Икономика
ЕК и ЕЦБ ще представят днес оценките си за готовността на България да се присъедини към еврозоната

Европейската комисия (EK) и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще представят днес в следобедните часове доклади с оценките си за готовността на България да се присъедини към еврозоната. Очаква се двата извънредни доклада, поискани от нашата страна, да имат сходно съдържание, но само документът на ЕК ще съдържа препоръка към Съвета на ЕС.
Очаква се докладът на ЕК да бъде публикуван след края на днешното заседание на еврокомисарите в ранния следобед. ЕЦБ съобщи, че ще представи своя доклад на сайта си в 16:00 часа българско време.
При положителна оценка от страна на комисията ще започне законодателен процес в ЕС, който предвижда обсъждане и постигане на политическо споразумение между държавите от еврозоната на 19-20 юни, последвано от политическо споразумение от Европейския съвет на 26-27 юни. На 30 юни ЕК следва да препоръча на Съвета на ЕС да одобри решение и то да бъде гласувано на 8 юли. В същия ден се предвижда гласуване на становището на Европейския парламент на сесия в Страсбург. Мнението на евродепутатите ще бъде предварително съгласувано в отделен доклад.
Гласуването между държавите от еврозоната ще бъде по три точки, като само за определянето на обменния курс лев-евро ще бъде необходимо единодушие, а по останалите две части от решението за приемането на България ще бъде достатъчно квалифицирано мнозинство.
В навечерието на обявяването на данните от докладите водещи български политици и експерти изразиха очакване за положителна оценка. През май министърът на финансите Теменужка Петкова потвърди, че въвеждането на еврото у нас от 1 януари догодина остава водеща цел.
–––––––
Според официално заявената преговорна позиция по Глава 11 „Икономически и валутен съюз“ в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, както и в съответствие с Предприсъединителната икономическа програма на Република България 2004-2007 година, от датата на членството си в ЕС България се присъединява и към Икономическия и валутен съюз, като поема неотменим ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута – еврото.
Началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото в България е поставено със създаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната с Постановление 168 на Министерския съвет от 3 юли 2015 година.
На 12 юли 2018 г. на заседание в Брюксел, Белгия, министрите на страните от еврозоната обявяват готовност за приемането на България в т. нар. чакалня на общата валута след обсъждане, в присъствието на министъра на финансите на България Владислав Горанов и управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, на изпратеното от тях на 29 юни 2018 г. съвместно писмо за намеренията на българските власти за присъединяване към ERM II и Банковия съюз. Еврогрупата единодушно подкрепя изразените намерения на България в областта на банковия надзор, финансовия сектор и качеството на институциите и управлението.
На 10 юли 2020 г. България и Хърватия са приети в механизма ERM II (Exchange Rate Mechanism) – „чакалнята“ за влизане в еврозоната. Централният обменен курс на българския лев спрямо еврото е определен на 1,95583 лева, а на хърватската куна – на 7,53450 куни.
През ноември 2022 г. Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната приема Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, която се основава на приетия от Министерския съвет на 22 май 2022 г. Национален план за въвеждане на еврото в Република България и описва принципите и задачите на цялостна информационна и комуникационна кампания.
На 7 август 2024 г. Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България, с който се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на България. Законът е обнародван в бр. 70 на Държавен вестник от 20 август 2024 г.
На 25 февруари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев подписват съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и го изпращат до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард, което е последвано от позиция, подписана на 13 май 2025 г. от министър-председателя Росен Желязков и управителя на БНБ Димитър Радев в подкрепа на въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г. /МГ/отдел „Справочна“
Източник: БТА
Икономика
Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото, валидни за 05.06.2025
Икономика
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се надява да постигне търговска сделка с Германия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви днес, по време на посещението на новия канцлер на Германия Фридрих Мерц във Вашингтон, че се надява да постигне търговско споразумение с Берлин, предаде Ройтерс.
„Ще имаме голяма търговска сделка… Предполагам, че това ще бъде определено до голяма степен от Европейския съюз, но вие сте много голяма част от това“, обяви Тръмп.
„Надяваме се, че ще стигнем до търговска сделка или ще направим нещо – знаете, ще наложим мита“, допълни той.
По време на посещението Тръмп и Мерц обсъдиха и дислоцираните в Германия американски военни, като президентът на САЩ подчерта значението им за икономиката на страната.
