Европейският съюз (ЕС) се състои от 27 държави членки, съставляващи общност и единен пазар от около 450,4 милиона граждани. Между тези страни и техните 271 региона обаче продължават да съществуват големи икономически и социални различия. Европейската кохезионна политика е в центра на усилията за подобряване на конкурентната позиция на Съюза като цяло и на неговите най-слаби региони в частност. 

С помощта на Кохезионния фонд се засилва икономическото, социалното и териториалното сближаване на Европейския съюз за насърчаване на устойчивото развитие. Фондът е създаден през 1994 г. и осигурява финансиране за проекти в областта на околната среда и трансевропейските мрежи в държавите членки, чийто брутен национален доход на глава от населението е по-малък от 90% от средното за Европейския съюз (ЕС).

Преди седмица (18.09.) държавите от Общността одобриха поправки в няколко регламента, които уреждат използването на парите от европейските фондове. Това включва фондовете за регионално развитие, социални програми и преход към зелена икономика. Така ЕС ще обнови начина, по който се изразходват средствата по кохезионната политика от страните членки. Новите правила позволяват тези средства да се използват за по-актуални нужди като отбрана, сигурност, достъпни жилища, водоснабдяване и преход към чиста енергия.

Цели

През програмния период 2021—2027 г. Кохезионният фонд предоставя помощ за инвестиране в областта на околната среда, включително в области, свързани с устойчивото развитие и енергетиката, които осигуряват ползи за околната среда; трансевропейски мрежи, свързани с транспортната инфраструктура (TEN-T); техническа помощ.

С фонда се подпомагат и проектите, свърнази с целите на ЕС за опазване на околната среда, като се подпомагат и областите, свързани с устойчивото развитие. Такива например са енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и транспортния сектор извън трансевропейските мрежи — железопътен транспорт, вътрешен речен транспорт, морски транспорт, интермодални транспортни системи и тяхната оперативна съвместимост, управление на сухоземния, морския и въздушния трафик, чист градски транспорт и обществен транспорт.

Сред новите области, които ще могат да получават финансиране, са отбраната и сигурността, включително гражданска защита и подготовка за кризи, конкурентоспособността на икономиките, декарбонизацията, достъпни жилища, включително социални, сигурен достъп до вода и устойчиво управление на водните ресурси, помощ за източните гранични региони, които са под по-голям натиск.

Кохезионният фонд финансира и програми със споделена отговорност между Европейската комисия и националните и регионалните органи в държавите членки. Държавите членки избират кои проекти да финансират и поемат отговорност за ежедневното им управление. Правилата за използване на средствата са определени в Регламента за общоприложимите разпоредби.

Държавите членки, които могат да се възползват от помощта на фонда, са тези, чийто брутен национален доход на глава от населението е по-малък от 90% от средното за ЕС.

За програмния период 2021—2027 г. Кохезионният фонд осигурява подкрепа за 15 държави членки: България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения.

Бюджет

В бюджета на ЕС за Кохезионния фонд за периода 2021—2027 г. са предвидени 42,6 милиарда евро (по цени от 2018 г., което означава по стойността на валутата през 2018 г.), включително 10 милиарда евро за Механизма за свързване на Европа, който е програма на ЕС за финансиране с цел подкрепа за развитието на трансевропейската инфраструктура в някои области, като например транспорта, енергетиката и цифровите услуги. Процентът на съфинансиране може да достигне до 85 % от стойността на проектите.

Очаква се 37% от общия размер на отпуснатите по Кохезионния фонд финансови средства да допринасят за постигане на целите на ЕС в областта на климата.

С одобрените поправки в няколко регламента, които уреждат използването на парите от европейските фондове, ако дадена страна членка реши да насочи поне 15% от средствата си към новите приоритети (отбраната и сигурността, включително гражданска защита и подготовка за кризи, конкурентоспособността на икономиките, декарбонизацията, достъпни жилища, включително социални, сигурен достъп до вода и устойчиво управление на водните ресурси, помощ за източните гранични региони, които са под по-голям натиск), тя ще получи допълнително авансово финансиране и удължен срок за използване на парите – до края на 2030 г.

Освен това, ЕС предлага възможност за 100% финансиране от европейския бюджет, което означава, че националните власти няма да трябва да добавят собствени средства.

Роля на Европейския парламент

Регламентите, уреждащи новата политика на сближаване за периода 2021—2027 г., бяха приети чрез обикновената законодателна процедура и Парламентът получи пълни права да предлага изменения. Това даде възможност на Парламента да направи предложените правила по-гъвкави и по-добре адаптирани към потребностите на държавите членки.

