/ГГ/

Източник: БТА

Израелският президент Ицхак Херцог пристигна днес в Берлин на еднодневно посещение по случай 60-годишнината от установяването на дипломатически отношение между двете страни, предаде ДПА. 

Той бе посрещнат с военни почести от президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер в двореца „Белвю“ – официалната президентска резиденция в центъра на Берлин. 

За да отбележат годишнината, Щайнмайер ще придружи Херцог утре до Израел за двудневна визита. 

Дипломатическите отношения са официално установени на 12 май 1965 година след споразумение между тогавашния германски канцлер Лудвиг Ерхард и израелския премиер Леви Ешкол. Решението е взето след поетапно сближаване на страните, белязани дълбоко от жестокостите по време на Холокоста, когато около 6 милиона евреи са убити от нацистка Германия. През следващите десетилетия Германия и Израел изграждат мрежа от политическо, икономическо, военно, научно и културно сътрудничество. 

След официалната церемония двамата лидери дадоха обща пресконференция. 

На нея Щайнмайер изрази надежда, че „прекрасната история на помирение“ между Израел и Германия може да служи като „лъч надежда“ за по-мирни времена, предаде ДПА. 

„Историята ни трябва да дава и на другите страни надежда, особено във времена като днешните“, каза той. „Наясно съм, че настоящата ситуацията е всичко друго, но не и обнадеждаваща“, добави Щайнмайер, който посвети по-голямата част от изявлението си на войната в Газа. 

Обръщайки се към Херцог, той каза: „Страната ви бе нападната от „Хамас“. Предвид терористичната заплаха за Израел страната ви не може да остави нещата така, а трябва да се защитава от ислямисткия тероризъм, взимането на заложници и отвличанията“.

Той обаче отбеляза и ситуацията в Газа, като говори за „огромната“ разруха и „нарастващото страдание“ на цивилните в ивицата. 

Щайнмайер заяви, че е поискал Херцог да се застъпи за това Израел да премахне блокадата си за хуманитарна помощ за Газа. 

„Приятелите на Израел – а аз смятам Германия за специален приятел – не са наивни“, каза германският лидер. „Те осъзнават дилемата, пред която „Хамас“ изправя израелската армия, като се крие зад цивилни, докато продължава да изстрелва ракети към Израел“, добави той. 

„Опасявам се обаче, че страданието на хората в Газа се задълбочава все повече. И това тревожи както мен, така и много други приятели на Израел“, заяви Щайнмайер. 

Източник: БТА

Републиканците в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ миналия четвъртък одобриха закон, който официално прилага политиката на президента Доналд Тръмп за преименуване на Мексиканския залив на „Американски залив“, пише британският в. „Гардиън“.

Мярката беше внесена от консервативната представителка от Джорджия Марджъри Тейлър Грийн и беше приета с гласуване почти изцяло на партиен принцип, като всички представители на демократите се ѝ противопоставиха, а почти всички републиканци, с изключение на представителя на Небраска Дон Бейкън, гласуваха „за“.

Тръмп обяви още в речта си при встъпването си в длъжност, че правителството на САЩ ще промени начина, по който нарича водния басейн, който се простира от Флорида до Тексас и покрай бреговете на Мексико, припомня изданието. Законопроектът би направил промяната на името официална за федералните агенции, но е малко вероятно да получи подкрепата на демократите, необходима за приемането му в Сената.

В речта си от трибуната в Камарата на представителите преди гласуването Грийн отправи обвинения срещу демократите и определи промяната на името като патриотичен дълг.

„Американският народ се разбунтува на историческите избори през ноември 2024 г. и каза на Вашингтон, че му е писнало от прегръдката и любовната връзка на демократите с картелите в Мексико. Днес обаче демократите се борят Американският залив да продължи да носи името Мексикански залив, защото картелите са техни бизнес партньори“, заяви Грийн.
 
Демократите от своя страна заявиха, че законопроектът на Грийн е загуба на време.

„Истината е, че този законопроект няма да реши нито един проблем. Той не прави абсолютно нищо, за да помогне на населените места по крайбрежието на Мексиканския залив. Той няма да създаде нито едно работно място. Той няма да реши нашата климатична криза. Това е просто глупост“, заяви Джаред Хъфман, най-високопоставеният демократ в комисията по природни ресурси на Камарата на представителите.

Малко след встъпването си в длъжност президентът на Тръмп нареди преименуването на залива край южното крайбрежие на САЩ и източното крайбрежие на Мексико, позовавайки се на необходимостта да бъде отдадена почит към „американското величие“, посочва „Дойче Веле“.

Заливът, който носи настоящото си име от XVI в., граничи с бреговете на американските щати Тексас, Луизиана, Мисисипи, Алабама и Флорида, както и с територията на Мексико и Куба.

Нареждането на Тръмп важи само за територията на САЩ, отбелязва германската медия. Мексико, други страни и международни органи не са длъжни да признаят промяната.

Още на следващия ден след гласуването в Камарата на представителите правителството на мексиканския президент Клаудия Шейнбаум отвърна на този ход като изпълни заплахата си да заведе граждански иск срещу американския технологичен гигант „Гугъл“ (Google), тъй като компанията вече промени името на Мексиканския залив на „Американски залив“ в популярното си приложение „Мапс“ (Maps), пише в. „Паис“.

Президентът потвърди, че нейната администрация е завела дело срещу технологичния гигант в съд в Мексико и че дори вече има благоприятно съдебно решение по въпроса. Вече има първо решение и се чака неговото изпълнение, заяви Шейнбаум на пресконференция в петък. По информация на „Паис“ веднага след внасянето на документите по делото Върховният съд на Мексико е наредил на „Гугъл“ незабавно да коригира на платформите си името на Мексиканския залив.

Правителството на Шейнбаум отделя внимание на битката за името на Мексиканския залив наравно с други спешни въпроси, поставени на масата от президента на САЩ Доналд Тръмп, коментира „Паис“. В разгара на политическите схватки около митата, миграцията и трафика на наркотици „Гугъл“ се опитва да вземе соломоновско решение – промяната на името да е видима само за потребителите на нейното приложение в САЩ. Мексико обаче не е съгласен с този нюанс, тъй като смята, че това е нарушение на суверенитета му. През февруари Шейнбаум обяви, че е преценила, че е необходимо въпросът да бъде отнесен до съда, тъй като комуникациите с „Гугъл“ по дипломатически канали изглежда не са успели да убедят компанията да промени позицията си.

Мексико настоява, че макар Тръмп да има право да преименува територията на собствената си страна, в случая със залива промените могат да се прилагат само за територията, обхващаща континенталния шелф на САЩ, т.е. 22-километровата крайбрежна зона, но не и извън нея, още по-малко в частта, в която започва територията на Мексико и Куба, посочва вестникът. Мексиканското правителство посочва, че това, че „Гугъл“ е преименувал целия залив, е равносилно на акт на международно присвояване.

Това, което искаме, е „Гугъл“ да използва наименованието „Американски залив“ там, където това е уместно – за частта, която принадлежи към територията на Съединените щати, и да използва наименованието „Мексикански залив“ за територията на залива, която принадлежи на Мексико и Куба, заяви Шейнбаум този петък.

Преименуването на залива предизвиква полемика и извън Мексико, посочва британският в. „Таймс“. Новинарската агенция Асошиейтед прес например се сблъска с проблем, свързан с ограничения на достъпа на кореспондентите ѝ до събитията в Белия дом, след като отказа да приеме понятието „Американски залив“, въпреки че по-късно федерален съдия отмени тези ограничения, позовавайки се на правата, произтичащи от Първата поправка на конституцията на САЩ.

Правни експерти и коментатори по целия свят обсъждат последиците от едностранната промяна на международно признати географски имена от страна на цифровите платформи, като изразяват опасения относно влиянието на политическите решения върху разпространението на информация в световен мащаб, отбелязва изданието. 

Този спор подчертава сложността на казусите в пресечната точка между технологиите, политиката, международното право и националния суверенитет, коментира „Таймс“. Тъй като цифровите платформи играят все по-централна роля в оформянето на общественото мнение, правителствата започват да обръщат все по-голямо внимание на действията на технологичните компании и започват да обмислят необходимостта от мерки за по-строг контрол върху тях, заключава вестникът.

Източник: БТА