Бившият министър на труда Ким Мун-су спечели президентската номинация на най-голямата консервативна партия в Южна Корея, предаде Асошиейтед прес.

Така той ще се изправи в тежка за десницата битка с фаворита и кандидат на либералите за поста И Дже-мьон, отбелязва АП.

Ким спечели приключилите днес първични избори в партията, след като събра 56,5% от гласовете и надделя над единствения си съперник за президентската номинация Хан Дон-хун, съобщиха консерваторите в обръщение на живо по телевизията.

Останалите претенденти отпаднаха още на предишните турове.

На 3 юни южнокорейците ще изберат приемник на консервативния президент Юн Сук-йол, представител на партия „Силата на народа“. Юн беше отстранен от длъжност с импийчмънт заради въведеното от него злополучно военно положение на 3 декември. В началото на миналия месец съдът потвърди правомерността на импиймънта и отстрани Юн окончателно от властта.

Според наблюдатели Ким ще търси обединение с други консервативни сили, като например с бившия премиер Хан Док-су, за да не се разпилее консервативният вот и да увеличи шансовете си да победи И.

Ким е противник на решението на парламента за импийчмънт на Юн, но обяви, че уважава решението на Конституционния съд, който в началото на април потвърди законността на действията на законодателния орган.

Импийчмънтът на Юн предизвика вътрешно разцепление в партия „Силата на народа“ и се превърна в една от основните теми в първичната надпревара.

Хан, който беше правосъден министър при Юн, е начело на реформаторска, но малцинствена партийна фракция, която подкрепи опозицията при гласуването на импийчмънта на Юн. Тази покдпрепа се оказа решаваща, за да може внесеното от опозицията искане за отмяна на военното положение и импиймънт на президента да бъде прието в Националното събрание, тъй като на опозиционните партии не достигаха осем гласа за нужното мнозинство от две трети за приемане на мярката.

Наблюдатели прогнозираха, че консерваторите биха спечелили от евентуално издигане на кандидатурата на Хан за президент, тъй като той може да привлече повече гласове на избиратели от умерения спектър, както и повече колебаещи се гласоподаватели. Последната обществена категория е особено важна, тъй като представлява около 30 – 40% от електората и се състои от хора, които искат край на острата политическа поляризация в Южна Корея и са против както Юн, така и И.

И е явният фаворит на тези избори, но срещу него има пет дела по обвинения в корупция и други престъпления. Ако той спечели надпреварата, наказателното преследване срещу него вероятно ще бъде преустановено, тъй като президентът се ползва със съдебен имунитет.

Наскоро кампанията на либералния кандидат понесе удар, след като Върховният съд нареди ново разглеждане на дело срещу него за нарушаване на изборния кодекс. Не е ясно дали по това обвинение няма да бъде постановена присъда преди вота на 3 юни, което ще го принуди да преустанови кампанията си. Но със сигурност темата ще бъде използвана политически от съперниците му, които ще го атакуват за това.

Според социологическо проучване на агенция „Риълмастър“ от понеделник, И се ползва с подкрепата на близо 50% от избирателите, а Ким – с 13%. Но сега всичко до голяма степен ще зависи и от съда, който ако излезе с неблагоприятно за либералния кандидат решение, може на практика да сложи край на участието му в надпреварата, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА

На 17 април по време на визитата си във Вашингтон италианският премиер Джорджа Мелони заговори за нова мисия – „Да направим Запада отново велик“, заимствайки предизборния лозунг на президента на САЩ Доналд Тръмп за връщане на величието на Америка. За тази мисия обаче на Мелони ще й трябва подкрепата на ключови западни фигури. Какви са отношенията й с тези фигури? Мелони анализира този въпрос през изминалата седмица в отделни интервюта за две италиански медии – агенция „АДН Кронос“ и вестник „Кориере дела сера“. 

В първото от тези две интервюта италианският премиер пространно коментира първите 100 дни от втория мандат на президента на САЩ Тръмп, белязани от отдаване на силен приоритет на американските интереси. „Утвърждаването на принципа „Америка на първо място“ не беше просто предизборен лозунг, който американските граждани подкрепиха, а една политическа програма, върху която основните републикански мозъчни тръстове работиха в продължение на четири години,“ припомня в интервюто Мелони. И допълва, че не е била изненадана, че още през първите 100 дни от управлението на Тръмп, той е започнал да отдава силен приоритет на американските интереси. „Само наивниците са изненадани, когато във външната политика една страна защитава собствените си интереси. Още повече, че тенденцията за повече „самостоятелност“ вече беше в ход при предишните администрации (на САЩ), включително и при тези на демократите“, отбелязва тя.

Мелони допълва пред „АДН Кронос“, че в отношенията със САЩ италианците също са решени да отстояват интересите си, следвайки традиционното  приятелство със САЩ. Те ще отстояват тези интереси лоялно и без сервилничество. „Последният резултат от тези добри отношения е например изявлението на Тръмп, че иска да възстанови „Деня на Колумб“ – един празник, който е толкова скъп за италиано-американската общност, който през последните години беше подложен на една позорна идеологическа атака в името на културата на канселирането. От името на италианците благодаря на президента на САЩ за това решение“, заяви Мелони. Тя визира един празник, установен в САЩ още от 1892 г. и честван обичайно във втория понеделник на октомври всяка година, около датата, на която генуезецът Христофор Колумб за първи път достига територия, вписваща се в пределите на „Новия свят на двете Америки“. Празникът обаче поражда негативни разнопосочни реакции.  В много от страните от двете Америки той е свързван и с потъпкването на правата на коренните народи, по-специално със страдания, които колонизаторите са причинили на коренното население. Част от негативните настроения по отношение на празника са насочени в САЩ и към асоциирането му с мигрантите от католическите страни Италия и Ирландия. Според някои в САЩ отбелязването на подобен празник засилва влиянието на католицизма в страната.

Според Мелони приятелството на Италия със САЩ датира от времето на откритията на Колумб. По време на визитата си при президента Тръмп в средата на април тя припомни, че нейното посещение е на датата  -17 април –  на която Колумб е получил преди няколко века официално разрешение да потегли на дългото плаване, отвело го към „Новия свят на двете Америки“.

Днес приятелството между Италия и САЩ обаче е подложено на изпитанието на завишените мита, въведени от Доналд Тръмп върху европейския внос. Тръмп ги отложи засега с 90 дни, но това не отменя нуждата от постигане на споразумение между ЕС и САЩ по този въпрос. По време на визитата на Мелони в САЩ Тръмп каза, че е на 100 процента сигурен, че сделка с ЕС в тази насока ще има, въпреки че добави че не бърза за постигането й, докато Мелони подчерта, че двете страни трябва да се срещнат в средата на пътя на техните различия. Мелони предложи тази среща да е в Рим и каза, че Тръмп е приел поканата за подобно посещение.

В интервюто за „АДН Кронос“ Мелони заяви, че засега дискусиите между двата бряга на Атлантика се водят на техническо ниво и, че е щастлива, че срещата й с Тръмп е допринесла за създаването на политически условия за започване на по-конкретен диалог. „Италия работи за сближаването на двата бряга на Атлантическия океан, защото вярваме в Запада като система от ценности, международни съюзи и икономически и търговски отношения. Това е, което обобщено исках да кажа по време на срещата (с Тръмп) в Белия дом с думите „Да направим Запада отново велик“, заяви Мелони. По този начин тя припомни, че по време на визитата си при Тръмп тя го приобщила към мисията за връщане на изгубеното величие на Запада.  