В своята резолюция от 6 април 2022 г. относно започването на изпълнението на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. Парламентът отбеляза COVID-19 като основната причина за забавянето на преговорите в областта на политиката на сближаване, което доведе до последващо прекъсване на процеса по приемане на законодателната рамка за финансирането за периода 2021—2027 година.

Тогава ЕП призова Комисията да представи план за действие в извънредни ситуации с цел справяне с евентуални проблеми във връзка със слабата степен на изпълнение поради късното стартиране на програмата, като той се опасява от бюджетни съкращения през предстоящия програмен период. В резолюцията се подчертава, че забавянето при изпълнението на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. пречи на държавите членки да реагират на кризи, включително и на агресията на Русия срещу Украйна.

Как кохезионната политика се прилага в България?

В България кохезионната политика се реализира чрез оперативни програми, които са съобразени с националните приоритети и нужди. За периода 2021–2027 България има достъп до около 11 милиарда евро по линия на кохезионната политика, разпределени между различни фондове – Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), който финансира проекти за регионално развитие, инфраструктура и иновации; Кохезионен фонд (КФ), който подкрепя проекти в транспортната и екологичната инфраструктура; Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+), който е насочен към заетост, образование и социално включване.

В новия програмен период 2021-2027 г. са формулирани 10 програми и Сратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР):

• Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР);
• Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП);
• Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ);
• Програма „Развитие на регионите“ (ПРР);
• Програма „Техническа помощ“ (ПТП);
• Програма „Образование“ (ПО);
• Програма „Околна среда“ (ПОС);
• Програма „Транспортна свързаност“ (ПТС);
• Програмата за храни и основно материално подпомагане (ПХОМП);
• Програма „Морско дело, рибарство и аквакултури“ (ПМДРА)
• Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР)

Неверни твърдения за разходване на парите по кохезионната политика на ЕС

„Политиката на сближаване помага само на бедни региони.“

Финансирането от ЕС за регионално и социално развитие е важен източник за ключови инвестиционни проекти. В някои страни от ЕС, които иначе разполагат с ограничени средства, европейското финансиране финансира до 80% от публичните инвестиции. Регионалните разходи на ЕС обаче не помагат само на по-бедните региони. Те инвестират във всеки регион и държава от ЕС, стимулирайки икономиката на ЕС като цяло. Политиката на сближаване е политика, от която всички печелят, за всеки регион и държава в ЕС. Всички региони на ЕС, не само най-бедните, се възползват от нея в голяма степен, отбелязва ЕК.

„Безполезни проекти се финансират с пари от ЕС.“

Националните и регионалните власти в страните от ЕС избират проекти, които според тях отговарят най-добре на техните нужди, в съответствие със стратегиите и приоритетите, договорени с Комисията. В опровержениието на това твърдение ЕК посочва, че за периода 2014-2020 г. ЕС е отпуснал над 460 милиарда евро за регионални разходи. Това би трябвало да е довело до помощ за над 800 000 компании, по-добро здравеопазване за 44 милиона европейци, предотвратяване на наводнения и пожари за 27 милиона души, над 420 000 нови работни места, обучение за 3,7 милиона европейци, нови, модерни училища и детски заведения за 6,7 милиона деца.

„Само по-слабо развитите страни се възползват от политиката на сближаване, докато богатите плащат за нея.“

Колко всяка държава допринася за бюджета на ЕС, зависи от размера на нейната икономика. През 2017 г. 11 държави от ЕС – най-богатите – са платили в бюджета на ЕС повече, отколкото са получили обратно под формата на финансиране от ЕС. Въпреки това, в замяна на по-големия си принос, тези страни се радват и на многобройните предимства, които тези пари предоставят на всички страни от ЕС – мир и стабилност както в ЕС, така и около него, сигурност, по-добра инфраструктура и свободата да живеят, работят, учат и пътуват навсякъде в блока.

Освен това, политиката на сближаване инвестира във всяка една държава от Европейския съюз, което означава, че най-богатите държави членки също получават финансиране по линия на политиката на сближаване на ЕС. Освен преките инвестиции, най-богатите страни се възползват и от положителните ефекти („преливане“) на финансирани от ЕС проекти, изпълнявани в по-слабо развитите държави.

Договорите за изпълнение на проекти в по-слабо развит регион често се възлагат на фирми от така наречените държави „нетен донор“ (или „нетен платец“) (т.е. държави, които плащат повече в бюджета на ЕС, отколкото получават). Например, редица строителни компании от Германия и Австрия имат значително присъствие в Унгария, Словакия и Чехия.

Търговията също е повлияна положително. Износът на стоки и услуги се увеличава в по-богатите държави членки благодарение на нарастването на икономическата активност в страните бенефициенти, предизвикано от политиката на сближаване. Смята се, че за всяко евро, похарчено в страни, ползващи се от политиката в периода 2007-2013 г., 9 евроцента са постъпили в страни, които не получават подкрепа от Кохезионния фонд.

„Политиката на сближаване е изцяло свързана с измами.“

Грешките в разходите на ЕС обикновено са административни грешки, при които правилата за разходи не са били спазени правилно, например когато липсват документи, обясняват от ЕК. Това не е измама и тези грешки обикновено не подкопават крайния резултат от проекта.

Комисията и Европейската сметна палата докладват за всички съмнения за измама с пари на ЕС на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Това са само много малко случаи годишно от няколкостотин, които Европейската сметна палата разглежда ежегодно.

Според OLAF нередностите в управлението на средствата за сближаване са представлявали едва 1,8% от плащанията между 2013 и 2017 г. Само малка част от тези нередности са били установени като измамни.

Процентът на нередностите непрекъснато намалява през последните години. Регулаторните разпоредби за периода 2014-2020 г. значително засилват мерките за предотвратяване и защита на бюджета на ЕС от неправомерни разходи.

„Финансирането по линия на политиката на сближаване ще доведе до загуба на работни места в по-богатите държави членки, като подпомогне преместването на компании в по-бедните страни.“

Това не може да се случи съгласно новите разпоредби за периода след 2020 г., защото пряката финансова подкрепа за големи предприятия, които се преместват най-много, е изключена. Освен това всякакви приноси от ЕС за преместване на икономическа дейност от една държава членка в друга, когато това води до загуба на работни места в първата държава членка, са забранени. В контекста на държавната помощ, органите, отговорни за изпълнението на програмата, ще бъдат задължени да получат доказателство от бенефициента, че приносът на ЕС не подкрепя преместването.

Източник: Offnews.bg

Европейският съюз (ЕС) се състои от 27 държави членки, съставляващи общност и единен пазар от около 450,4 милиона граждани. Между тези страни и техните 271 региона обаче продължават да съществуват големи икономически и социални различия. Европейската кохезионна политика е в центра на усилията за подобряване на конкурентната позиция на Съюза като цяло и на неговите най-слаби региони в частност. 

С помощта на Кохезионния фонд се засилва икономическото, социалното и териториалното сближаване на Европейския съюз за насърчаване на устойчивото развитие. Фондът е създаден през 1994 г. и осигурява финансиране за проекти в областта на околната среда и трансевропейските мрежи в държавите членки, чийто брутен национален доход на глава от населението е по-малък от 90% от средното за Европейския съюз (ЕС).

Преди седмица (18.09.) държавите от Общността одобриха поправки в няколко регламента, които уреждат използването на парите от европейските фондове. Това включва фондовете за регионално развитие, социални програми и преход към зелена икономика. Така ЕС ще обнови начина, по който се изразходват средствата по кохезионната политика от страните членки. Новите правила позволяват тези средства да се използват за по-актуални нужди като отбрана, сигурност, достъпни жилища, водоснабдяване и преход към чиста енергия.

Цели

През програмния период 2021—2027 г. Кохезионният фонд предоставя помощ за инвестиране в областта на околната среда, включително в области, свързани с устойчивото развитие и енергетиката, които осигуряват ползи за околната среда; трансевропейски мрежи, свързани с транспортната инфраструктура (TEN-T); техническа помощ.

С фонда се подпомагат и проектите, свърнази с целите на ЕС за опазване на околната среда, като се подпомагат и областите, свързани с устойчивото развитие. Такива например са енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и транспортния сектор извън трансевропейските мрежи — железопътен транспорт, вътрешен речен транспорт, морски транспорт, интермодални транспортни системи и тяхната оперативна съвместимост, управление на сухоземния, морския и въздушния трафик, чист градски транспорт и обществен транспорт.

Сред новите области, които ще могат да получават финансиране, са отбраната и сигурността, включително гражданска защита и подготовка за кризи, конкурентоспособността на икономиките, декарбонизацията, достъпни жилища, включително социални, сигурен достъп до вода и устойчиво управление на водните ресурси, помощ за източните гранични региони, които са под по-голям натиск.

