Инвестиционната програма за общински проекти е създадена в края на 2023 г. при финансов министър Асен Василев и се изпълнява към настоящия момент по начина, заложен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), посочват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в прессъобщение във връзка с изявлението на представители на ПП-ДБ. От министерството изтъкват, че споразуменията се сключват и плащанията се извършват по същия механизъм, по който това е правено от Асен Василев в качеството му на финансов министър и Андрей Цеков в качеството му на регионален министър.  

МРРБ припомня, че заради политическата ситуация Постановлението на  Министерския съвет за изпълнение на бюджета беше прието през май 2025 г.  Поради тази причина подписването на споразумения и изплащането на проекти по Програмата започна в първите дни на юни. За близо 4 месеца към общините са разплатени 435 милиона лева от предвидените 750 милиона. Общият брой на всички включени проекти е 3487, се казва в прессъобщението на ведомството.

От Министерството обръщат внимание, че споразумения се подписват след заявление на съответната община. Към момента в МРРБ са постъпили заявления за 2950 проекта, като към момента са подписани над 2500 споразумения и анекси. В МРРБ са постъпили искания за плащания по 1400 проекта и се извършват плащания по 720 проекта към 214 общини.  Данните показват, че и споразуменията, и разплащанията се извършват с нормални темпове, изтъкват от Министерството.

Плащанията се извършват по депозиране искане на общините и когато документацията към това искане е коректно представена, съгласно закона, напомнят от ведомството и посочват, че в тази връзка екипът на МРРБ разглежда всяко едно заявление, по всяко едно искане за плащане и когато документацията е непълна или сгрешена, на общините се изпращат писма с подробни указания за корекция. Към плащане се пристъпва, когато са изпълнени всички законови изисквания.

За информацията, публикувана на сайта на МРРБ за изпълнение на Програмата, нормативно регламентираният срок за публикуване на данните е до 20-то число на текущия месец за изпълнението на предходния, отбелязват още от МРРБ.

Започваме мащабна проверка на Националната програма за финансиране на общински проекти, съобщи по-рано днес депутатът Йордан Иванов. Събрали сме десетки сигнали от кметове, че не получават плащания за сметка на други фаворизирани общини. Неколкократно сме питали политическия кабинет на министъра на заседания на регионалната комисия на какъв принцип се извършват плащанията, но отговор за това няма, каза още народният представител.

Източник: БТА

Реколтата в лозята на шато „Авли“ в землището на сливенското село Глушник е пострадала минимално през тази година – пораженията са едва 4–5 процента, което е позволило продукцията да бъде реализирана. Това съобщи в интервю за БТА главният технолог на избата Пламена Арабаджиева.

Бутиковата винарска изба обработва 330 декара собствени лозя, разделени в два големи масива. „Рупов дол“ е по-старото лозе – около двайсетгодишно, а „Бозалъка“ е на 6–7 години. По-голямата част от насажденията са във „Рупов дол“.

Насажденията са изцяло френски сортове – Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Пино Ноар, както и Каладок, който е визитната картичка на избата. „Френският сорт Каладок е непознат в България и доскоро бяхме единствената изба с такива насаждения. Именно върху него изградихме идеята да привличаме публиката“, посочи Арабаджиева.

В момента изба „Авли“ предлага няколко стила от Каладок – леко червено вино, червено, отлежало във френски дъб, розе и експериментално бяло. Част от продукцията се съхранява и в глинени съдове, които придават различен нюанс на вкуса и аромата.

Освен с този сорт избата привлича внимание и с естествено пенливо вино по френската технология „пет-нат“ (pétillant naturel), произведено за първи път през 2022 г.  „Започнахме експериментално през 2022 година с около 600 бутилки. Технологията е трудоемка, тъй като ферментацията завършва в бутилката, но пазарът хареса продукта и вече увеличихме сериозно количествата“, обясни Арабаджиева.

Арабаджиева отбеляза, че климатичните промени поставят производителите пред трудности – гроздето зрее твърде рано, а високите температури влияят на качеството. Въпреки това през тази година шато „Авли“ успява да прибере добра реколта.

Избата, изградена с европейско финансиране, разполага с капацитет до 100 хиляди литра годишно и предлага вината си основно на българския пазар във високия ценови сегмент. Продукцията се предлага и онлайн, а опитите за износ продължават с малки количества за Белгия и Германия. Около 60–70 на сто от лозята на Шато „Авли“ са червени сортове. По думите на технолога тенденцията в страната е към по-голяма консумация на бели вина, което създава предизвикателства за реализацията. Затова част от гроздето се продава на други винпроми.

Шато „Авли“ развива и винен туризъм, като организира дегустации и планира изграждане на хотелска част. „Тази година направихме между 5 и 10 дегустации, каза технологът. Хората често искат да останат след тях, затова обмисляме изграждане на хотелска част. Засега ги настаняваме в Сливен, който е на 15 км.“, каза Арабаджиева. 

Екипът е малък – двама трактористи, агроном, механик, технологът Пламена Арабаджиева и италианският консултант Федерико Ричи. 

„Ние сме малка изба, но вярваме, че именно чрез иновации и уникални сортове като Каладок можем да привлечем публиката. Това е нещо ново, различно и със сигурност заслужава да бъде опитано“,  категорична е Пламена Арабаджиева.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА

През юли 2025 г. сезонно коригираното производство в строителството нараства и в Европейския съюз, и в еврозоната на месечна база, показват най-новите данни на Евростат, публикувани днес на страницата на статистическата агенция.

През юли спрямо юни 2025 г. строителната продукция нарасна с 0,6 на сто в ЕС и с 0,5 на сто във валутния съюз.

През юни 2025 г. производството в строителството спада с 0,3 на сто в ЕС и с 0,7 на сто в еврозоната.

Също през юли 2025 г., отнесено към същия месец на предишната година, строителната продукция се увеличава с 3,6 на сто в ЕС и с 3,2 на сто в еврозоната.

България

В България строителният сектор също отчита месечно увеличаване – с 0,1 на сто през юли спрямо юни, когато продукцията нарасна с 1,8 на сто, след спад от 1,6 на сто през май. На годишна основа продукцията в строителството у нас също нараства с 6,1 на сто през юли 2025 г., след по-голям ръст от 6,8 на сто през юни. Това поставя страната на шесто място в ЕС по темп на годишен растеж в сектора.

По сектори 

В ЕС сградното строителство намалява с 1,3 на сто през юли спрямо юни, гражданското строителство нараства с 0,7 на сто, а при специализираните строителни дейности ръстът е с 0,8 на сто.

В еврозоната сградното строителство намалява с 1,4 на сто, гражданското е нараснало с 0,5 на сто, а специализираните строителни дейности се увеличават с 1,2 на сто.

На годишна база през юли 2025 г. сградното строителство в ЕС се увеличава с 3,6 на сто, гражданското – с 2,9 на сто, а специализираните дейности – с 2,7 на сто. 

В еврозоната през юли 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. сградното строителство се е увеличило с 3,3 на сто, гражданското – с 3,4 на сто, а при специализираните строителни дейности ръстът е с 2,8 на сто.

По държави

Сред страните членки на ЕС, за които има данни, най-голям месечен ръст на производството в строителството през юли е регистриран в Румъния (20,1 на сто), Словения (9,9 на сто) и Белгия (2,2 на сто). Сред държавите членки на ЕС най-големите месечни намаления на производството в строителството са регистрирани в Испания (-4,5 на сто), Швеция (-4 на сто) и Португалия (-1,5 на сто).

Сред държавите членки на ЕС най-голям годишен ръст през юли при продукцията на строителния сектор е отчетен в Румъния (41,1 на сто), Испания (22,8 на сто) и Словения (21,4 на сто). Най-голям годишен спад се наблюдава в Швеция (-4,5 на сто), Австрия (-2,7 на сто), Франция (-1,7 на сто) и Германия (-1,2 на сто).

Източник: БТА