„Позициите ни като Европейски съюз естествено трябва да изхождат от защитата на интересите на нашите граждани, без никога да забравяме, че само заедно, Европа и Америка, можем да бъдем силни в един все по-сложен глобален сценарий“, предупреди Мелони в интервюто за „АДН Кронос“. Това изказване се вписва и в нейни думи, изречени и в интервю за „Кориере дела сера“. В него Мелони заяви: „Необходимо е да укрепим Атлантическия съюз не само във военен план, справедливо е Европа да допринася по един значим начин за собствената си сигурност. И мисля, че трябва да сближим отново САЩ и ЕС защото междувременно други сили излизат напред, за да доминират в международния баланс. Мисля, че ако подобно нещо се случи, това не би се понравило нито на Европа, нито на САЩ“. Тя не посочи кои са тези „други сили“, но според анализатори „обичайният заподозрян в тази насока е Китай“.

В интервюто за „Кориере дела сера“ Мелони подчерта и, че няма съмнение, че личните отношения между нея и президента на САЩ са много добри. „Ние сме двама лидери, които се уважават и се разбират, дори когато не сме напълно съгласни по даден въпрос. Мисля, че призванието на Италия е да работи, за да сближи възможно най-много двата бряга на Атлантическия океан, за да укрепи Запада. Когато казвам Запад, имам предвид Запада като цивилизация, а не само като обикновено географско понятие или като съвкупност от интереси“, заяви Мелони. Тя добави, че постигането на подобно сближаване няма да е лесно, тъй като има различни гледни точки по някои въпроси. Но изрази убеждение, че е възможно и необходимо да има точка, в която двете страни да се срещнат.

Относно евентуална среща на Тръмп с ръководителите на европейските институции, която да се проведе в Рим, Мелони заяви пред „Кориере дела сера“, че се работи на техническо ниво, за да се установят границите на евентуално споразумение относно митата, но допълни, че се приближава и възможността за една политическа среща. Мелони добави, че засега дата на такава среща не е била посочвана и каза, че днес все още не е назрял моментът за провеждането й. Тя допълни, че ако тази среща се проведе в Рим, то това би било голямо признание за Италия.

В интервюто за „АНД Кронос“ и в интервюто за „Кориере дела сера“ Мелони припомни, че има критици на нейните действия спрямо администрацията на Доналд Тръмп. „Фактът, че в рамките на няколко седмици и от едни и същи хора бяхме критикувани, че първо сме били твърде близо до Тръмп, а след това твърде далеч по време на погребението на папа Франциск, означава, че тези хора са много объркани“, заяви Мелони, визирайки левоцентристката опозиция в Италия. От нейните редици и от издания, асоциирани с нея, в рамките на половин месец се чуха коментари, че Мелони не е постигнала нищо от сближаването си с Тръмп във Вашингтон, освен повече ангажимент за повече покупки на американски втечнен природен газ и за повече инвестиции от италиански компании в САЩ, като и двете неща ще са в ущърб на италианските интереси. Когато обаче в кулоарите на траурната церемония за папа Франциск на 26 април медиите от цял свят се фокусираха върху срещите на Тръмп с лидерите на Украйна, на Франция и на Великобритания и с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, италиански медии акцентираха, че Тръмп и Мелони са се видели тогава само мимоходом.  Третият стол, предвиден за срещата на Тръмп със Зеленски в базиликата „Свети Петър“, породи спекулации за кого е бил предназначен, като най-често се споменаваше името на президента на Франция Еманюел Макрон, въпреки че той отрече и каза, че столът е бил предвиден за преводач, но когато е станало ясно, че двамата лидери ще говорят на английски, той е бил преместен. Тогава обаче асоциирани с левоцентристите издания коментираха, че това, че Мелони не е била поканена на срещата на Тръмп със Зеленски, въпреки че казва, че нейното правителство е мост между двете страни на Атлантика, показва, че Мелони направо е „изпаднала от историята“. Според Мелони тези противоречиви коментарите, идващи от едни и същи среди, показват всъщност и, че връзката на Италия със САЩ е от съществено значение.