„Имаме много от тях – около 45 000, това са много войници“, заяви Тръмп. „Това е добро икономическо развитие. Те са високоплатени войници и изразходват много средства в Германия“, каза Тръмп като подчерта, че отношенията с Берлин са много важни за Вашингтон.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Американските мита се отразяват отрицателно на австрийския концерн „Фьосталпине“

Около половината от стоманата, която австрийският концерн „Фьосталпине“ (Voestalpine) продава в САЩ, се произвежда там. За останалата част се начисляват мита. Предполага се, че ако удвоените от президента Тръмп мита върху вноса на алуминий и стомана останат в сила, търсенето ще намалее, което ще има финансови последствия, заяви председателят на управителния съвет на концерна Херберт Айбенщайнер в интервю за Австрийското радио и телевизия ОРФ.
„Фьосталпине“ очаква, че американските мита могат да имат отрицателен ефект в размер на средно двуцифрена сума в милиони за финансовата 2025/2026 година.
„ЕС е длъжен да започне бързо преговори“, заяви Айбенщайнер. Важно е да се защитят и границите на ЕС от пренасочен внос, допълни той. Айбенщайнер отново подчерта необходимостта от компенсация на цените на електроенергията за австрийската промишленост, което да гарантира икономическите позиции на страната.
През изминалата 2024/2025 финансова година оборотът е спаднал с 1 милиард от около 16,7 милиарда на 15,7 милиарда. Чистата печалба е продължила да намалява до 178,6 милиона евро, след като вече през предходната 2023/2024 финансова година е спаднала от 1,2 милиарда на 207,1 милиона. Дивидентът сега ще бъде ограничен от 70 на 60 цента на акция, информира ОРФ.
„Фьосталпине“ отбелязва „солиден резултат при изключително предизвикателни условия“, съобщи концернът. Със стратегическия си фокус върху високотехнологични продукти и широкото си присъствие в различни региони и отрасли той се е позиционирал добре въпреки тенденцията на все по-трудна обстановка, главно в Европа. Особено положително е развитието в железопътната инфраструктура и авиацията. Търсенето в сегмента на складовата техника е било високо.
От друга страна, консумативните стоки и машиностроенето са в криза. Енергийният сектор отбеляза забавяне през финансовата година. Няма подобрение в търсенето в автомобилната индустрия.
Ръководството е реагирало активно и е започнало цялостна реорганизация на европейските и по-специално на германските заводи на бизнес подразделението „Аутомотив компонентс“ (Automotive Components). Реорганизационни мерки са предприети и в подразделението „Хай пърформанс метълс“ (High Performance Metals).
Като цяло броят на персонала е леко намалял в сравнение с предходната година. Броят на служителите в световен мащаб се е понижил от 51 589 на 49 659. За текущата година се очаква да се запази постоянният персонал в Австрия, според Айбенщайнер, но това ще зависи от отражението на митническата политика.
Печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) през изминалата финансова година е спаднала с около 320 милиона евро до 1,35 милиарда евро, сочат данните на концерна.
Амортизационните разходи са намалели през изминалата финансова година от 1,1 милиарда евро на 891,4 милиона евро. Печалбата преди лихви и данъци (EBIT) е спаднала в годишен план от 569,3 на 455,1 милиона евро, а печалбата преди данъци (EBT) – от 383,4 на 270,5 милиона евро.
Констатацията на ръководството на концерна е, че вече е достигната най-ниската точка и за текущата 2025/26 финансова година (до края на март) се очаквалеко подобрение на EBITDA между 1,4 и 1,55 милиарда евро.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 1 седмица
Илон Мъск заяви, че е разочарован от проекта за бюджет на Доналд Тръмп
-
Спортпреди 1 седмица
Венцеслав Стефанов: „В българския футбол трябва да играят българи“
-
Българияпреди 1 седмица
Министерството на външните работи предупреждава българите в Румъния за опасни метеорологични условия днес и утре
-
Политикапреди 1 седмица
Митов с втори брифинг за иконите. Настоява, че Рашков е дал заповед да се купят
-
Икономикапреди 1 седмица
Полезащитните горски пояси спират ветровата ерозия, убежище са на биоразнообразието, коментира доц. Георги Костов в Добрич
-
Святпреди 1 седмица
АПА: Австрийският вицеканцлер призова международната общност „да спре да си затваря очите“ за конфликта в Близкия изток
-
Българияпреди 1 седмица
Очаква се ремонтът на Основно училище „Димитър Талев“ в Пловдив да бъде завършен до началото на новата учебна година
-
Българияпреди 1 седмица
Трябва да направим всичко възможно да няма хора, работещи без договор, каза министър Борислав Гуцанов