобретателни“ в борбата с руската заплаха и в противодействието на опитите на Москва да заобиколи санкциите, предаде ДПА.

„Трябва да мислим през цялото време какво още можем да направим“, каза Калас, пристигайки на срещата на външните министри на ЕС в Люксембург в понеделник.

В срещата участие взе и българският министър на външните работи Георг Георгиев. Той посочи, че България приветства и възнамерява да участва активно в създаването на Център за морска сигурност в Черно море като една от основните цели, заложени в новия Стратегически подход.

Калас каза, че ЕС е постигнал голям напредък в ограничаването на приходите на Москва от заобикаляне на санкциите върху износа на руски горива, но министрите ще обсъдят координацията на тези мерки.

Според работен документ, подготвен за срещата на външните министри в Люксембург, броят на танкерите от така наречения сенчест флот на Русия е между 600 и 1400, посочи ДПА. Агенцията обръща внимание и на предупрежденията на експерти, според които тези товарни кораби могат да бъдат използвани като установки за изстрелване на дронове за заглушаване или като плацдарм за директни атаки.

За да се справи с проблема, Калас предлага по-крути мерки срещу плавателни съдове и корабни компании, наред с по-тясно сътрудничество с държавите с излаз на море и държавите, под чиито флагове плават корабите. В идеалния случай тези държави биха се съгласили на инспекции от военноморските сили на ЕС.

Калас и еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс (Литва) представиха за разглеждане в ЕС план за укрепване на европейската отбрана, в който влизат 4 проекта. От тях Калас отдава особено значение на два –  европейска инициатива за защита от дронове, под наслов „Стена срещу дронове“, и „Наблюдение на източния фланг“. Проектите бяха представени миналата седмица.

Комисията предвижда един от водещите проекти да подкрепи държавите по източните граници на ЕС в противодействието на хибридни дейности и на заплахата от въоръжено нападение. По този проект с предимство ще бъдат свързани системите за противовъздушна отбрана (ПВО) на страните с излаз на Черно и Балтийско море, в допълнение към дейностите на НАТО, предаде специалният кореспондент на БТА в Брюксел. От друга страна, тази седмица – точно преди заседанието на Европейския съвет, генералният секретар на НАТО Марк Рюте бе приет от американския президент Доналд Тръмп в Белия дом във Вашингтон.

Русия няма способност да нанесе удар по ЕС днес, но в следващите години това може да се промени, предупреди Калас при презентацията на плана. 

Защитата на ЕС срещу дронове трябва да е в действие от края на 2026 г.

Европейската комисия иска държавите членки на ЕС да постигнат значителен напредък в защитата от дронове до края на следващата година, предаде ДПА миналия четвъртък.

Плановете на Брюксел за въоръжаване предвиждат лидерите на ЕС тази година да одобрят свързана инициатива, насочена предимно към защита от руски безпилотни летателни апарати, уточнява агенцията. След това може да започне съвместно снабдяване със системи за наблюдение и отбранителни технологии, като се очаква първите дейности да започнат до края на 2026 г. Привеждането на мрежата в пълна готовност е предвидено за края на 2027 г., обръща внимание ДПА.

В плана – така наречената „пътна карта“, представен миналия четвъртък от Калас и Кубилюс, се отбелязва, че неотдавнашните многократни нарушения на въздушното пространство на държави членове на ЕС подчертават спешната необходимост от гъвкав, адаптивен и модерен европейски капацитет за защита от безпилотни летателни апарати.

При презентацията Калас посочи, че ЕС трябва да засили защитата си срещу Русия, информира Ройтерс. Предложенията отразяват опасенията, подхранвани от войната в Украйна, че Русия може да атакува държава от ЕС през следващите години, както и призивите на президента на САЩ Доналд Тръмп към Европа да направи повече за своята сигурност, посочва Ройтерс.

„Опасността няма да изчезне дори когато войната в Украйна приключи. Ясно е, че трябва да засилим защитата си“, заяви на пресконференция Калас, цитирана от агенцията.

Комисията заяви, че два „стълба“ са особено спешни – „Стената срещу дронове“ и „Наблюдението на източния фланг“, което има за цел „да укрепи източните граници на ЕС по суша, въздух и вода“. Фланговото наблюдение трябва да е напълно функционално в края на 2028 г. 

Освен това Калас предложи „Европейски въздушен щит“ за защита от ракети и други въздушни заплахи и „Европейски космически щит“ за защита на европейските космически активи и дейности, отбелязва Ройтерс.

Украинският министър на отбраната Денис Шмигал похвали плановете като „повратна точка в европейското мислене за сигурност – план за запазване на мира чрез сила“. Шмигал отбеляза в публикация в социалната платформа „Екс“, че украинската армия „сега е неразделна част от колективната сигурност на Европа“.

Европейският комисар по отбраната Кубилюс на свой ред нарече предложението „мегаплан за изпълнение, с ясни графици, цели и задължения за отчет“, обръща внимание Ройтерс, допълвайки, че на този етап ЕК не е упоменала на каква стойност възлизат проектите.

Кубилюс само каза, че страните от ЕС могат да използват националните бюджети за отбрана, които нарастват бързо през последните години, и средства от другаде, например от схемата за заеми SAFE на ЕС (Safety Action For Europe –  програма за действия в областта на европейската сигурност).

