При украинска атака с дронове бе убита 85-годишна жена, бяха ранени девет души и бяха предизвикани пожари в няколко сгради в руския град Курск, близо до границата с Украйна, предаде Ройтерс, позовавайки се на местните власти.

„Курск бе подложен на масирана вражеска атака снощи“, се казва в публикация в „Телеграм“ на администрацията на Курска област.

В резултат на нападението е била повредена многоетажна жилищна сграда, като в няколко апартамента е избухнал пожар, заяви изпълняващият длъжността кмет на Курск Сергей Котляров. Жителите са били евакуирани в близко училище, добави той.

Дронове са поразили и гараж за линейки, като са повредили 11 автомобила, съобщи областната администрация. 

Мащабът на нападението все още не е ясен, но руските канали в „Телеграм“ „База“ и „ШОТ“, които често публикуват информация от източници в службите за сигурност и правоохранителните органи, заявиха, че над 20 взрива са разтърсили града.

Те публикуваха снимки на които се вижда горяща многоетажна жилищна сграда.

Агенция Ройтерс отбелязва, че не може да потвърди достоверността на тази информация чрез независими източници. Украйна към момента не е отговорила на запитване за коментар. И двете страни отричат да вземат на прицел цивилни граждани по време на войната, която Русия започна с пълномащабно нахлуване в Украйна преди повече от три години.

Украински войски, които организираха трансгранично нахлуване в Курска област, чийто административен център е град Курск, все още се намират в някои части от областта, въпреки че руските сили си върнаха голяма част от загубените територии.

Нападението последва руската ракетна атака срещу украинския град Суми през уикенда, при която бяха убити 35 души, а най-малко 119 бяха ранени.

Източник: БТА

Страните членки на НАТО обсъждат дали да определят цел за разходи за гражданска отбрана и за подкрепа за Украйна в допълнение към основната цел за разходи за военния бюджет, заяви снощи шведският премиер Улф Кристершон, цитиран от Ройтерс.

Много от членовете на НАТО увеличиха военните си разходи след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., но са подложени на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп да увеличат разходите още и да достигнат ниво от 5% от БВП за отбрана – значително повече от настоящата цел от 2%.

Кристершон заяви пред репортери в Стокхолм, че на срещата на върха на лидерите на НАТО в Хага през юни е възможно да бъде договорена цел за разходи за отбрана над 3% от БВП, заедно с втора цел за други разходи, по-общо свързани със сигурността и отбраната.

„Продължава дискусията, чийто край все още не сме видели, дали НАТО, успоредно с целевата си стойност за разходи за отбрана, трябва да има целева стойност за гражданска отбрана, за готовност, за подкрепа за Украйна и други подобни неща“, каза той.

Целевата стойност на разходите за отбрана може да бъде „определена на 3,5% с добавка от 1,5% за нещата, които са свързани с гражданската отбрана, с подкрепата за Украйна и други неща, които са извън тези области на непосредствена военна отбрана“, каза той.

Според оценките на НАТО 23 от 32-те страни членки на алианса са достигнали или надхвърлили целта от 2% през миналата година. Някои от големите европейски икономики, като например Италия и Испания, обаче са изразходвали само около 1,5% и 1,3% съответно.

Швеция стана 32-ата страна членка на НАТО през март миналата година в резултат на обрат във външната политика, предизвикан от опасенията, свързани с Русия.

„Много съм решен да се погрижа ние в Швеция да изпълним ангажиментите, за които НАТО решава“, каза Кристершон.

Източник: БТА

/ВА/

Източник: БТА