Гръцкият министър на културата Лина Мендони остро критикува днес като „провокативно безразличие“ първото по рода си събитие за набиране на средства на Британския музей, на което гостите вечеряха в залата, в която са изложени мраморните скулптури от Партенона, съобщи Франс прес.

На бала в събота присъстваха звезди като Мик Джагър, Наоми Кембъл, Джанет Джаксън и Кристин Скот Томас, както и кметът на Лондон Садик Хан и бившият британски премиер Риши Сунак.

„Безопасността, неприкосновеността и етиката на паметниците трябва да бъдат основна грижа на Британския музей, който за пореден път демонстрира провокативно безразличие“, посочи Лина Мендони в изявление след събитието.

Скулптурите от античния храм на богинята Атина Партенос, които днес се намират в Британския музей, са свалени от Партенона в началото на XIX в. от британския посланик в Османската империя лорд Елгин – според британската страна по силата на султански ферман, съществуването на който се оспорва от Гърция. През 1816 г. британският парламент откупува от Елгин релефите и ги предоставя на Британския музей, където се намират и до днес. Друга съществена част е в Музея на Акропола, а отделни фрагменти са в други европейски музеи. През 1983 г. Гърция започна кампания за връщането на скулптурите от Лондон в Атина.

Атина казва, че скулптурите са били свалени незаконно и иска да бъдат върнати, за да бъдат изложени заедно с останалата част от скулптурите на Партенона в специално създадения за целта музей в гръцката столица.

Директорът на Британския музей Джордж Озбърн, който е и бивш министър на финансите, води дълги разговори с гръцки представители за намиране на формула, която би позволила мраморните скулптури да бъдат изложени в Атина.

През декември Озбърн заяви, че лондонската институция обмисля „споразумение, при което в даден момент някои от скулптурите“ биха могли да бъдат изпратени в Атина в замяна на това Гърция да заеме на музея „някои от своите съкровища“.

Британски закон от 1963 г. забранява на музея да извършва реституции.

Източник: БТА

Алкохолът, наркотиците, хазартът, залаганията и видеоигрите са основните зависимости на работното място, които застрашават безопасността на труда и вредят на междуличностните отношения, беше казано на днешната конференцията „Превенция на зависимостите на работното място: отговорност, подкрепа и практика“, предаде хърватската агенция ХИНА.

Според оценките на Агенцията на ЕС по лекарствата между 5 и 20 процента от населението в трудоспособна възраст в Европа е изправено пред сериозни проблеми, свързани с употребата на алкохол и/или наркотици. Приложен към работещите, това е значителен дял, отбелязаха участниците в конференцията при представяне на резултатите от изследванията относно зависимостите на работното място.

Данни от Хърватския институт за обществено здраве (HZJZ) показват, че 50% от хората, които се лекуват от зависимости, са част от работната сила, което означава, че имат някаква форма на заетост.

„Наскоро беше приета нова национална стратегия за борба със зависимостите до 2030 г., заедно с план за действие до 2026 г., който обхваща не само класическите наркомании, но и поведенческите зависимости – от тютюнопушене и алкохолизъм до интернет и хазартна зависимост“, каза директорът на Хърватския институт за обществено здраве Крунослав Чапак.

Той подчерта, че всички тези зависимости са налице и на работното място, тъй като засягат най-вече населението в трудоспособна възраст.

Изследванията върху зависимостите и целите на Националната стратегия за борба със зависимостите за периода до 2030 г. целят да установят ясна диагноза, каза Капак, „за да видим къде се намираме, колко широко разпространен е проблемът и пред какви предизвикателства сме изправени“.

Петкович: Алкохолът е проблем номер едно

Желко Петкович, помощник-директор на Хърватския институт за обществено здраве, представи резултатите от изследването, като отбеляза, че в момента няма единен подход към този въпрос.

„За съжаление, алкохолът е проблем номер едно, когато става въпрос за зависимости на работното място. Като общество, ние също се сблъскваме с проблеми с тютюнопушенето и употребата на наркотици, и не сме избегнали по-нови, модерни зависимости като хазарт, залагания, видеоигри и прекарване на прекомерно време в социалните медии“, каза той.

„Целта на тази важна конференция е да свърже работодатели, специалисти по трудова медицина и организации, занимаващи се със зависимости, така че хората с проблеми със зависимостите да могат да получат помощ рано, да започнат лечение, а след завършване на терапията да получат и подкрепа, за да се върнат успешно на работните си места“, каза Петкович.

Всеки, който се бори със зависимост, може да се свърже с телефонната линия на Хърватския институт за обществено здраве, за да получи първоначален съвет към кого да се обърне и какви са наличните възможности за лечение. На разположение е и специален уебсайт, предоставящ подробна информация за всички свързани дейности, беше подчертано на конференцията.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

/СХТ/

Източник: БТА