Други кредитори, които преди това са имали ограничения или изключения, включително BNP Paribas и Danske Bank, започнаха по-активно да подкрепят сектора.

Банките са важен източник на финансиране за бързо разрастващия се сектор на стартъпите в областта на отбранителните технологии в Европа, както и за по-малките производители, като предоставят кредити и общи банкови услуги. Според NIF част от предизвикателството се крие във възприемането на отбранителната индустрия като несъответстваща на екологичните, социалните и управленските съображения. „Политиките са променени на хартия, но отношението в банките не е адаптирано, казва Фиона Мъри, председател на NIF. Компаниите все още са изправени пред въпроси дали са етични или дали спазват изискванията за ESG.“

Засегнати компании

Една от засегнатите групи е португалският производител на дронове Tekever, който неотдавна беше отстранен като клиент на Revolut. „Те току-що ни информираха, че не могат повече да работят с нас, тъй като се занимаваме с отбрана“, заяви главният изпълнителен директор Рикардо Мендес. Лице, запознато с политиките на компанията, заяви, цитирано от FT, че Revolut Business забранява на високорискови или силно регулирани сектори, включително отбраната, да притежават сметки съгласно правилата си за борба с изпирането на пари.

Отделно от това базираният в Кеймбридж британски стартъп за оптични сензори 2D Photonics съобщи, че банките във Великобритания са отказали да му открият сметки, след като е споменал за военни приложения.

Въпреки че инвеститорите в рисков и частен капитал проявяват по-голям интерес към отбранителните технологии, стартъпите продължават да се сблъскват с пречки при ежедневното банкиране, финансирането на износа и гаранциите. Проучването на NIF предупреждава, че познанията на финансовите институции за специфичните нужди на малките и средните предприятия в отбранителния сектор остават ниски.

Източник: Капитал

Други кредитори, които преди това са имали ограничения или изключения, включително BNP Paribas и Danske Bank, започнаха по-активно да подкрепят сектора.

Банките са важен източник на финансиране за бързо разрастващия се сектор на стартъпите в областта на отбранителните технологии в Европа, както и за по-малките производители, като предоставят кредити и общи банкови услуги. Според NIF част от предизвикателството се крие във възприемането на отбранителната индустрия като несъответстваща на екологичните, социалните и управленските съображения. „Политиките са променени на хартия, но отношението в банките не е адаптирано, казва Фиона Мъри, председател на NIF. Компаниите все още са изправени пред въпроси дали са етични или дали спазват изискванията за ESG.“

Засегнати компании

Една от засегнатите групи е португалският производител на дронове Tekever, който неотдавна беше отстранен като клиент на Revolut. „Те току-що ни информираха, че не могат повече да работят с нас, тъй като се занимаваме с отбрана“, заяви главният изпълнителен директор Рикардо Мендес. Лице, запознато с политиките на компанията, заяви, цитирано от FT, че Revolut Business забранява на високорискови или силно регулирани сектори, включително отбраната, да притежават сметки съгласно правилата си за борба с изпирането на пари.

Отделно от това базираният в Кеймбридж британски стартъп за оптични сензори 2D Photonics съобщи, че банките във Великобритания са отказали да му открият сметки, след като е споменал за военни приложения.

Въпреки че инвеститорите в рисков и частен капитал проявяват по-голям интерес към отбранителните технологии, стартъпите продължават да се сблъскват с пречки при ежедневното банкиране, финансирането на износа и гаранциите. Проучването на NIF предупреждава, че познанията на финансовите институции за специфичните нужди на малките и средните предприятия в отбранителния сектор остават ниски.

Източник: Капитал

През септември Pfizer постигна сделка с биотехнологичната компания на стойност 7.3 млрд. долара, благодарение отчасти на личните усилия на изпълнителния директор Алберт Бурла. Офертата беше по-добра от тези на други 6 компании, заинтересовани в Metsera, сред които беше и Novo.

Рязък обрат

Изненадващо обаче месец по-късно датската Novo Nordisk излезе с нова оферта, което доведе до своеобразен сблъсък между двете компании. Фармацевтичните гиганти започнаха да разменят конкурентни оферти, а Pfizer се насочи и към алтернативни начини да стопира амбициите на Novo. Американската компания се обърна дори и към Белия дом, твърдейки, че конкурентната датска компания се опитва да придобие ценни американски активи в лицето на Metsera.

В допълнение Pfizer заведе и две дела срещу Novo Nordisk, като твърдеше, че офертата на Novo нарушава първоначалното споразумение и антитръстовите закони в САЩ. В сряда съдът отхвърли желанието на Pfizer за временно блокиране на oфертата на датската компания. На същия ден директорът на Бюрото по конкуренцията към Федералната комисия по търговията Даниел Гуарнера коментира, че предложението на Novo би могло да наруши антитръстовото законодателство, ако не мине през предварителен контрол.

Именно притесненията от сблъсък със закона наклониха везните в полза на Pfizer. Въпреки провалената сделка, акциите на Novo са се покачили с около 3%, след като в събота компанията се отказа от преследването на обещаващата биотех компания.

Кой се нуждаеше повече от сделката

Фармацевтичният сектор тази година е активен в сливанията и придобиванията. Обемът на сделките в биотехнологиите вече достигна 120 млрд. долара през настоящата година, около два пъти повече от тези за цялата 2024 г., според Dealforma.

Novo Nordisk продължава да изпитва проблеми на пазара в САЩ, след като Eli Lilly се превърна в лидер на пазара, а новото лекарство CagriSema показа слаби резултати в клиничните тестове в края на миналата година. Това доведе дори до смяна на изпълнителния директор, като на поста се завърна Мазиар Майк Дустдар.

Източник: Капитал