В интервюто за „Кориере дела сера“, говорейки за отношенията си с Тръмп, Мелони се спря и върху коментарите, правени в Италия, че Тръмп не може да бъде съюзник на Италия и на Европа. „Когато лидерката на (италианската) Демократическа партия казва, че Тръмп не може да бъде наш съюзник, какво точно иска да каже? Да скъсаме отношенията в един съюз, датиращ от 70 години и да излезем от НАТО? Не мисля, че нашите фундаментални съюзи се променят на базата на това кой печели изборите. Но очевидно левицата е на това мнение. И това не ме изненадва. За нас националният интерес е на първо място, преди всичко останало, но за другите надделява идеологическата принадлежност“, допълни Мелони.

В интервюто за „АДН Кронос“ Мелони припомня и къде се позиционира Италия в търговски план в света и в отношенията си със САЩ. „Италия е една от водещите страни износителки в света и ние се състезаваме ръка за ръка с други важни нации за четвъртото място в класацията на страните износителки на глобално ниво. Гордея се с тези постижения, които не са случайни по време на нашето правителство, което силно подкрепя износа ни, включително чрез отваряне на нови пазари, още от времето далеч преди Тръмп. Глобалната търговия е не само отворена, но и справедлива, което е в национален интерес на Италия“, казва тя. „Със сигурност със САЩ, както и с други международни партньори, работим за възобновяване на инвестициите и съвместните проекти, в които италианските компании могат да имат голямо пространство“, допълва тя.

Но кои са партньорите на Италия в мисията за връщането на величието на Западата, освен САЩ и Тръмп? Логично е това да са ръководителката на ЕК и лидерите на най-големите сили в европейската част на Запада, а именно Франция, Германия и Великобритания.

В интервюто за „АДН Кронос“ Мелони казва относно отношенията си с Фон дер Лайен, че става дума за „консолидирано сътрудничество и за отношения на уважение, вдъхновени от решаването на проблеми, но и от максимална откровеност“. Тя изразява задоволство, че ЕК приема вече много от предложенията на Италия, като например тези в областта на миграционните политики, по които „сега говорим на много сходен език, различаващ се от езика от миналото“. „Когато сме имали различаващи се виждания, както се случи наскоро, когато твърдо заявих, че инвестициите в европейската отбрана не трябва да се ограничават до въпроса за оръжията, а трябва да се отнасят до сигурността на гражданите във всички нейни аспекти, ние сме ги излагали и резултатите от това са били добри“, отчита още Мелони. „Именно това се опитвам да правя с всички международни партньори. Сега смятам, че трябва да направим крачка напред в преструктурирането на „Зелената сделка“, така че тя вече да не представлява бреме за конкурентоспособността на нашите предприятия“, казва още тя и допълва, че по подобни теми сега трябва да се работи бързо.

Относно президента на Франция Мелони казва: „Представляваме две велики европейски нации, приятели и съседи, с много общи интереси, но и със здравословна конкуренция в много области“. И припомня, че тя и Макрон представляват и две различни европолитически семейства, които взимат присърце различаващи се неща. „Отношенията ни са резултат от всички тези нюанси, но и от това, че се познаваме един друг, което ни води до сътрудничество по много досиета. Както може би сте се досетили, в международните отношения имам много прагматичен подход, търся конкретни резултати и в няколко области Италия и Франция са съюзници“, казва още тя.

За бъдещия германски канцлер, консерватора Фридрих Мерц Мелони казва, че вече е имала поводи да общува с него. Тя припомня, че двамата са се срещали преди изборите в Германия, спечелени от неговата партия. Говорили са по телефона също така в последните седмици. Мелони му пожелава всичко най-добро в работата му като канцлер и в работата на неговото правителство и подчертава, че подкрепя някои негови изявления по въпросите за конкурентоспособността и за „Зелената сделка“. Мелони допълва, че е сигурна, че с Мерц ще работят добре заедно.

Относно отношенията й с британския премиер Киър Стармър, който е лейбърист и съответно е с ориентация, различаваща се от десноцентризма на Мелони, италианският премиер казва, че Стармър всъщност е прагматик, който не се е поколебал да започне съвместна работа с десноцентристката Италия. „Работим заедно по въпросите на отбраната, защото, разбира се, не може да се мисли за силна евроатлантическа отбранителна система без Обединеното кралство. Работим заедно и по отношение на борбата с незаконната миграция, преодолявайки първоначалните си политически различия. Трябва да кажа, че все повече правителства, включително леви, споделят този подход, като постепенно изоставят идеологията за неконтролираната имиграция“, казва Мелони. 

Тези нейни оценки на лидерите, които биха помогнали за връщането на величието на Запада, идват в момент на няколко наскорошни публикации за политиката на Мелони, появили се в европейски издания.

Според френския „Монд“ Мелони не е успяла да промени виждането на Тръмп по отношение на митата – един ключов въпрос за постигане на единство в редиците, стремящи се да върнат величието на Запада.  А според френското издание „Поан“ по редица европейски въпроси, по които Мелони изтъква, че е успяла да промени курса в ЕС, всъщност тя е рециклирала стари идеи, формулирани преди да дойде на власт. Консервативните италиански издания „Воче дел патриота“ и „Секоло д’Италия“ изтъкват, че Мелони е получила признанието на френския „Фигаро“, което е коментирало, че тя връща позициите на Италия. В две публикации през април обаче „Фигаро“ коментираше, че във Вашингтон по време на срещата си с Тръмп Мелони е постигнала символичен успех и си е спечелила комплиментите на американския лидер, без обаче да постигне конкретни резултати. В допълнение на това тя е спечелила благоразположението на Тръмп на висока цена, отбелязваше също така „Фигаро“.

Паралелно с тези публикации във френски издания италианските консервативни издания „Либеро“, „Темпо“ и „Верита“ коментират, че Макрон се бъркал в работата на конклава, който ще избере следващия папа и искал да прокара свой човек начело на Римокатолическата църква. „Макрон иска да избере папата“, пише „Верита“, „Макрон се меси в стил модерен Крал слънце“, отбелязва „Темпо“, „Макрон се натрапва в конклава“, допълва „Либеро“. Изданията базират тези изводи на обяд, състоял се във френското посолство във Ватикана между Макрон и френските кардинали Жан-Марк Авлин, Франсоа-Ксавие Бюстийо, Филип Барбарен и Кристоф Пиер миналия уикенд, когато Макрон беше във Ватикана за траурната церемония за папа Франциск. Сред тези кардинали е един, за когото медиите коментират, че е сред евентуалните приемници на Франциск, а именно архиепископът на Марсилия Авлин. Според медиите той е бил приближен на Франциск и следвал неговия либерален курс. Според италианските консервативни издания Макрон вече бил избрал и името на следващия папа  и то щяло да е Йоан Двадесет и Четвърти. Макрон искал новият папа да запази и либералния курс на Църквата, отбелязват още консервативните издания.

В навечерието на вечерята с кардиналите Макрон е вечерял и с Андреа Рикарди, италианец, основал католическата общност „Сант’Еджидио“, с която Франциск беше близък и която има над 70 000 членове в 74 страни по света, припомнят френските издания „Дерниер минют“ и „Монд“. Според тях това католическо движение е важен играч във властта във Ватикана и по времето на Франциск е играело и важна роля в международните отношения на Ватикана.

От друга страна италианското издание „Стампа“ посочва, че Мелони искала новият папа да е  по-консервативна фигура и във връзка с това била изплела нишка между нейната канцелария и Ватикана. Тази нишка бил Алфредо Мантовано, държавен секретар към канцеларията на премиера. Той сондирал нагласите на кардиналите в конклава, като общувал с италианските кардинали Анджело Баняско и Мауро Пиаченца. Двамата не са част от конклава, защото не попадат във подходящата възрастова категория за това, но са сочени за италиански кандидати за папа, въпреки че фаворитите сред италианците за тази позиция са Пиетро Паролин и Матео Дзупи. Мелони искала следващия папа да скъса с курса на папа Франциск, отбелязва „Стампа“, пропускайки да припомни, че в последните си публични изказвания за покойния папа Мелони изтъкваше възхищението си от общуването с Франциск и от неговите съвети.

Във Великобритания през април се появи публикация във в. „Телеграф“, в която се казва, че Мелони почва да се цепи от Европа, например по отношение на плановете за осигуряване на гаранции за сигурността на Украйна, предлагани от Великобритания и Франция.  Поради тази причина Мелони, която беше хвалена доскоро от някои като кралица на Европа, започва да губи короната си, коментира тогава британското издание.

На коренно различно мнение обаче в края на месеца беше германският „Билд“, припомня АНСА. „Внезапно Италия вече изглежда не просто като обикновена слънчева туристическа цел, с пицата и пастата си, с морето и модата си, и с политическия си хаос“, коментира тогава германското издание в публикацията, в която пише още, че „дясната популистка Мелони е възприемана вече от мнозина за таен лидер на Европа“. В статията изданието подчерта способността на Мелони да има добри отношения с Тръмп и способността й да заема ясни позиции по отношение на руския президент Владимир Путин. Изданието отчиташе и развитието на самата Мелони в последните няколко години и казваше, че тя се е научила да се дистанцира от миналите си изявления, които не дават яснота за отношенията й с фашизма на диктатора Бенито Мусолини.  Освен това за разлика от „Алтернатива за Германия“ или от националистите около Марин Льо Пен във Франция Мелони е съчетала идеологията на десницата с християнските ценности, отбелязва още „Билд“ и нарича италианския премиер „приятна изненада за Европа“ предвид доброто впечатление, което тя прави в момента, особено като трансатлантик. „Позовавайки се на девиза на Тръмп „Да направим Америка отново велика“, Мелони призова: „Да направим Запада отново велик“, припомня още вестникът, цитиран от АНСА. 

Източник: БТА

Гражданска защита в Газа съобщи днес за 11 убити, сред които три малки деца, при израелски въздушен удар по бежанския лагер Хан Юнис в южната част на палестинската територия през нощта, предаде Франс прес.

Към 3 ч. (и българско време) е бил поразен домът на семейство Ал Байрам. Сред осмината убити, които вече са разпознати – всички те членове на фамилията, са момиченце и момченце на по една година и едномесечно бебе, каза говорител на Гражданска защита в Газа.

От израелската армия засега не са отговорила на запитване на АФП за коментар.

Израел възобнови военната си операция в Газа на 18 март, слагайки край на продължилото два месеца прекратяване на огъня с „Хамас“ във войната, избухнала след атаката на палестинското ислямистко движение срещу еврейската държава на 7 октомври 2023 г., при която по данни на Франс прес са били убити 1218 души, а 251 – взети за заложници.

Оттогава в Газа са загинали над 52 400 човека, повечето от които – цивилни, по данни на Министерството на здравеопазването, контролирано от „Хамас“. Това число е смятано от ООН за достоверно, отбелязва АФП.

Вчера Гражданска защита в Газа съобщи за 42 убити при израелски въздушни удари по тясната ивица, която е опустошена след повече от година и половина война и от два месеца е подложена на пълна блокада.

Израел обяснява, че целта му е да принуди „Хамас“ да освободи всички останали живи заложници и да предаде телата на мъртвите, отбелязва Франс прес.

По данни на израелската армия в Газа остават 58 пленници, от които 34 са мъртви. „Хамас“ държи също тялото на израелски войник, убит по време на войната през 2014 г.

Що се отнася до решението си да спре на 2 март всякакви хуманитарни доставки в ивицата, Израел каза, че помощта е отклонявана от палестинското ислямистко движение. ООН обаче призовава тези доставки да бъдат възобновени, като предупреждава, че хуманитарната ситуация е катастрофална в Газа, чието население гладува.

Източник: БТА