Швеция обяви, че е избрала т.нар. малки модулни реактори (SMR) за първото си разширяване на ядрените си мощности от половин век, предаде Франс прес.

Правителството в Стокхолм съобщи днес, че новите реактори ще бъдат изградени в АЕЦ „Рингхалс“ в югозападната част на страната, като ще са с обща мощност от 1500 мегавата – приблизително колкото два стандартни реактора.

„За първи път от 50 години в Швеция ще бъде построена нова ядрена мощност“, заяви премиерът Улф Кристерсон на пресконференция.

Швеция гласува в необвързващ референдум през 1980 г. постепенно да преустанови производството на ядрена енергия и оттогава затвори шест от своите дванадесет остарели реактора.

Въпреки това политическо мнозинство в шведския парламент вече подкрепя разширяването на ядрената енергия заедно с възобновяемите източници, за да се намали използването на изкопаеми горива.

Държавната енергийна компания „Ватенфал“ (Vattenfall), която също обмисляше изграждането на реактори по стандартна технология, съобщи, че преговаря с британската група „Ролс-Ройс“ (Rolls-Royce) и американската „Джи И Вернова“ (GE Vernova) за изграждането на малките модулни реактори.

Главният изпълнителен директор на компанията Анна Борг посочи, че цената на проекта „все още е предмет на преговори“, като добави, че „Ватенфал“ цели новите реактори да бъдат изградени около 2035 година.

В момента шестте активни реактора на Швеция осигуряват около 30 процента от нуждите на страната от електроенергия.

Малките модулни реактори са с мощност от 300 до 500 мегавата и са сравнително лесни за изграждане, което ги прави по-достъпни от големите ядрени реактори.

Източник: БТА

Основните индекси на водещите фондови борси в Европа приключиха днешната сесия с разнопосочна тенденция, след като ЕС и САЩ публикуваха съвместно писмено изявление за споразумението, постигнато през юли по търговските въпроси, предаде Си Ен Би Си. 

На Лондонската фондова борса FTSE 100 прибави 0,23 на сто до 9309,2 пункта, макар че Лондон има отделно споразумение с Вашингтон, при това при по-изгодни условия от договорените от Брюксел. 

Във Франкфурт DAX отбеляза минимален растеж от 0,07 на сто до 24 293,34 пункта, а парижкият САС 40 отстъпи 0,44 на сто до 7938,29 пункта. 

Общоевропейският индекс STOXX600 остана на практика без промяна на ниво 559,07 пункта, миланският FTSE MIB прибави 0,35 на сто до 43 013,44 пункта, а швейцарският SMI закри надолу с 0,28 на сто до 12 241,67 пункта, докато Швейцария остава в неяснота за търговските си отношения със САЩ, изправена пред пред мита от 39 процента. 

Изявлението, оповестено днес, най-накрая донесе повече подробности за търговските отношения от двете страни на Атлантическия океан в момент, когато много други търговски партньори все още чакат и преговарят за подобна яснота по отношение на съответните си търговски споразумения със САЩ.

Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович заяви, че „това е най-изгодната търговска сделка, която САЩ са сключили с който и да е партньор“.

„Но това не е краят. Това е началото. Тази рамка е първата стъпка, която с времето може да се разшири, за да обхване повече сектори, да подобри достъпа до пазара и да засили още повече нашите икономически връзки“, допълни той. 

Търговските договорености между Европейския съюз и САЩ са особено важни за България в областта на автомобилната индустрия, стандартизацията и изкуствения интелект, става известно от коментар за БТА на заместник-министъра на икономиката и индустрията Дончо Барбалов.

Източник: БТА

Кубинските пенсионери започнаха от днес да получават почти двойно по-високи месечни пенсии, но мнозина смятат, че увеличението няма да компенсира високата инфлация и оскъдицата на основни стоки в условията на продължаваща икономическа криза в страната, пише Ройтерс.

Президентът на Куба Мигел Диас-Канел заяви през декември пред Националното събрание, че страната трябва „да започне да подобрява положението на пенсионерите, които са посветили живота си на Революцията“.

Пенсионерите и всички работници, получаващи заплата в кубински песо, са изправени пред спад на покупателната способност с до 90 процента през последните четири години, според редица кубински икономисти.

Много от тях твърдят, че новата социална пенсия, увеличена с до 1528 песо и достигнала максимум 4000 песо, все още е недостатъчна да бъдат посрещнати основни нужди.

Панфило Валдивия, 77-годишен пенсиониран държавен служител, приветства увеличението, но смята, че стоките са оскъдни при официалния курс от 24 песо за щатски долар, докато при формирането на повечето цени се взема предвид курсът на черния пазар, достигнал рекордните 400 песо за долар.

„Пенсията ми почти се удвои до 3156 песо или 131,5 долара по официалния курс, но на улицата това са едва 7,89 долара. Малко е, а почти всичко е много скъпо“, каза Валдивия.

Тази седмица в Хавана яйцата се продават по 2800 песо за картон от 30 броя, а пилешките бутчета достигат до 400 песо за паунд (0,45 кг.), според местни жители.

Правителството посочва влошаването на ситуацията с американските санкции, наложени срещу Куба, които ограничават приходите й от чуждестранна валута, като кубинската икономика се е свила с 11 процента от 2019 година.

Критиците на властите винят бавния темп на икономическите реформи.

„Увеличението (на пенсиите) е добре дошло, но дори не стига за една опаковка пилешко“, коментира пенсионираната учителка Аида Диего.

Източник: БТА