„Хуманитарната криза в Газа и мъките на заложниците засилват натиска над Нетаняху“, гласи заглавие на френския в. „Фигаро“, като отбелязва, че „впечатляващ“ списък от бивши генерали и водещи служители на известните израелски служби за сигурност Мосад (външна) и Шин Бет (вътрешна) призовават Доналд Тръмп да сложи край на войната в Газа.

Сред близо 600-те имена, подписали писмото с призив за засилване на натиска за прекратяване на войната, са имена като бившия израелски премиер и екс-началник на израелския генерален щаб Ехуд Барак, бившите ръководители на Мосад Дани Ятом и Ефраим Халеви и бившите ръководители на Шин Бет Ами Аялон и Яаков Пери. 

Това не са „гълъби“, привърженици на мира и откъснати от реалността на конфликта – много от тях бяха известни „ястреби“, привърженици на твърдите мерки, подчертава френското издание.

„Длъжни сме да се надигнем“, казват те в писмото си, цитирано и от френския в. „Либерасион“. „Тази война вече не е справедлива война и води Израел към загуба на собствената му идентичност“, подчертават те.

Тръмп може да сложи край на войната, изразяват увереност подписалите писмото. „Вие го направихте в Ливан. Време е да го направите и в Газа“.

Израелската армия „отдавна“ е постигнала двете цели, които могат да бъдат постигнати със сила, подчертават те. Това са „разрушаване на военните формирования и правителството на „Хамас“. Третата и най-важна според тях цел, а именно връщането на заложниците, сега може да бъде постигната само чрез споразумение.

„Хамас“ вече не представлява стратегическа заплаха за Израел“, смятат бившите генерали, разузнавачи и контраразузнавачи. Според тях страната им „разполага с всичко необходимо, за да се справи с остатъчните му способности за терор, от разстояние или по друг начин“. Преследването на последните висши лидери на „Хамас“ „може да се направи по-късно“, но „заложниците не могат да чакат“, настояват те. Затова правилният избор, който Тръмп трябва да подкрепи, е „да се сложи край на войната, да се върнат заложниците, да се спре страданието и да се сформира регионално-международна коалиция, която да помогне на Палестинската автономия (след реформа) да предложи на жителите на Газа и на всички палестинци алтернатива на „Хамас“ и неговата извратена идеология“.

Бившият директор на Шин Бет Йорам Коен подчертава, че израелското правителство се движи „в ирационална посока“, водено от „месиански фанатици“. Те са малцинство, но проблемът е, че контролират политиката, предупреждава той.

Червеният кръст от своя страна заяви, че „израелците и „Хамас“ носят отговорността да се споразумеят, за да позволят интервенция в Газа, пише от своя страна френският в. „Монд“. Ислямистката групировка се обяви в подкрепа на идеята да се разреши на МКЧК да доставя храна и лекарства на израелските заложници, при условие, че бъдат отворени постоянно хуманитарни коридори, през които да преминава храна и лекарства за цялото население на палестинския анклав.

Според израелския президент Ицхак Херцог освобождаването на заложниците е „ключът“ към решаването на хуманитарната криза в Газа. Той призова председателя на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) „да вземе всички възможни мерки, за да помогне на заложниците“.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху обяви от своя страна, че „тази седмица“ ще свика кабинета си, за да „даде инструкции“ на армията за продължаване на войната в ивицата Газа. Днес се очаква заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено според израелския представител на катастрофалното състояние на заложниците в Газа.

Над 40 души бяха арестувани по време на протест срещу войната в Газа пред хотела на Тръмп в Ню Йорк
Протестът, воден от еврейската американска група „ИфНотНау“ („АкоНеСега“ на английски, бел.ред.) изисква Белият дом да окаже натиск върху Израел да допусне повече помощи в територията

„Да не говорим със заобикалки, блокадата на Газа от израелското правителство е политика на етническо прочистване чрез принудителен масов глад“, заяви Мория Каплан, временна изпълнителна директорка на организацията в речта си на протеста. „Това е непоносимо, неописуемо, невъобразимо оскърбление към нашата обща човечност и към онези, които го извършват и използват нашите еврейски символи, език и традиции, за да го защитят и оправдаят. Ето защо съм обнадеждена да видя толкова много евреи и еврейски организации, които се събраха днес, за да кажат с един глас, че се противопоставяме на тези жестокости, не въпреки нашето юдаизъм, а за много от нас, именно заради него“.

На събитието присъстваше и Лили Грийнбърг Кал, бивша високопоставена служителка на вътрешното министерство на САЩ по време на администрацията на предишния президент Джо Байдън, която публично подаде оставка в знак на протест през май 2024 г. заради подкрепата на Вашингтон за войната в Газа. „Особено като американски евреи имаме задължение да се изправим срещу това, което се случва в наше име“, подчерта тя.

„Нетаняху пропиля шанса си да сложи край на войната“, смята в. „Ню Йорк таймс“. 

Сега израелският премиер се стреми към сделка с „Хамас“ на принципа „всичко или нищо“. Той обаче не е направил компромисите, необходими, за да позволи тя да се случи, отбелязва американското издание.

Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф обяви края на преговорите, водени „на парче“, докато Нетаняху се подготвя за нова военна офанзива, добавя в. „Вашингтон пост“.

В същото време в опустошената Газа гладните са прекалено изтощени, за да се борят за храна, пише британският в. „Индипендънт“, като отбелязва, че хвърлянето на помощи от въздуха винаги е последното средство – защото тези, които имат най-голяма нужда от тях, са прекалено слаби, за да се справят с „игрите на глада“, за да се доберат до тях.

Понякога помощите падат в морето и се развалят от морската вода. Понякога се развалят, докато чакат продължителните инспекции. Когато бъдат хвърлени от въздуха, обикновено ги завземат въоръжени банди, на фона на беззаконието, обхванало палестинския анклав, пише британското издание, като се позовава на очевидци.

Източник: БТА

/ЛМ/

Източник: БТА

Представители на повече от 160 днес страни започват срещи в Женева, за да намерят начин хората и околната среда да бъдат защитени от все по-вредящата на природата и човешкото здраве пластмаса, предаде ДПА.

Представителите правят последен опит да изготвят правно обвързващо международно споразумение за борба със пластмасовите отпадъци, като има надежди договорът да бъде догодина.

Според експерти замърсяването с пластмаса не познава граници – то засяга океаните, въздуха и почвата и все повече навлиза в хранителната верига и човешкото тяло.

Целта на разговорите в ООН е да се постигне споразумение, което да регулира производството, дизайна и управлението на отпадъците от пластмаса.

Според оценки на Програмата на ООН за околната среда през 2024 г. в световен мащаб са били произведени около 500 милиона тона пластмаса, от които почти 400 милиона са се превърнали в отпадъци.

От Програмата на ООН за околната среда предупреждават, че обемът на отпадъците може да се утрои до 2060 г.

Едва ли глобалните правила ще бъдат толкова строги по отношение на производството, намаляването и изхвърлянето на пластмаса, колкото тези, които са в сила в 27-те страни членки на Европейския съюз.

По време на Асамблеята на ООН за околната среда през март 2022 г. беше постигнато съгласие за провеждането на разговори за споразумение за борба със замърсяването с пластмаса.

По време на последния кръг от преговори, проведен в Южна Корея в края на 2024 г., не беше постигнато споразумение. Сега в Женева се прави нов опит, а преговорите се очаква да продължат до 14 август.

Източник: БТА