Кохезионният фонд финансира и програми със споделена отговорност между Европейската комисия и националните и регионалните органи в държавите членки. Държавите членки избират кои проекти да финансират и поемат отговорност за ежедневното им управление. Правилата за използване на средствата са определени в Регламента за общоприложимите разпоредби.

Държавите членки, които могат да се възползват от помощта на фонда, са тези, чийто брутен национален доход на глава от населението е по-малък от 90% от средното за ЕС.

За програмния период 2021—2027 г. Кохезионният фонд осигурява подкрепа за 15 държави членки: България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения.

Бюджет

В бюджета на ЕС за Кохезионния фонд за периода 2021—2027 г. са предвидени 42,6 милиарда евро (по цени от 2018 г., което означава по стойността на валутата през 2018 г.), включително 10 милиарда евро за Механизма за свързване на Европа, който е програма на ЕС за финансиране с цел подкрепа за развитието на трансевропейската инфраструктура в някои области, като например транспорта, енергетиката и цифровите услуги. Процентът на съфинансиране може да достигне до 85 % от стойността на проектите.

Очаква се 37% от общия размер на отпуснатите по Кохезионния фонд финансови средства да допринасят за постигане на целите на ЕС в областта на климата.

С одобрените поправки в няколко регламента, които уреждат използването на парите от европейските фондове, ако дадена страна членка реши да насочи поне 15% от средствата си към новите приоритети (отбраната и сигурността, включително гражданска защита и подготовка за кризи, конкурентоспособността на икономиките, декарбонизацията, достъпни жилища, включително социални, сигурен достъп до вода и устойчиво управление на водните ресурси, помощ за източните гранични региони, които са под по-голям натиск), тя ще получи допълнително авансово финансиране и удължен срок за използване на парите – до края на 2030 г.

Освен това, ЕС предлага възможност за 100% финансиране от европейския бюджет, което означава, че националните власти няма да трябва да добавят собствени средства.

Роля на Европейския парламент

Регламентите, уреждащи новата политика на сближаване за периода 2021—2027 г., бяха приети чрез обикновената законодателна процедура и Парламентът получи пълни права да предлага изменения. Това даде възможност на Парламента да направи предложените правила по-гъвкави и по-добре адаптирани към потребностите на държавите членки.

В своята резолюция от 6 април 2022 г. относно започването на изпълнението на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. Парламентът отбеляза COVID-19 като основната причина за забавянето на преговорите в областта на политиката на сближаване, което доведе до последващо прекъсване на процеса по приемане на законодателната рамка за финансирането за периода 2021—2027 година.

Тогава ЕП призова Комисията да представи план за действие в извънредни ситуации с цел справяне с евентуални проблеми във връзка със слабата степен на изпълнение поради късното стартиране на програмата, като той се опасява от бюджетни съкращения през предстоящия програмен период. В резолюцията се подчертава, че забавянето при изпълнението на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. пречи на държавите членки да реагират на кризи, включително и на агресията на Русия срещу Украйна.

Как кохезионната политика се прилага в България?

В България кохезионната политика се реализира чрез оперативни програми, които са съобразени с националните приоритети и нужди. За периода 2021–2027 България има достъп до около 11 милиарда евро по линия на кохезионната политика, разпределени между различни фондове – Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), който финансира проекти за регионално развитие, инфраструктура и иновации; Кохезионен фонд (КФ), който подкрепя проекти в транспортната и екологичната инфраструктура; Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+), който е насочен към заетост, образование и социално включване.

В новия програмен период 2021-2027 г. са формулирани 10 програми и Сратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР):

• Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР);
• Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП);
• Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ);
• Програма „Развитие на регионите“ (ПРР);
• Програма „Техническа помощ“ (ПТП);
• Програма „Образование“ (ПО);
• Програма „Околна среда“ (ПОС);
• Програма „Транспортна свързаност“ (ПТС);
• Програмата за храни и основно материално подпомагане (ПХОМП);
• Програма „Морско дело, рибарство и аквакултури“ (ПМДРА)
• Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР)

Неверни твърдения за разходване на парите по кохезионната политика на ЕС

„Политиката на сближаване помага само на бедни региони.“

Финансирането от ЕС за регионално и социално развитие е важен източник за ключови инвестиционни проекти. В някои страни от ЕС, които иначе разполагат с ограничени средства, европейското финансиране финансира до 80% от публичните инвестиции. Регионалните разходи на ЕС обаче не помагат само на по-бедните региони. Те инвестират във всеки регион и държава от ЕС, стимулирайки икономиката на ЕС като цяло. Политиката на сближаване е политика, от която всички печелят, за всеки регион и държава в ЕС. Всички региони на ЕС, не само най-бедните, се възползват от нея в голяма степен, отбелязва ЕК.

