Икономика
ЕБВР повиши прогнозата си за икономическия растеж на България за 2025 г.

Икономиката на България ще нарасне с 3,2 на сто през 2025 година. Това сочат оповестеният днес доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическото развитие на регионите, публикуван на сайта на институцията.
Спрямо прогнозата от май перспективите за икономически растеж на страната ни са повишени с 0,4 процентни пункта за 2025 г., но за 2026 г. са без промяна спрямо пролетните прогнози на ЕБВР, като банката очаква ръст с 2,6 на сто догодина.
Въпреки известно забавяне на растежа на заплатите, частното потребление в България остава устойчиво, докато нивото на безработица спада до 3,6 на сто към средата на годината, посочват от БВВР. Инфлацията се повиши до 5,3 на сто през юли 2025 г., отчасти заради възстановяването на ставката на данъка върху добавената стойност (ДДС), начисляван върху хляба и ресторантите, до 20 на сто. След като брутният вътрешен продукт (БВП) се ускори с 2,8 на сто през 2024 г., инвестициите също се възстановиха поради по-високите публични капиталови разходи. От друга страна, българският износ спадна на годишна база, тъй като износът на енергийни продукти и суровини се свива.
Държавните разходи се увеличиха с 20 на сто през първата половина на 2025 г., докато приходите нараснаха с едва 13 на сто, което повишава фискалните рискове, предупреждават експертите. Въпреки това, след одобрението за присъединяване към еврозоната, България се възползва от повишаване на кредитния рейтинг и по-ниски разходи за финансиране.
Очаква се ръстът на БВП да достигне 3,2 на сто през 2025 г., като се забави до 2,6 на сто през 2026 г., в зависимост от публичните инвестиции. Присъединяването към валутния съюз би могло да стимулира търговията и частните инвестиции в страната, включително преките чуждестранни инвестиции, изтъкват от ЕБВР. Въведените от САЩ мита върху вноса обаче ще се отразят негативно на промишленото производство и износа на България, прогнозира институцията.
За целия регион на Югоизточна Европа очакванията на банката са преразгледани надолу, като сега за текущата година се очаква растежът да достигне 1,7 на сто, което е с 0,3 процентни пункта под прогнозата през май, и до 1,9 на сто през 2026 година – с 0,5 процентни пункта по-малко, отколкото през пролетта.
Източник: БТА
Икономика
Морският транспорт e заемал най-голям дял при превоза на товари на ЕС през 2024 г.

Европейският съюз е внесъл 1,1 милиарда тона стоки от трети страни по море през миналата година, като стойността им е възлизала на 1,251 трилиона евро. Износът, осъщесвен чрез морски транспорт, е възлизал на общо 0,5 милиарда тона на стойност 1,126 трилиона евро. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на страницата й.
Морският транспорт е бил основният вид транспорт за международната търговия на ЕС със стоки през 2024 г. Той е доминирал във физическия обем на търговията, като е представлявал 75,6 на сто от целия внос и 73,7 на сто от целия износ. Отнесено към стойността на стоките, той е представлявал по-малък дял – с 51,3 на сто от вноса и 43,6 на сто от износа.
Железопътния транспорт е представлявал 3,1 на сто от вноса и 2,9 на сто от износа като обем, а като стойност – 1,5 на сто от вноса и 1,3 на сто от експорта.
За разлика от тях, въздушният транспорт е имал малка роля по отношение на обема, но по-важна роля по отношение на стойността на транспортираните стоки. Едва 0,2 на сто от вноса и 2,8 на сто от износа са били превозени по въздух, но тези пратки са съставлявали 18,3 на сто от общата стойност на вноса и 27,1 на сто от общата стойност на износа.
Пътният транспорт също е регистрирал по-висок дял стойностно изражение – 20,4 на сто от вноса и 24 на сто от износа, отколкото като обем – 5,8 на сто от вноса и 16,5 на сто от експорта.
Източник: БТА
Икономика
В Борово не се състоя информационна среща за въвеждане на еврото у нас, тъй като не присъстваха граждани

Не е регламентирано коя цена – в лева или в евро, да бъде посочена първа на етикетите на стоките. Това коментира за БТА в град Борово, област Русе, главен инспектор Невена Димитрова от териториалния отдел на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в Русе.
Невена Димитрова, Валентина Цонева – инспектор в териториалния отдел на КЗП в Русе, и Йордан Йорданов – директор на офиса на Националната агенция за приходите (НАП) в Русе, бяха в Борово за среща с граждани и представители на бизнеса. Събитието е част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България.
Срещата, която беше насрочена за 11:00 часа в сградата на читалище „Искра 1898“, не се състоя, тъй като нито един гражданин не присъства на нея.
Димитрова коментира още, че всички граждани, когато влязат в търговски обект и пристъпят към покупка на стока, трябва да си направят преценка на ценовия диапазон на стоката, като двойното обозначение на цените е в периода от 8 август т.г. до 8 август 2026 година. По думите й цените не би трябвало да се завишават без конкретни обосновани икономически фактори.
„Изображенията на етикетите законово не са регламентирани – тоест дали първо да бъде посочена цената в лева, а след това в евро, или обратното. За жалост витае едно мислене и у търговците, и у потребителите, че тази позиция на цената ще бъде променена след 1 януари 2026 г. – тоест до края на тази година водещата цена ще бъде в лева, а от 1 януари 2026 г. – в евро. Няма такова законово изискване. Изискването е двете цени да бъдат поставени в непосредствена близост една до друга и да са изписани съответно с еднакъв цвят и размер на шрифта, за да не въвеждат в заблуждение“, каза Димитрова.
По думите й потребителите сигнализират в КЗП основно за избора на цена в лева и в евро в големите хранителни вериги. Например в единия търговски обект цената на стоката е обозначена първо в лева, а след това в евро, а в друг голям магазин е обратното.
„И когато посещават тези търговски обекти, водени от анонсите за промоции, в първия момент изпадат в заблуждение. Те трябва да внимават и да изчитат целия етикет. Да, не е удобно, особено за стоки, които са в промоции и в акции, защото се получава струпване на цени“, каза още Димитрова.
По думите й КЗП в момента само предупреждава и разяснява допълнително на търговците за еднакъв цвят на етикетите и размер на шрифт, като след 8 октомври т. г. ще се налагат и санкции. Глоби ще има и за неправилно превалутиране, което трябва да бъде единствено по официалния курс от 1.95583 лева за 1 евро.
Димитрова заяви още, че към момента няма сигнали в териториалния отдел на КЗП в Русе за необосновано повишаване на цените на стоки и услуги.
Йордан Йорданов – директор на офиса на НАП в Русе, коментира за БТА, че запитванията от страна на търговците са свързани основно с препрограмирането на електронните касови апарати с фискална памет, начина на отчитане, периодите, през които трябва да се извърши тази промяна – било то в гратисния период от 8 август до 8 октомври т.г., или от 8 октомври т.г. до 8 август 2026 г., през който вече законът императивно казва това.
„Има и някои особености, свързани с декларирането на данъци и осигурителни вноски, както и с възстановяването на недължимо платени суми от 2025 година и ще се възстановят през 2026 година. Особеностите са, че през тази година, ако има надвнесена сума, която трябва да се възстановява, тя се декларира през януари месец идната година в лева, превалутира се по правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България и се възстановява в евро“, обясни Йорданов.
Той посочи, че след 8 октомври т. г. ще се налагат санкции за неизпълнение. „Хубаво е, че бизнесът като цяло си партнира с НАП и в тази посока не срещаме трудности, защото гледаме всички в една посока“, каза още Йорданов.
Източник: БТА
Икономика
България е сред водещите в ЕС по ръст на нощувки в туристически обекти през първата половина на 2025 г., сочат данни на Евростат

България е на шесто място сред държавите от Европейския съюз по ръст на броя на нощувките в туристически обекти през първото полугодие на 2025 г., показват най-новите данни на Евростат, публикувани днес по повод Световния ден на туризма, 27 септември.
Близо 9,86 милиона нощувки са отчетени у нас за периода януари–юни 2025 г., спрямо 9,26 милиона за същите месеци на 2024 г., което представлява увеличение от 6,4 на сто.
Общо в Европейския съюз през първото полугодие са регистрирани 1,279 милиарда нощувки в туристически обекти, което отговаря на ръст от 2,3 на сто спрямо същия период на миналата година, когато бяха 1,249 милиарда.
Най-съществено увеличение на нощувките са регистрирали Малта (12,7 на сто), Латвия (8,6 на сто) и Полша (8,5 на сто). Спад в броя на нощувките е отчетен единствено в Ирландия – от 3,5 на сто.
Отчита се също повишение в броя на нощувките от чуждестранни туристи в целия ЕС – ръст от 3,1 на сто за полугодието, в сравнение с 1,7 на сто при вътрешните туристи.
В същото време Германия (0,2 на сто), Швеция (0,5 на сто) и Белгия (0,9 на сто) отчитат най-слаб ръст на нощувките на чуждестранните туристи, а Ирландия дори бележи спад от 3,5 на сто.
Най-висок дял на нощувките от чуждестранни граждани спрямо общия брой за полугодието са регистрирали Малта (93,6 на сто), Кипър (93,1 на сто) и Хърватия (87,6 на сто), докато в Германия, Полша и Румъния този дял е под 20 на сто.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 2 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“