Руският външен министър Сергей Лавров ще се срещне утре в Москва с отстранения от длъжност президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик, се посочва в изявление на руското външно министерство, цитирано от ТАСС.

Очаква се те да обсъдят актуални въпроси за укрепване на партньорството с Република Сръбска, проблемите на постконфликтното уреждане на Босна и Херцеговина и ситуацията на Западните Балкани, съобщи ведомството.

Съдът на Босна и Херцеговина осъди Додик на една година затвор и шест години без право да заема обществени длъжности за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина, след което мандатът му като президент на  Република Сръбска бе прекратен от Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина. Додик отхвърли решението на комисията и остана на поста си, но комисия насрочи предсрочни президентски избори на 23 ноември. Същевременно парламентът на Република Сръбска свика референдум за 25 октомври, на който гражданите на Република Сръбска да бъдат попитани дали приемат присъдата на съда срещу Додик, както и решението на ЦИК за отнемане на мандата му като президент.  

Руското външно министерство подчертава, че през последните години се наблюдава сериозно усложняване на вътрешнополитическата ситуация в Босна и Херцеговина, провокирано от „нарастващата неоколониалистка намеса на Запада във вътрешните работи на Република Сръбска, включително от усилията на „самопровъзгласилия се „върховен представител“ (на международната общност) Кристиан Шмит“. 

„Русия категорично осъжда опитите на западните представители да отстранят от политическата сцена законно избрания и легитимен президент на Република Сръбска Милорад Додик с нечестни средства“, заяви дипломатическото ведомство. 

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на бойната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др. 

САЩ наложиха санкции срещу проруския президент на Република Сръбска, който отдавна се застъпва за отделянето на тази част от Босна и Херцеговина, за нарушаване на условията на Дейтънското мирното споразумение, и за корупция, което той отрича. Той беше санкциониран и от Великобритания за подкопаване на мира и стабилността в Босна, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА

Важната роля, която Република Кипър играе в Съвета на Европа, беше подчертана днес от генералния секретар на организацията Ален Берсе, който се срещна с президента на републиката Никос Христодулидис в рамките на официалното си посещение в Кипър, съобщи за БТА агенция КНА.

При посрещането на Берсе в президентския дворец Христодулидис е заявил, че Република Кипър отдава голямо значение на Съвета на Европа, като същевременно е отбелязал важността на прилагането на решенията на Европейския съд по правата на човека, съобщиха от президентството.

Президентът на Република Кипър добави, че сред въпросите, които ще бъдат обсъдени днес, са петимата кипърски гърци, които са държани по думите му като „заложници“ в „окупираните от Турция територии“, въпроси, свързани с кипърския проблем, като изчезналите лица и имущество, но също и въпроси, свързани с незаконната инвазия в Украйна, въпроси, засягащи Армения, Азербайджан, както и ситуацията в Близкия изток.

В съобщението се посочва още, че генералният секретар на Съвета на Европа от своя страна е заявил, наред с другото, че той и президентът на републиката са напълно съгласни един с друг, като е отбелязал, че върховенството на закона и демокрацията трябва да бъдат на първо място, а правата на човека трябва да бъдат защитени.

Той е добавил, че това са колективни ангажименти на Съвета на Европа, като е подчертал много силната роля, която Република Кипър играе в Съвета на Европа, и е отбелязал, че подкрепата на Кипър се оценява високо.

Отбелязва се, че президентът на републиката и генералният секретар на Съвета на Европа след това са посетили кметството на Никозия, където са се разходили по зелената линия (контролираната от ООН буферната зона в Кипър – бел.ред.), след което е последвал официален обяд, даден от президента на републиката в чест на генералния секретар на Съвета на Европа в президентския дворец.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

Кипър се е обърнал към Обединените арабски емирства за евентуално сътрудничество по финансиран от ЕС подводен електропреносен кабел, свързващ Европа с региона на Източното Средиземноморие, съобщиха от страната днес, като потвърдиха ангажимента си към проекта, предаде Ройтерс.

Европейските прокурори заявиха миналия четвъртък, че са започнали разследване на възможни криминални престъпления, свързани с кабела на стойност 1,9 милиарда евро, който ще свърже Гърция с Кипър, а по-късно и с Израел – проект, който и трите страни твърдят, че подкрепят въпреки редица забавяния, отбелязва агенцията.

„За да цитирам само един пример, който доказва този наш политически ангажимент, аз самият и министърът на външните работи посетихме Обединените арабски емирства“, каза президентът на Република Кипър Никос Христодулидис пред репортери след коментари на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис през уикенда, в които той призова Кипър да изясни позициите си по въпроса.

„Срещнах се с президента на страната именно за да обсъдим този въпрос и да разгледаме възможността за съвместно партньорство (…) за инвестиране в други области, свързани с този проект“, допълни Христодулидис.

Той не коментира европейското разследване, обявено миналата седмица.

Кабелът се изгражда от гръцкия Независим оператор за пренос на електроенергия (ADMIE / IPTO), който пое управлението в края на 2023 г. от базиран в Кипър оператор, работещ по проекта от около десетилетие.

Организаторите на проекта казват, че връзката ще бъде най-дългият кабел за високо напрежение в света с дължина 1240 км, а също и най-дълбокият – с дълбочина 3000 метра.

Кипър многократно е търсил разяснения относно общата стойност на проекта, неговата жизнеспособност и каквито и да е задължения за непредвидени забавяния.

Източник: БТА