„Безполезни проекти се финансират с пари от ЕС.“

Националните и регионалните власти в страните от ЕС избират проекти, които според тях отговарят най-добре на техните нужди, в съответствие със стратегиите и приоритетите, договорени с Комисията. В опровержениието на това твърдение ЕК посочва, че за периода 2014-2020 г. ЕС е отпуснал над 460 милиарда евро за регионални разходи. Това би трябвало да е довело до помощ за над 800 000 компании, по-добро здравеопазване за 44 милиона европейци, предотвратяване на наводнения и пожари за 27 милиона души, над 420 000 нови работни места, обучение за 3,7 милиона европейци, нови, модерни училища и детски заведения за 6,7 милиона деца.

„Само по-слабо развитите страни се възползват от политиката на сближаване, докато богатите плащат за нея.“

Колко всяка държава допринася за бюджета на ЕС, зависи от размера на нейната икономика. През 2017 г. 11 държави от ЕС – най-богатите – са платили в бюджета на ЕС повече, отколкото са получили обратно под формата на финансиране от ЕС. Въпреки това, в замяна на по-големия си принос, тези страни се радват и на многобройните предимства, които тези пари предоставят на всички страни от ЕС – мир и стабилност както в ЕС, така и около него, сигурност, по-добра инфраструктура и свободата да живеят, работят, учат и пътуват навсякъде в блока.

Освен това, политиката на сближаване инвестира във всяка една държава от Европейския съюз, което означава, че най-богатите държави членки също получават финансиране по линия на политиката на сближаване на ЕС. Освен преките инвестиции, най-богатите страни се възползват и от положителните ефекти („преливане“) на финансирани от ЕС проекти, изпълнявани в по-слабо развитите държави.

Договорите за изпълнение на проекти в по-слабо развит регион често се възлагат на фирми от така наречените държави „нетен донор“ (или „нетен платец“) (т.е. държави, които плащат повече в бюджета на ЕС, отколкото получават). Например, редица строителни компании от Германия и Австрия имат значително присъствие в Унгария, Словакия и Чехия.

Търговията също е повлияна положително. Износът на стоки и услуги се увеличава в по-богатите държави членки благодарение на нарастването на икономическата активност в страните бенефициенти, предизвикано от политиката на сближаване. Смята се, че за всяко евро, похарчено в страни, ползващи се от политиката в периода 2007-2013 г., 9 евроцента са постъпили в страни, които не получават подкрепа от Кохезионния фонд.

„Политиката на сближаване е изцяло свързана с измами.“

Грешките в разходите на ЕС обикновено са административни грешки, при които правилата за разходи не са били спазени правилно, например когато липсват документи, обясняват от ЕК. Това не е измама и тези грешки обикновено не подкопават крайния резултат от проекта.

Комисията и Европейската сметна палата докладват за всички съмнения за измама с пари на ЕС на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Това са само много малко случаи годишно от няколкостотин, които Европейската сметна палата разглежда ежегодно.

Според OLAF нередностите в управлението на средствата за сближаване са представлявали едва 1,8% от плащанията между 2013 и 2017 г. Само малка част от тези нередности са били установени като измамни.

Процентът на нередностите непрекъснато намалява през последните години. Регулаторните разпоредби за периода 2014-2020 г. значително засилват мерките за предотвратяване и защита на бюджета на ЕС от неправомерни разходи.

„Финансирането по линия на политиката на сближаване ще доведе до загуба на работни места в по-богатите държави членки, като подпомогне преместването на компании в по-бедните страни.“

Това не може да се случи съгласно новите разпоредби за периода след 2020 г., защото пряката финансова подкрепа за големи предприятия, които се преместват най-много, е изключена. Освен това всякакви приноси от ЕС за преместване на икономическа дейност от една държава членка в друга, когато това води до загуба на работни места в първата държава членка, са забранени. В контекста на държавната помощ, органите, отговорни за изпълнението на програмата, ще бъдат задължени да получат доказателство от бенефициента, че приносът на ЕС не подкрепя преместването.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg