Източник: Offnews.bg

Суровините винаги са били ресурс, за който са се водили войни. През последните години у нас се повтаря, че страните членки на Европейския съюз се нуждаят от много суровини и няма как сами да задоволят тези нужди, като това прави Евросъюза много зависим от суровини. Истина ли е това и има ли други сценарии за задоволяване на нуждата от суровини, коментират Генади Кондарев, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, и Данита Заричинова от екип „Нулеви отпадъци“ на неправителствената организация „За Земята“. Те разказват каква е ситуацията в момента в България, но също и дали можем да разчитаме предимно на собствени суровини и какви алтернативи има пред нас.

Чуйте също румънския министър на икономиката Богдан Иван в интервю за Румънското радио, както и Леа Зубер от Европейската комисия, продукция на Радио 100,7 Люксембург.

Генади Кодарев: „За България е много важно да осъзнаем, че сме държава с около 6 милиона население и не можем в съвременната икономика да изпълняваме всички функции. Идеята, че можем да сме самодостатъчни на собствената си територия, е абсолютно нереалистична. Ние сме част както от по-голямата икономика на Европейския съюз, така и от глобалната икономика. Зависими сме от много от тези вериги на доставки по един или друг начин. Мисълта трябва да бъде насочена към това как да не зависим само от един източник и как да заемем достатъчно важно място във веригата, за да не се окаже, че в кризисна ситуация България може лесно да бъде пренебрегната или оставена да догонва останалите.“

Данита Заричинова: „Много е важно всеки продукт, който е на пазара, да може да бъде рециклиран. Още по-добре е, ако може да бъде поправян и използван отново. Със сигурност в момента не се справяме добре с това. За съжаление, когато говорим за рециклиране, първата ни мисъл е за пластмасата, а всъщност пластмасовите продукти са сред най-трудните за рециклиране. Това е доказано и в голяма степен твърденията за рециклируемост на пластмасите са резултат от маркетинг на компаниите, които произвеждат пластмасови опаковки. Много повече трябва да говорим за продуктите, които реално подлежат на рециклиране.“

Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от

“ target=“_blank“>европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

В епизода коментираме икономическия протекционизъм и каква е предисторията му в Европа. С двама икономисти от Стопанския факултет на Софийския университет търсим ефекта върху европейския икономически климат на промените на митата, които американският президент Доналд Тръмп въвежда, и общата несигурност, до която водят импулсивните му (може би само наглед решения). Подготвена ли е Европа, трябва ли да има огледални действия и има ли реален единен пазар в европейското пространство?

Ето и две от гледните точки:

Доц. д-р Тодор Ялъмов, преподавател и заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския университет, с дългогодишен опит като предприемач и мениджър:

„Развитието на икономическите теории ясно показва, че богатството се създава чрез свободна търговия, а Европа е печелила именно когато е търгувала свободно. Протекционизмът е съществувал, съществува и ще продължи да съществува в Европа по редица политически причини — свързани например със селското стопанство и определени индустрии, които могат да бъдат обяснени и приети въз основа на неикономически съображения. Пример за това са стандартите за качество на храните, изискванията за използването на определени торове или за наличието/отсъствието на определени елементи в храненето на животните и др.

Когато говорим за влиянието на митата, наложени от Доналд Тръмп, ситуацията е значително по-сложна, защото е динамична. Тръмп действа като в игра на криеница или „тука има — тука нема“, популярна в началото на 90-те години — което очевидно представлява заблуда. Напълно естествено е това да води до повишена несигурност. Дали Европа ще промени митата си спрямо трети страни обаче, все още е рано да се каже. Възможно е отговорът да бъде в посока на разширяване на свободната търговия.“

На заседанието на Федералния комитет на ХДС в Берлин (28.4.2025 г.), т.нар. „малка партийна конференция“, бъдещият канцлер Фридрих Мерц предложи да се избегне открита търговска война и вместо това да се предложи вариант с 0% мита.

Фридрих Мерц предложи също взаимно признаване на всички технически стандарти.

„Трябва да преодолеем това, което преживяхме през последните години и десетилетия – все по-нарастващите технически бариери между основните търговски нации в света. А това може едновременно да допринесе и за устойчивото намаляване на бюрокрацията в Европа. Какво всъщност пречи на взаимното признаване на технологичните стандарти между Америка и Европа до такава степен, че да се въздържаме от провеждане на мащабни изпитвания, обстойни технологични тестове и други подобни преди навлизането на съответните пазари? Ако предложим това на американците, това може да се превърне в шанс да превърнем настоящата търговска криза в голяма възможност както за Америка, така и за Европа – и така да покажем на света, че не митата и издигнатите граници създават просперитет за всички участници, а свободната търговия и отворените пазари.“

Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от

“ target=“_blank“>европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg