Народното събрание прие декларация относно напредъка на Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Депутатите констатират, че негативната реторика към България на политическо ниво в Македония ескалира, като се внушава, че причината за изоставането на страната са претенции от страна на България.

Проектът на решение е внесен вчера от Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ и група народни представители от множество формации – ИТН, ГЕРБ, БСП и „Възраждане“, и бе подкрепен единодушно в пленарната зала днес. 

51-ото Народно събрание призова Република Северна Македония (РСМ) да разработи План за действия за защита на правата на хората, принадлежащи към малцинства или общности, чието стриктно прилагане да бъде следено от Европейската комисия (ЕК).

„Очакваме ясни, измерими и ефективни мерки за превенция, разследване и наказване на случаи на говор на омраза и престъпления от омраза срещу българи в Северна Македония“, заявяват депутатите.

В мотивите на проекторешението се посочва, че разделянето на Албания и Македония в процеса на преговори за присъединяване към ЕС, напредъкът на Албания и Черна Гора, както и липсата на политическа воля в Македония в изпълнение на Копенхагенските критерии, са довели до изоставане и напрежение в обществото.

„С огромно внимание следим съдебните процеси срещу открито отстояващите своята българска идентичност граждани, включително случая с господин Люпчо Георгиевски“, пишат вносителите.

В мотивите депутатите посочват, че негативната реторика към България на политическо ниво ескалира и се внушава, че причината за изоставането на страната са претенции на България, като целта е да се измести фокусът от европейско на двустранно ниво:

„Констатираме и опити акцентът върху правата на българите в РСМ да бъде заменен с реторика за език и идентичност на РСМ. Необходимо е Народното събрание да заяви позиция в защита на всички елементи на европейския компромис от юли 2022 г., който позволи да се приеме преговорната рамка на Република Северна Македония. Трябва ясно да подчертаем, за това не са нови изисквания, а положения, които РСМ вече е договорила.“

Текстът на решението е следният: 

1. България остава напълно ангажирана с европейския консенсус от юли 2022 г. и призовава властите в РСМ също да изпълняват стриктно поетите от тях договорености.

2. Подчертава, че всякакви опити в рамките на форматите и институциите на ЕС да се предоговарят, заобиколят или пренебрегнат елементи от постигнатите договорености, са неприемливи.

3. Подчертава, че европейският консенсус е договореност между страната кандидат за член на ЕС от една страна и ЕС като цяло от друг, поради което не представлява двустранен въпрос.

4. Призовава институциите на ЕС да продължат усилено с действията си за гарантиране на правата на българите в РСМ, както и тези на останалите общности, включително на правото им да съхраняват и да развиват своето културно-историческо наследство, език, родова памет и идентичност; и да възприемат инклузивен подход по отношение на чувствителните въпроси за националната идентичност в многоетническото общество на РСМ.

5. Призовава международните организации да съблюдават стриктно за прилагането на най-високите стандарти в сферата на опазването на правата на човека в РСМ, да реагират и да взимат съответните мерки в случаите на насилие, дискриминация, език на омразата, оказване на институционален натиск или други форми на репресия срещу българите, или представители на други общности в РСМ.

6. Очаква РСМ да разработи и представи План за действие за защита на правата на хората, принадлежащи към малцинства или общности, чието стриктно прилагане да бъде следено от Европейската комисия. Този план следва да съдържа ясни, измерими и ефективни мерки за защита на правата на човека на уязвимите групи в обществото на РСМ.

7. Оказва силна и непоколебима подкрепа на всички българи в РСМ и настоява за недискриминационно отношение спрямо тях.

8. Предлага Министерският съвет да предостави решението на Съвета, на Европейския парламент, ЕК, както и на Съвета на Европа.

Дебатите

Тошко Йорданов (ИТН) заяви, че това парламентът да приеме решение е ключово, за да се изгради основа, върху която Министерският съвет да стъпи, тъй като Македония не спазва ангажиментите си, а България е „притисната“.

Лена Бориславова от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) заяви, че от коалицията ще подкрепят предложения проект, защото той представлява потвърждение на т.нар. френско предложение, договорено от кабинета „Петков“ преди 3 години. Според нея наследството на кабинета „Петков“ е това, около което сега се обединява пленарната зала.

Последва кратък спор между бившите коалиционни партньори в правителството на Кирил Петков – ИТН и ПП, по повод френското предложение и ветото, което България вдигна през юни 2022 г.

На свой ред лидерът на „Възраждане“ похвали управляващото мнозинство, че „са се вслушали в призивите“ на партията му и сега приемат тази декларация. 

Драгомир Стойнев от БСП каза, че всички трябва да бъдат обединени, защото всеки ден излизат нови и нови трудности. „Не приемам тук да има вътрешни нападки, защото проблемът е отвън, а не в България“, каза той.

Тома Биков от ГЕРБ заяви, че в РСМ действат големи групи хора, които със сериозен ресурс работят срещу ЕС и интеграцията на страната в съюза: 

„Важно е да обясним на европейските си партньори, че проблемът с антибългарската кампания в Македония, не е само български. Това съвпада с антиевропейските настроения. Влизайки в ЕС, Македония ще започне да се държи антиевропейски.“

Виж още за:

Източник: Offnews.bg