Армения и Азербайджан обещаха да спрат „завинаги“ да воюват помежду си, съобщи президентът на САЩ Доналд Тръмп, цитиран от агенциите. Двете страни десетилетия наред имаха териториален спор, довел до няколко войни между тях.

В присъствието на американския лидер, който има афинитет към наградите и отличията, азербайджанският президент Илхам Алиев и арменският премиер Никол Пашинян казаха, че той заслужава Нобелова награда за мир, отбелязва Франс прес. Двете съветски републики се ангажират „да спрат боевете завинаги, да отворят (границите си) за търговия и пътувания и да развиват дипломатически отношения, като зачитат суверенитета и териториалната цялост на другата страна“, посочи републиканецът.

Обвързващият характер на постигнатото споразумение обаче остава неясен.

„Ще имате много добри отношения“, каза Тръмп пред двамата си гости и добави: „Ако ли не, обадете ми се и аз ще ги поправя“.

„Приветстваме постигнатия успех по пътя в установяването на траен мир между Армения и Азербайджан“, посочи турското Министерство на външните работи в коментар на вашингтонските договорености.

Франция, в която живеят стотици хиляди хора от арменски произход, определи споразумението като „решителна стъпка към нормализирането на отношенията“ между Баку и Ереван.

НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА МИР

Определяйки събитието като „исторически ден“, Алиев предложи заедно с Пашинян да номинират официално Тръмп за Нобелова награда за мир.

„Кой ако не президентът Тръмп я заслужава?“, попита силният човек в Баку. Той благодари на американския си колега и за обявеното вчера решение САЩ да отменят ограниченията във военното сътрудничество с Азербайджан.

Арменският лидер също изрази подкрепата си за номинирането на републиканеца за нобел за мир. „Ще отстояваме (кандидатурата му)“, каза Пашинян.

Срокът за представяне на номинации за тази година приключи на 31 януари и все още не е публикуван.

Израел, Пакистан и Камбоджа наскоро обявиха, че също номинират Тръмп, който искрено вярва, че заслужава отличието поради усилията си като посредник в редица конфликти.

СИЛЕН И УМЕН

Алиев и Пашинян си стиснаха ръцете в присъствието на Тръмп и подписаха съвместна декларация.

„Днес установяваме мир в Кавказ“, каза азербайджанският президент. Арменският премиер определи подписването на документа като стъпка, „проправяща пътя за прекратяване на дългогодишния конфликт“.

Сключеното снощи споразумение предвижда създаването на транзитен коридор през територията на Армения, свързващ Азербайджан с анклава му Нахичеван, който е отделен от него от 30-километрова ивица арменска земя.

Обособяването на подобен коридор е старо искане на Баку. Той ще носи името „Пътят на Тръмп към световен мир и благоденствие“. Президентът на САЩ каза, че за него е голяма чест, че коридорът е наречен на него, но подчерта, че не е настоявал за това. Според американски офциални представители името е идея на Армения.

САЩ ще имат права да участват в изграждането на тази зона, която ще включва жп трасе, тръбопроводи за нефт и газ и фиброоптични кабели. Американски официален представител подчерта, че Армения не губи нищо, защото със споразумението всъщност печели задълбочаване на сътрудничеството с Вашингтон.

Американският президент, чието увлечение по авторитарните режими е добре известно, попита Илхам Алиев от колко време е на власт, отбелязва Франс прес. „22 години“, отговори азербайджанският президент.

„Това означава, че е силен и умен“, коментира Тръмп.

АФП допълва, че през февруари миналата година Алиев е бил преизбран за пети мандат с 90% от гласовете, на избори, на които според международни наблюдатели не е имало реална опозиция.

Вашингтонската правозащитна организация Freedom Now, от своя страна, обяви, че е призовала Тръмп да използва срещата с Алиев, за да поиска освобождаването на около 375 политически затворници, задържани в Азербайджан, посочва Ройтерс.

КАРАБАХ

Все още силно деликатният въпрос за Карабах почти не беше засегнат на вчерашната среща в Белия дом. 

Спорният регион е международно призната част от Азербайджан, но в продължение на три десетилетия беше контролиран от арменски сепаратисти. Баку частично си върна анклава през 2020 г. при поредната война между двете страни, а през септември 2023 г. възстанови контрола си над него изцяло в резултат на мълниеносна офанзива.

Баку и Ереван се договориха за текста на мирното споразумение през март. Но победоносният Азербайджан поиска Армения да измени конституцията си така, че официално да се откаже от териториалните си претенции към Карабах.

Пашинян изрази готовност да приеме искането и обяви, че възнамерява да свика конституционен референдум през 2027 г. Но травмата от загубата на Карабах, наричан на арменски Арцах, все още разделя неговата страна, отбелязва Франс перс.

УДАР ПО ВЛИЯНИЕТО НА РУСИЯ

Сключването на споразумението между Армения и Азербайджан – и двете държави са бивши съветски републики – нанася геополитически удар на бившия им имперски господар Русия, отбелязва Асошиейтед прес. През целия 40-годишен конфликт между тях Москва играеше ролята на посредник, за да разшири влиянието си в стратегическия регион на Южен Кавказ, но то бързо отслабна, след като през февруари 2022 г. предприе пълномащабната инвазия в Украйна. Уреденото от  Тръмп споразумение ще позволи на САЩ да укрепят позициите си в региона на фона на отстъплението на Русия, казаха високопоставени американски официални представители.

Източник: БТА