Председателят на Националния съвет на Австрия Валтер Розенкранц посети Будапеща, предаде австрийската новинарска агенция АПА. Програмата на политика от Австрийската партия на свободата (АПС) включваше срещи с унгарския председател на парламента Ласло Кьовер, министър-председателя Виктор Орбан, министъра на външните работи и търговията Петер Сиярто и ръководителя на кабинета на министър-председателя Гергей Гуяш. И четиримата са членове на национално-консервативната управляваща партия ФИДЕС, която заедно с АПС е част от крайнодясната група „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент.

По време на разговорите си Орбан и Розенкранц са обсъдили двустранни въпроси, съобщи официалната унгарска новинарска агенция МТИ, която припомня, че АПС е спечелила изборите за Национален съвет през септември. Обсъдено бе и въздействието на планираното присъединяване на Украйна към Европейския съюз върху Австрия и Унгария, включително вероятните рискове за сигурността, икономиката и селското стопанство. Орбан се противопостави на ниво ЕС на сближаването с Украйна и подкрепата за нападнатата от Русия страна.

Орбан като първи международен гост

Розенкранц се срещна с Орбан и в края на октомври, с което унгарецът стана първият международен гост на председателя на Националния съвет във Виена. Унгарският премиер се е срещна и с ръководството на Австрийската партия на свободата в парламента, включително с лидера ѝ Херберт Кикъл. По време на тази среща Орбан и Кикъл подписаха съвместна „Виенска декларация“. В текста ѝ бе подчертана „особената важност на западния характер на нашия континент“. Декларацията се обявява и срещу „абсурдно големия брой други полове“ освен жените и мъжете. Това, че Кикъл подписа декларацията от името на Австрия, беше подложено на критики от политическите му съперници и определено като „самоуправство“.

В тази връзка АПС похвали политиката на Унгария по отношение на ЛГБТ+ общността. Забраняването на прайд парада в Будапеща в края на юни и признаването само на два пола – мъжки и женски, в конституцията, беше горещо приветствано от генералния секретар на АПС Кристиян Хафенекер. Промяната в унгарската конституция е „важен знак на нормалност и отхвърляне на лявата идеология на дъгата“. Това е „стъпка, която би била добра и за Австрия, но не може да се очаква от левичарската коалиция на загубилите“, заяви наскоро Хафенекер по отношение на новото федерално правителство, съставено от Австрийската народна партия, Австрийската социалдемократическа партия и НЕОС – Нова Австрия.

„Амнести интернешълнъл“ призова за критики към Унгария

„Амнести интернешънъл – Австрия“ призова Розенкранц да „заеме ясна позиция като представител на Австрия и да осъди атаките срещу върховенството на закона и правата на човека в Унгария. Всичко останало би било мълчаливо съгласие с нарушенията на правата на човека от страна на унгарското правителство“, подчерта днес ръководителката на „Амнести интернешънъл – Австрия“ Шура Хашеми в прессъобщение. Освен ограничаването на правата на ЛГБТ+ общността, „Амнести инернешънъл“ разгледа и посещението на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в Будапеща, който беше приет от унгарското правителство въпреки издадената срещу него международна заповед за арест. „Подкопаването на върховенството на закона, систематичната дискриминация срещу куиър хората и умишленото пренебрегване на международните задължения от страна на унгарското правителство“ са „пряко посегателство срещу правата на човека“, заяви „Амнести интернешънъл“.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и АПА)

Източник: БТА

САЩ не са използвали „всички инструменти“, които имат на разположение, за да окажат натиск над Русия, заяви днес върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас, цитирана от Франс прес.

Тя обвини Москва, че се е опитала да спечели време с великденското примирие с Украйна.

„Те не спазиха примирието. Ясно е, че Русия играе игри, опитва се да спечели време и не иска наистина мир“, заяви Калас в интервю за АФП.

Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп заплаши да прекрати американските усилия за прекратяване на войната в Украйна, ако не бъде постигнат бърз и видим напредък от страна на Москва и Киев.

Той подчерта, че се надява на споразумение между двете страни още тази седмица.

За Кая Калас обявеното от Русия 30-часово примирие през уикенда е било в действителност само уловка, за да предотврати „загубата на търпение“ на американския президент към Кремъл.

„Те мислят, че времето е на тяхна страна, затова не дават никакви положителни сигнали и не показват никаква добра воля“, добави тя.

Според ръководителката на европейската дипломация Киев и европейските му поддръжници се надяват Вашингтон да възприеме по-твърда линия спрямо Москва.

„Те имат инструменти в ръцете си да окажат истински натиск върху Русия. Защо не ги използват, за да сложат край на тази война?“, запита тя. „Ако те сега се откажат без да използват тези инструменти – големият въпрос е защо“, подчерта Калас.

Според нея САЩ ще направя грешка, ако обмислят като част от споразумение между Русия и Украйна признаването на Крим – украинска територия, анексирана от Москва през 2014 г. – за руска територия.

„При този сценарий Русия очевидно ще получи каквото иска“, предупреди Калас.

„Крим е украински. Много е важно за онези, които са под окупация, останалите да не признават (Крим) за руски“, подчерта тя.

Ръководителката на европейската дипломация заяви още, че ЕС не трябва да облекчава санкциите, докато Русия не покаже, че спазва евентуално мирно споразумение.

Източник: БТА

Дания ще похарчи около 4 милиарда крони (614 милиона долара) за построяването на 26 военноморски кораба за патрулиране, реагиране при нефтени разливи и наблюдение на подводни кабели, предаде Ройтерс, позовавайки се на изявление на министъра на отбраната Троелс Лунд Поулсен.

Държавите, имащи излаз на Балтийско море, са в повишена готовност след редица прекъсвания на електропроводи, телекомуникационни връзки и газопроводи след нахлуването на руските сили в Украйна през февруари 2022 г., сред които и саботажа на газопровода „Северен поток“. Русия отрича да стои зад тези прекъсвания,.

НАТО увеличи присъствието си с фрегати, самолети и морски безпилотни апарати. Едно от опасенията за безопасността в Балтийско море е свързано с т. нар. сенчест флот – плавателни съдове, използвани от Русия за търговия с петрол, оръжия и зърно в нарушение на наложените на Москва санкции.

„Заплахите, с които се сблъскваме в морето днес, са различни и много по-сериозни, отколкото само преди няколко години. По-специално, трябва да реагираме на заплашителната Русия, докато технологичното развитие се движи напред със светкавична скорост“, заяви Поулсен. „Със споразумението за военноморския план започваме няколко спешни обществени поръчки, които са първата стъпка, позволяваща на датската морска отбрана да се противопостави на по-широк спектър от заплахи“, добави той.

След повече от десетилетие на драстични съкращения на разходите за отбрана, миналата година Дания отпусна 190 милиарда датски крони (29,16 милиарда долара) за своята армия за период от 10 години. Скандинавската страна цели преди всички да защити подводните кабели и тръбопроводите за производство и пренос на енергия и да засили защитата срещу потенциални заплахи за морската среда в датски води от страна на руския сенчест флот.

В допълнение към 26-те плавателни съда Копенхаген ще се сдобие и с безпилотни летателни апарати и сонарни системи, чрез които ще могат да наблюдават и идентифицират нежелана подводна дейност, съобщи датското Министерство на отбраната. От своя страна, правителството в Копенхаген заяви, че се стреми голяма част от плавателните съдове да бъдат построени в Дания, включително в сътрудничество със съюзниците от НАТО, но не даде повече подробности.

Източник: БТА