Източник: Offnews.bg

Д-р Олга Антонова е специалист по медицинска генетика, хранене и диететика и нутригенетика в София с над 15 години клиничен опит. Професионалните ѝ интереси са в областта на превантивната и прецизирана медицина и включват интегриране на познанията за индивидуалната генетична информация с храненето и факторите на околната среда, както и с нивото на медицински грижи в съответната област. Д-р Антонова завършва Медицински университет – София и има придобити специалности „Медицинска генетика“ и „Хранене и диететика“.

Какви са ползите за нас, ако се храним спрямо заложеното в нашите гени?

Ползите са много –основно за нашето добро здравословно състояние, защото променяйки начина си на хранене, до голяма степен може да намалим или забавим изявата на подобни болести.

Предпоставка за развитието на нутригенетиката и нутригеномиката е затлъстяването. Отдавна се знае, че една и съща диета работи различно за различните хора. Това води до изучаването на молекулните механизми, чрез които обикновените химически вещества в диетата оказват влияние върху здравето и модулират риска от развитие на заболяване при определен генетичен терен, включващ различни генетични комбинации. След завършването на проекта по разчитане на човешкия геном се установяват все повече подобни вариации. Така че вече може да изследваме генетични вариации, определящи типа хранене, което е най-подходящо за нас и нашите хранителни навици. Например предразположение към сладко, към емоционално хранене, към стабилен или нестабилен биоритъм. Нещо повече – знаят се генетичните вариации, които определят наличието на риска за развитие на социално-значими заболявания като диабет, метаболитен синдром, остеопороза, риск за развитие на глутенова непоносимост, атеросклероза и пр.

С генетично изследване може да разберем от кои витамини имаме по-голяма необходимост – доколко стандартната дозировка е подходяща или трябва да се коригира. В повечето случаи става въпрос за витамин В12, В9 (фолиева киселина), витамин С, витамин D. В България като цяло имаме по-голям внос на витамин В9 чрез диетата. Нашият начин на хранене с много зеленолистни зеленчуци, салати, сурови зеленчуци и плодове способства за набавянето на този витамин. С генетично изследване можем да научим дали и добре ли го усвояваме. Ако се окаже, че не усвояваме добре фолиевата киселина – то трябва да модифицираме диетата си. Същото важи и за антиоксидантите, минералите и пр.

Кои са основните грешки, които хората допускат, когато се опитват да се хранят здравословно, и как могат да бъдат избегнати?

Все повече хора проявяват интерес към здравословното хранене, но разбирането за него е много различно. Например според проучване, направено по поръчка на Лидл България в началото на миналата година, почти 44% от българите спазват определен хранителен режим, като близо 50% заявяват, че не консумират захар. Въпреки това често се наблюдава небалансирано хранене или следване на популярни диети, които не съответстват на индивидуалните нужди на организма. За едни здравословно хранене е да не ядат сладко, докато за други то представлява значително редуциране на приеманата порция. Често тези практики са подкрепени от реклама, а не от научни данни, което води до небалансиран хранителен режим. Кампанията #ХраненеСмисъл на Lidl цели да образова потребителите за важността на балансираното и индивидуално хранене, като подчертава, че осъзнатият избор включва както здравословни, така и устойчиви практики – т.е. с екологична стойност. С развитието на науката все повече хора разбират, че храненето трябва да е не само добро за тях, но и добро за природата. Lidl активно насърчава този подход, като предлага асортимент от устойчиви продукти, които са щадящи към околната среда.

Колкото до грешките, една от тях е спазването на безглутенова диета, без да има медицинска причина за това. Впоследствие при извършване на генетичен анализ се оказва, че конкретният човек дори няма генетична предиспозиция към глутенова чувствителност и ограничава зърнените храни, които са богати на фибри например.

Друга грешка е, че определен човек е на нискомазнинна диета, докато геномът показва, че трябва да е на нисковъглехидратна или средиземноморска диета. Тоест голяма част от хората „вървят“ срещу своя геном и по този начин увеличават риска от развитие на социално-значими заболявания като сърдечно-съдови, диабет тип 2, затлъстяване, хиперурикемия и пр.
Как бихме могли да ги избегнем? Като следваме препоръки от специалисти в областта на храненето. Най-добрият начин за недопускане на грешки в областта на храненето и за превенция на често срещани нехронични заболявания е провеждане на скриниращо ДНК нутригенетично изследване.

Има ли специфични храни или нутриенти, които са особено полезни за хората, живеещи в България, и каква роля играе местната храна в диетата ни?

За нас са изключително полезни сезонните зеленчуци и плодове. В България те са достатъчно разнообразни и колкото са по-пресни, толкова повече витамини и антиоксиданти съдържат. Също така те са богати на голямо количество фибри, които пък подпомагат здравето на чревния микробиом. Отделно трябва да отбележим и българският суперпродукт – киселото мляко, което също благоприятства подхранването на „добрите“ чревни бактерии, а от там и нормализиране на имунитета и дори менталното здраве. Друг вид полезни храни са тези, които спадат към семейство Кръстоцветни т.е. зелеви и лукови. Те значително подобряват чернодробното здраве, което при българина не е в най-добра кондиция поради консумацията на много мазни храни и алкохол.

Едва ли е изненадващо тогава, че отговорни компании за продажба на храни активно подкрепят местното производство. Като една от тях Lidl си партнира с над 300 български производители от всички 28 области на страната. Това сътрудничество гарантира качествени и пресни продукти, които са не само здравословни, но и подкрепят местната икономика.

Как се промени разбирането за здравословното хранене през последните години, особено в контекста на съвременните изследвания?

Забелязвам, че хората, които се интересуват от здравословно хранене, се разпределят главно в две групи: млади, осъзнати хора между 20-30 годишна възраст, като тук по-активни са мъжете, и втора група – жени на около 50-годишна възраст. По-възрастните хора търсят решение на вече утвърдили се здравословни проблеми, докато младите хора търсят превенция. Те доста са чели, преди да стигнат до нутригенетично изследване и спазват дадените препоръки по-стриктно и по-осъзнато с дългосрочна цел превенция на хронични неинфекциозни заболявания.

Какво бихте препоръчали на хората, които тепърва започват да се интересуват от по-здравословен начин на живот и хранене, но се чувстват претоварени от информацията?

Хората, които искат да започнат своя път към по-здравословен и устойчив начин на живот, могат да се обърнат към специалисти по хранене и диететика. Освен това изборът на продукти, които са не само полезни за здравето, но и за природата, е важна стъпка в тази посока.

По време на Ratio Forum Spring 2025: Магията на реалността ще имате възможност да получите кратка безплатна консултация от д-р Антонова, като част от кампанията на Лидл България #ХраненеСмисъл – образователна инициатива, чиято цел е да популяризира осъзнатото хранене. Д-р Антонова ще е на разположение от 15.20 до 15.45 часа в рамките на формата „Говори с експерта“.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg