/БИ/

Източник: БТА

В навечерието на 105-годишнината на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) на официална церемония бяха връчени четири големи приза за най-добра администрация за 2024 г. Награди имаше и в категории: „Ефективност на администрацията“; „Компетентност и капацитет“; „Етично поведение, откритост и прозрачност“ и „Иновативност“, както и специални награди на ректора. 

Инициативата има за цел да даде признае на тези, които остават зад прожекторите, но без които нито една институция не може да функционира пълноценно – администрацията, каза ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров при откриването на церемонията по връчване на наградите за „Администрация на годината“. Проф. Димитров посочи, че повече от век УНСС е не само водещ образователен център в България, но и източник на кадри за държавната и публичната и администрация.

Голямата награда за най-добра администрация на министерство отиде при Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Наградата беше връчена на министър Борислав Гуцанов от председателя на парламента Наталия Киселова. Да си първи винаги е много трудно, посочи Киселова и добави, че администрацията е онова звено, което помага на държавата да се движи всекидневно, което мисли за хората, за техните проблеми, за бизнеса, отговаря на очакванията на хората. На свой ред министър Гуцанов каза, че едно от най-важните неща в една държава е как работи администрацията, която трябва да е в помощ и подкрепа на хората, още повече когато се отнася до МТСП, към което се обръщат хората, които имат нужда от помощ.

Националният статистически институт (НСИ) беше отличен за най-добра администрация сред държавните агенции от вицепрезидента Илияна Йотова. Администрацията е гръбнакът на всяко едно управление, каза вицепрезидентът при връчването на приза. Председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов посочи, че тайната за добрата работа на една администрация е, когато тя мисли за всички потребители на информация и информацията е еднаква за всички.

Призът за най-добра областна администрация отиде при Областната администрация на Перник. Наградата беше връчена от вицепремиера Атанас Зафиров на областния управител на Перник Людмил Веселинов. Вицепремиерът подчерта, че Перник е пример как се прави най-вече човешко управление. При получаването на приза Веселинов изтъкна, че наградата е за целия екип. 

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов връчи наградата за най-добра местна администрация на тази в Габрово. Наградата получи кметът на града Таня Христова. Местната власт представлява местните проблеми на всеки един български гражданин. Държавата трябва да стои зад нея, подчерта министърът. От своя страна кметът посочи, че за да получат такава награда това не е усилие на един човек, а една институция трябва да има много амбиция, силна екипност и много добра експертност. 

Награди бяха раздадени и в четири отделни категории: „Ефективност на администрацията“; „Компетентност и капацитет“; „Етично поведение, откритост и прозрачност“ и „Иновативност“. Пет министерства, една държавна агенция, четири областни администрации и две общини получиха призове в тези категории. 

Проф. д.н. Борислав Борисов връчи наградите в категория „Ефективност“ на Министерството на околната среда и водите, Областна администрация на Благоевград и Община Троян. 

Председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова връчи наградите в категория „Компетентност и капацитет“ на Министерство на образованието и науката, Националния статистически институт, Областна администрация Ловеч и Община Габрово. 

Заместник-ректорът по учебната дейност на УНСС проф. Матилда Александрова връчи наградите в категория „Етично поведение, откритост и прозрачност“ на Министерството на околната среда и водите, НСИ, Областна администрация Кюстендил и Община Габрово. 

Доц. Георги Николов от Катедра „Регионално развитие“ в УНСС връчи призовете в категория „Иновативност“ на четири министерства – Министерство на електронното управление, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, както и Министерството на труда и социалната политика. Награда в тази категория получиха също НСИ, Областна администрация на Перник и Община Габрово. 

На церемонията бяха присъдени и специални награди на ректора за инвестиция в благоприятни условия за бизнеса, изграждането на връзки между образованието и бизнеса. 

За най-бързо развиваща се индустриална зона и подкрепа за бизнеса отличена беше Община Костинброд. Специална награда на ректора на УНСС беше дадена и на Община Гоце Делчев за активна подкрепа в изграждането на връзката образование-бизнес на местно ниво.

Българската телеграфна агенция (БТА) получи наградата „Администрация на годината“ на ректора на УНСС за дигитализация и за иновативни политики за развитие на персонала. Ректорът проф. Димитър Димитров връчи приза на генералния директор на БТА Кирил Вълчев в Националния пресклуб на Агенцията на 7 април. 

В рамките на церемонията в УНСС Венелина Гочева, управител на медийна група България, пожела на спечелилите призове да бъдат добра администрация и тези награди да бъдат поставени на видно място, независимо дали ще е в кметството, областната управа или в министерството.

УНСС притежава търговската марка „Най-добра администрация“, регистрирана в Патентното ведомство на Република България, която дава възможност да бъдат номинирани и избрани чрез конкурс най-добрите администрации от публичния сектор в различни категории. За участие в проучването за най-добра администрация през 2024 г. са поканени всички 19 министерства, всички девет държавни агенции, всички 28 областни администрации и 18 общински администрации от общо 235, определени като най-добри чрез използване на изкуствен интелект – Gemini и BgGPT, или общо 74 административни органа на държавната администрация. На същите са били изпратени въпросници, съдържащи 28 въпроса, всеки с по четири възможни отговора, които описват различно състояние на администрациите в четири категории: „Ефективност на администрацията“; „Компетентност и капацитет“; „Етично поведение, откритост и прозрачност“ и „Иновативност“. Във всяка категория има определени четирима победители – министерство, държавна агенция, областна администрация и общинска администрация. На базата на комплексната оценка четири от тях получават голямата награда за „Администрация на годината“. 

Източник: БТА

Започва обезопасяването на 36 критични пътни участъци, сред целите на кабинета е намаляване с 20% на загиналите и пострадалите по пътищата у нас. Това стана известно след свиканото от премиера Росен Желязков в Министерски съвет съвещание на тема пътна безопасност и борба срещу войната по пътищата. В него участваха министри от кабинета, представители на неправителствени организации и родители на загинали на пътя. 

Свиках днешното заседание, за да набележим някои конкретни мерки и като начало на една активна работа, свързана с организационни, контролни дейности и изпълнения, свързани с пътната инфраструктура, като елемент от физическите измерения на пътната безопасност, заяви премиерът. Той припомни, че още от първите дни на кабинета беше поставен въпросът за контрола по трафика, като основен приоритет, не само свързан с необходимостта от по-добро наблюдение на правилата за движение по пътищата, но и с увеличаването на интензивността на трафика след влизането ни в Шенген, както и като начало на реална контролна дейност и използване на изградената инфраструктура на тол системата. 

На оперативно заседание на кабинета  утре ще бъде разгледан доклад на междуведомствената работна група за идентифициране на участъци, мерки, отговорни лица и ресурси, които следва да бъдат ясна интервенция от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) по поддържането и осигуряването на пътната безопасност с всички мерки за това и то в рамките на следващите няколко месеца, каза пред журналисти премиерът Росен Желязков след края на съвещанието. Тези участъци, след като бъдат разгледани и след поемане на съответната персонална отговорност на всеки един министър, ще бъдат качени в публичното пространство с нашето желание да бъде упражняван граждански контрол върху тяхното изпълнение, в това число и обезпечаване от страна на държавния бюджет, посочи премиерът.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов обяви, че от утре започва работа по обезопасяването на 36 критични пътни участъци. Работи се, но лошото е, че попълваме празнини, наваксваме безвремие, защото ако не беше буквално спряното строителство на автомагистрала „Хемус“, ако не беше забавено строителството на пътя Ботевград-Мездра, този трафик нямаше да мине оттам и до такава степен да се увреди пътното платно, каза министър Иванов.

Той е поел ангажимент, че в края на юни ще има отворен лот на „Хемус“ и ще има проходимост в участъка Ботевград-Мездра, което ще пренесе почти изцяло тежкотоварния трафик в нормалното му направление. Иван Иванов допълни, че най-късно в четвъртък АПИ ще публикува на сайта си всички дейности, които предстоят със съответните срокове за изпълнение, за да има необходимия граждански контрол и този, който не изпълнява сроковете ще бъде санкциониран.

В участъка на пътя при село Телиш 35% от тежкотоварните автомобили са преминали с превишена скорост, като някои от тях са карали със 140 км/ч., съобщи председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) Йордан Вълчев пред журналисти след съвещанието. Вълчев каза, че през миналата година АПИ е възложила в Плевенско дейности за пътя, където стана инцидентът с момиченцето Сияна, на стойност 3 млн. лв., което е два пъти повече от направеното преди това. На въпрос колко сигнала за пътя при Телиш са получени в АПИ, той отговори, че общо сигналите са два, като „по тях се реагира със скоростта, по която се работи по различните договори“. Пътят Мездра – Ботевград не е готов, автомагистрала „Хемус“също, посочи Йордан Вълчев и добави, че той няма вина за тези забавяния, защото е едва от година начело на агенцията. Постъпих на работа и нямаше сключени договори за пътната инфраструктура в страната, каза в своя защита Вълчев. Липсата на договори ми пречеше. Сега вече имаме всичките договори и можем да си вършим работата както трябва, каза той. 

Нашата цел е да се постигне 20% намаление на загиналите и 20% намаление на травматизма по пътищата, каза министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов. Той допълни, че предстои със законодателни промени да бъде създаден орган, който да разследва тежките автотранспортни произшествия, какъвто има в железопътния, авиационния и морския транспорт. Караджов очерта част от 37-те мерки, които ще бъдат представени на утрешното заседание на кабинета.

Вече е обявен за обществено обсъждане законопроект, с който решаваме един от основните проблеми в областта на българското правораздаване – бавното правосъдие, каза министърът на правосъдието Георги Георгиев. Георгиев обясни, че със законодателните промени се предприемат решителни мерки за затягане на контрола по отношение на вещите лица, чиито експертизи, по думите му, имат определящо решение за изхода на делото. Министърът каза, че с приемането на промените съдиите ще могат по-лесно да разпитват вещи лица, чрез видеоконферентна връзка, за да могат да поемат повече ангажименти. Също така се въвеждат изпити и задължително обучение на вещите лица.

От МВР отчетоха 230 тежки пътнотранспортни произшествия по-малко за първите три месеца на годината, четирима загинали по-малко и 278 ранени по-малко. По думите на зам.-директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) Калоян Милтенов данните са обнадеждаващи. Милтенов допълни, че МВР е внесло в Народното събрание предложения за промени в законите, свързани с движението по пътищата. Сред тях са намаляване на максималната скорост по магистралите на 130 км/ч, както и да има възможност автомобили да бъдат спирани за проверка и от цивилни автомобили, които се ползват от униформени служители.

Вярвам, че има политическа, човешка и всякаква сила, с която да спрем убийствата по пътищата, защото цената я платиха нашите деца, каза пред журналисти след края на съвещанието и Петя Иванова от „Ангели на пътя“.

Според Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики, основното, за което са се разбрали участващите в срещата е, че всеки ще си върши работата.

Законодателни промени за подобряване на пътната безопасност обсъдиха депутати с представители на съдебната система и Министерството на вътрешните работи (МВР) на днешното заседание на временната парламентарна комисия относно проблемите с безопасността на движението по пътищата.

В Министерството на правосъдието е изготвен пакет от законодателни промени срещу забавянето при делата за тежки пътнотранспортни произшествия, който е публикуван за предварително обществено обсъждане от 7 април до 7 май, каза ресорният заместник-министър Спаска Кинчева.

Пакетът от промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт и Наредбата за вещите лица цели затягане на режима за вещите лица по автотехническите експертизи. Едновременно с това се осигуряват инвестиции в тяхната подготовка и се дават допълнителни възможности за разпита им пред съда чрез видеоконферентна връзка, което ще се съкрати сроковете за разглеждане на делата.

Делата се бавят, защото няма достатъчно обучени и квалифицирани вещи лица, заяви Красимир Шекерджиев от Върховния касационен съд и помоли депутатите да бъдат внимателни с наказанията в законите. Не може увеличаването на наказанията да е единственият начин за борба с този тип престъпления, смята той. 

Николай Георгиев от прокуратурата също отбеляза проблема с вещите лица и каза, че това е една от съществените причини, които водят до забавяне на производствата.

Източник: БТА