Генералният секретар на НАТО Рюте на свой ред заяви, че алиансът ще тества нови системи за откриване и неутрализиране на дронове след множеството руски нахлувания в европейското небе, предаде Франс прес. „НАТО ще въведе редица допълнителни мерки за борба с дроновете, които ще засилят, разширят и ускорят способността ни за противодействие“, каза бившият премиер на Нидерландия, цитиран от АФП, след среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел миналата сряда.

„Мирът се постига, когато си силен, а не с помощта на грандиозни фрази или лекции. Той се постига, когато имаш реални, солидни възможности, които противниците ти уважават“, отбеляза Рюте.

Планът на ЕК под наслов „Запазване на мира“

Планът на Европейската комисия за укрепване на европейската отбрана – „Пътна карта на европейска отбранителна готовност 2030“, бе представен под наслов „Запазване на мира“. „Това, което Европа и нейните държави членове ще направят през останалата част от това десетилетие, ще положи основите на сигурността на континента за целия век“, пише в документа.

„До 2030 г. Европа се нуждае от достатъчно силна европейска отбранителна позиция, за да възпира надеждно противниците си и да реагира на всяка агресия. За да бъде „готова за 2030 г.“, Европа трябва да действа сега. Ето защо на юнския Европейски съвет държавните и правителствените ръководители от ЕС поканиха ЕК и върховния представител по външната политика и сигурността „да представят пътна карта“, „за да прегледат напредъка (по Бялата книга – бел. ред.) на срещата си през октомври 2025 г. и да обсъдят следващите стъпки в изпълнението на целта за отбранителна готовност“. Тази пътна карта превръща Бялата книга и насоките, предоставени от Европейския съвет, в ясни цели, етапи с конкретни дати за постигане и показатели за проследяване на напредъка“, се казва в предложението.

Проектите на Калас и Кубилюс извеждат на преден план необходимостта от ускоряване и засилване на усилията предвид нарастващите опасности на днешния ден, както и променящия се пейзаж на заплахите, с които Европейският съюз и неговите държави членове трябва да се справят, да се адаптират и да се подготвят, отбелязва презентацията.

„Русия милитаризира своята икономика и обществото си. През 2025 г. декларираният ѝ бюджет за отбрана ще надхвърли 7% от БВП. Около 40% от бюджета ѝ през 2025 г. е за сигурност и отбрана. Тази милитаризирана Русия представлява постоянна заплаха за европейската сигурност в обозримо бъдеще“, предупреждава ЕК.

Докато държавите на източната граница на ЕС са изправени пред най-голямата пряка заплаха от Русия и Беларус, такава заплаха може да достигне всяка държава член, както показват последните инциденти, подчертават Калас и Кубилюс. По думите им европейската инициатива за защита от дронове ще бъде проектирана с всеобхватен подход, като многослойна, технологично напреднала система с оперативно съвместими възможности за борба с дронове за откриване, проследяване и неутрализиране, както и възможности за поразяване на наземни цели чрез използване на технологията на дронове за прецизни удари, се отбелязва в плана, в който се изтъква необходимостта от пълен синхрон между ЕС и НАТО. 

„Капацитетът за борба с дронове трябва да бъде напълно оперативно съвместим и свързан между държавите членове, осигурявайки европейска ситуационна осведоменост и способност за съвместни действия и обезопасяване на стратегическата инфраструктура заедно с НАТО. Тези европейски възможности за борба с безпилотните летателни апарати трябва да се основават на поуките, извлечени от Украйна, относно стратегическото значение на създаването на иновативни екосистеми от дронове и борба с дронове, свързването на научноизследователската и изобретателска дейност по производството, както и да се разчита на производствен капацитет и непрекъснато технологично развитие. Това е шансът на Европа да се поучи от украинските военнотехнологични иновации, което заляга в предложения Алианс за дронове с Украйна“, пише в проектопредложението.

Идеята на Кая Калас е способностите за борба с дронове да бъдат основен компонент на водещата инициатива „Наблюдение на източния фланг“, която има за цел да изгради капацитета на държавите на източната граница да се справят с широк спектър от заплахи, включително хибридни операции, руския сенчест флот и опасността от въоръжена агресия. Целта е да се укрепят източните граници на ЕС по суша, въздух и море, допринасяйки за сигурността на целия Европейски съюз. Наблюдението на източния фланг ще интегрира системите за противовъздушна отбрана и борба с дронове с набор от наземни отбранителни системи с морска сигурност в Балтийско и Черно море и системи за повишена ситуационна осведоменост, както и вътрешна сигурност и контрол на границите, акцентира планът.

Проектът „Наблюдение на източния фланг“ следва да бъде напълно съгласуван с Черноморския център за морска сигурност на ЕС и интегрираната структура за командване и контрол на НАТО, както и да допълва операция „Източен часови“, въздушното полицейско управление на Балтийско море и силите за предно присъствие, отбелязва ЕК.

Европейската инициатива за защита от дронове и наблюдението на източния фланг е предвидено да стартират в рамките на първото тримесечие на следващата година.

Източник: БТА